– „Левски София”: Здравейте, благодарим, че отделихте от времето си да се срещнете с нашите състезатели и треньори. За всички нас е чест да ни гостувате?
– Владимир Николов: Аз също искам специално да ви благодаря, това е страхотна инициатива за младите и се радвам, че приехте.
– Вилфредо Леон: Благодаря за поканата, за мен е удоволствие.
– Теодор Салпаров: Лео, радвам се, че успяхме да организираме тази среща.
– „Левски София”: Лео, помниш ли добре двата мача на Куба срещу България, които бяха доста болезнени за нас? Първият на световното първенство пред 2010 г., а след това за бронзовите медали на Световната лига в София. На световното бяхме много близо до победата, а Владо Николов направи един от най-силните си мачове с близо 30 точки.
– Да, разбира се. Спомням си много добре, Владо игра наистина страхотно. Съжалявам, Владо, но така е в спорта – или печелиш, или губиш. Помня, че ваш състезател направи една фрапираща грешка, не успя да завърши чиста контра-атака и това, като че ли, ни помогна да се съвземем. Като обърнахме четвъртия гейм, знаехме, че в табрека ще спечелим, защото бяхме по-добре физически. Но България имаше наистина силен отбор. Същото нещо се получи и на финалите на лигата в София – отново беше много оспорвано…
– Теодор Салпаров: Помниш ли, че май в 3-ия гейм на мача в София ти изкълчи глезен и те смениха?
– Леон. Да, така беше. Докторът ми каза, че не мога да играя повече в този мач, но аз казах на съотборниците си: „Връщам се, за да спечелим медала”. Вярно, че ставаше дума за бронз, но все пак си беше нещо.
– Т.С. Трябваше да послушаш доктора, приятел! (избухва в смях)
– Леон: Тео, ако слушах докторите, нямаше да играя волейбол (смее се и той). Но след това наистина не играх няколко месеца, това беше стара контузия. Както и да е, важното тук и за младите ви състезатели е, че не трябва да се предават и винаги да преследват целите си.
– „Левски София”: Владо и Теди, какво си помислихте като видяхте Леон за първи път на игрището? Момче на петнайсетина години да играе срещу вас на ниво национални отбори…
– В. Н. – Помня, че всички говориха за някакво дете-чудо от Куба, което правило страхотни неща на игрището. Казах си – ами, добре. Предстоеше ни да срещнем кубинците за Световната лига, а аз бях вече на 32 години и си помислих, че колкото и да са добре физически, ще ги излъжем с опит и умения. Гледахме им няколко мача на видео, които бяха с много лошо качество и срещу по-посредствени съперници. Пристигнахме в Хавана и от двете срещи спечелихме общо един гейм – първия (смее се). Другият състезател, който тогава ми направи силно впечатление, беше Симон. Бяхме го виждали две години по-рано на едни контролни срещи и беше просто висок и слаб. В Хавана обаче не можах да го позная – беше станал двоен, една грамада от мускули с феноменален отскок.
– Т.С. – Първите ми впечатление от Лео бяха също на тези мачове. Помня, че като посрещах сервиса му, така да се каже, давах 2-3 метра откат назад. Толкова бяха мощни. Радвам се, че той така се разви и успя да стане вероятно най-добрият волейболист в света. Щастлив съм, че играхме заедно три сезона в „Зенит” и спечелихме толкова купи. Сприятелихме се и го чувствам близък, познавам цялото му семейство.
– Леон: Аз също си спомням тези мачове с България в Куба. Ние бяхме малко невъзпитани тогава, подхвърляхме разни обидни неща за вашите играчи и Владо ни чу, защото разбира малко испански. Обърна се към мен и викна: „Ей, момче, имай малко уважение. Мога да съм ти баща!”. Ние се шегувахме, но все пак – момчета, моля ви не се дръжте неприлично на игрището. Имайте уважение към съперника, както аз се научих да го правя към абсолютно всеки.
– „Левски София”: Лео, от къде идва тази наистина впечатляваща физика на кубинските атлети? Въпрос на ген или на много тренировки?
– Леон: Според мен и на двете. Но в Куба наистина се работи много за физическата подготовка на атлетите. Тренировките са по около 4 часа, два пъти на ден. Но наистина само за две години можеш да напреднеш много физически. Виж, по отношение на техниката не е така. Но физически сме в топ 3 на света.
– „Левски София”: Как се случи така, че стана най-младият капитан в историята на всички мъжки национални отбори?
– Леон: След напускането на няколко важни играчи като Симон, Леал, Ясер и други ми предложиха аз да бъда капитан на отбора. Според мен, защото винаги имах смелостта да кажа какво мисля. Останалите играчи знаеха, че могат да разчитат на мен както на игрището, така и извън него, въпреки че бях само на 17. Тогава казах на момчетата: Искам да направим нещо с този отбор, затворете очи и си представете къде можем да бъдем. Трябва всички да сме фокусирани в тази обща цел и постоянно да се подобряваме. Мисля, че изградихме добър отбор, спечелихме и няколко важни отличия, особено в региона Norceca (Северна, Централна Америка и Карибите).
– „Левски София”: Някои от нас сме били в Националния волейболен център в Хавана. Честно казано, условията там не са никак добри. Стара, неподдържана зала, състезателите спях следобед на игрищата…Как, въпреки всичко, успявате да стигнете такова високо ниво?
– Леон: За съжаление, сте прави, условията за подготовка са меко казано неадекватни. По принцип в комплекса има 6 игрища, наскоро чух, че три от тях вече не се ползват, защото са разрушени. Докато аз бях, поне функционираха всичките. Фитнес залата беше под всякаква критика. Като са идвали в Куба чужди отбори, все са ме питали – как е възможно да тренирате в това нещо? Но истината е, че когато имаш поставена цел и искаш да успееш, това няма значение. Напротив, прави те дори още по-мотивиран. И другото наистина важно нещо е любовта. Когато обичаш нещо, в случая волейбола, условията и другите съпътстващи неща нямат такова значение. А по отношение на тежките тренировки ще ви кажа едно – да, тренираш здраво, защото това е начинът да успееш и да осигуриш по-добри условия несамо на себе си, но и на цялото си семейство. А във вашия случай – ако искате да бъдете в топ 10 на най-добрите играчи в света, трябва да не излизате от залата, буквално. Колкото време ви каже треньорът, плюс още малко отгоре. Не може да се спестяваш и да очакваш да постигнеш нещо голямо.
– „Левски София”: Лошите условия за тренировки и живот ли бяха причината да напуснеш страната?
– Леон: Ще ви кажа. Чашата преля, когато получих контузии в глезена и рамото. Казах на доктора ни, но той не ми обърна особено внимание. Трябваше да почивам малко и отново да тренирам здраво. Проблемът беше, че аз играех за три възрастови категории – кадети, юноши и мъже. И всичките групи тренираха минимум по три часа. Освен това пътувахме постоянно, нямах никакви паузи за възстановяване. Даваха ми единствено обезболяващи, което не беше решение на проблема, напротив. След финалите на Световната лига през 2012 година вече нещата бяха неудържими и травмата в глезена беше нетърпима. Наложи се да почивам близо 6 месеца и през това време си дадох сметка, че единственият шанс да се развия и да постигна максимума си е ако замина. Приятелката ми, за която впоследствие се ожених, е полякиня. Тя ми липсваше много и не си представях как 6-7 месеца няма да я виждам. Но нещата на базово ниво бяха много зле – липсваше вода за къпане след тренировка. В помещенията, където трябваше да се къпем, имаше жаби. Храната все недостигаше – тренирахме по 8 часа на ден, а не можеха да ни осигурят и минималните дневни калории. Въпреки всичко, беше трудно решението да замина, но сега също съм убеден, че това е било най-правилното нещо.
– „Левски София” : След 2 години извън игра заради правилата на международната федерация, Леон и Салпаров се оказват в един отбор. И на всичкото отгоре правят официалния си дебют заедно. Разкажете нещо за този първи мач?
– Т.С.: Спомням си, че когато пристигнах в Казан, „Зенит” имаше мач за Суперкупата с „Белгород”. Лео дебютира, но още при първата си атака стъпи върху крака на Грозер и напусна игра. Моят договор беше само за Шампионската лига, но само три седмици по-късно се случи така, че Матю Андерсън поиска да замине за родината си, защото имаше семейни проблеми. Така се освободи една квота за чуждестранен състезател и ме картотекираха и за руската лига. През това време Лео се възстанови и заедно дебютирахме. След това отборът направи серия от 10 поредни победи. Просто на Лео очевидно много му беше липсвал волейболът в тези повече от две години. Направо ги размазваше всички отбори, а тови никак не е лесно, защото в Русия е много силов волейболът, нивото на сервис и блок е наистина на топ ниво.
– Леон: Да, никога няма да забравя първия си мач за „Зенит”. Нямах търпение да изляза на игрището след две години пауза. Когато още на първата точка се контузих и ми казаха, че няма да играя близо месец, си казах: „Господи, защо ме поставяш в такава ситуация?”. Като се случи тази травма, ми беше много тъпо. Но Тео постоянно ме окуражаваше – „Спокойно, бе човек, всичко ще е наред. Напъни се малко, дошъл съм да играя с теб и да побеждаваме”. Бързо се сработихме и ми хареса, че играе с много емоция. Няма да забравя как понякога се хвърляше върху нас след успешна атака или блок. На мен не ми харесваше особено, но даваше много допълнителен заряд (смее се).
– „Левски София”: Теди, през този сезон се завърна в Русия и игра на много добро ниво. Как успяваш да поддържаш мотивацията си за тренировки всеки ден на близо 38-годишна вързаст?
– Ами както Лео каза – от любов към това, което правя. Емоциите, това, което чувстваме по време на мач, е незаменимо. В началото ми беше малко трудно, все пак два сезона бях играл в България, където нивото на сервис и атака не е като в Русия. Тренирах здраво и за месец свалих около 7 килограма, бях много мотивиран да докажа, че все още мога да се представям добре и в този шампионат. В края на сезона играех наистина добре, а отборът записа победи, включително и над „Зенит”. Но имаше и обратната посока. Когато се върнах в България след три спечелени купи в Шампионската лига, не можех да си позволя подценяване. Дори и когато играехме срещу 8-ия в класирането, например. Защото хората може да си кажат: „А, това ли е голямата звезда Салпаров, какви купи е спечелил, той за нищо не става”. Поради тази причина е важно винаги да си с точната нагласа.
– „Левски София”: Лео, как може да се мотивира професионален волейболист, който едва на 24-годишна възраст е спечелил всичко възможно?
– Леон: Винаги си поставям цел и започвам да работя здраво, за да я постигна. След като това се случи, се насочвам към следващата. Имах възможност да подпиша с „Казан” за още 2 години, но бях постигнал всичко там. Отборът доминираше и имах нужда от друго предизвикателство, което намерих в Италия. И след като не успях още в първия сезон в Перуджа да спечеля всичко, сега мотивацията ми е двойно по-голяма. Същото нещо е и в живота – трябва да винаги да си поставяш цели и да ги преследваш. Само така можеш да се пребориш първо със себе си, а след това и с останалите.
– В.Н.: Лео, аз искам да ги задам един въпрос. Ти самият опитваш ли да се занимаваш с нещо извън залата и би ли посъветвал младите волейболисти да наблягат и на ученето, освен на тренировките?
– Леон: Да, опитвам да науча полския език, освен това правя определени стъпки и в посока на бизнеса. Но бих казал на всички млади играчи да не оставят учението, защото то е много важно. И не просто да маркират, а да вземат наистина нещо от него. Човек се учи, докато е жив. Много е важно да имате нещо зад гърба си, което да ви подготви за живота след волейбола. Независимо дали ще изберете да се занимавате с треньорство, ще станете ръководители или пък инженери, финансисти или каквото и да е.
– Георги Митов („Левски София”): Лео, как реагираха твоите родители, когато им съобщи, че планираш да избягаш от Куба?
– Леон: Те винаги са ме подкрепяли и са оставяли да следвам инстинктите си. Още от съвсем малък трябваше да замина за Хавана, за да тренирам сериозно. След това постоянно пътувах и бях по лагери. Но те напълно приеха решението ми, защото това беше единственият начин да потърся реализация и по-добър живот за всички ни.
– В.Н.: Истината е, че Леон ако не бе напуснал Куба, никога нямаше да стане най-добрият волейболист в света. Защото за да си номер 1, трябва да побеждаваш големите играчи. Както се случи в „Зенит”, а сега и в „Перуджа”.
– Леон: Абсолютно вярно, Владо.
– Кристиян Титрийски („Левски София”): Лео, имало ли е момент в кариерата ти, когато ти е било много трудно и си мислил за отказване от спорта?
– Леон: За отказване, в никакъв случай. Аз никога не се предавам и при мен не съществува такова нещо. Но ще ти кажа друго – наистина ми е било много трудно. Ако не си бил в Куба, ти препоръчвам да я посетиш. Там 2 години може да бъдат цяла вечност и аз усещах, че ако ги прекарам, ще загубя всякаква възможност да успея в живота. Когато избягах, имах много време да мисля. Задавах си всякакви въпроси, питах се дали съм постъпил правилно. И един ден майка ми каза: „Като се решил нещо, стой зад това, не се разколебавай. Всичко се случва поради някаква причина”.
– „Левски София”: Въпрос от треньорите в клуба. Кой е най-важният елемент след нападението?
– Сервисът. За мен това е най-важният елемент, защото зависи изцяло от теб самият. Така да се каже, нямаш оправдание – лошо са ти я подали, била ти е назад и т.н. Ти трябва да си подхвърлиш добре топката, да я удариш по определен начин и със съответната сила. Същевременно обаче само атаката и сервисът не могат да ти спечелят мача. Ако отборът е силен на тези два елемента, но му куцат блокадата и защитата, трудно ще се получи нещо. Затова за мен е най-важен балансът. Което ви е по-слабо, трябва да го тренирате повече.
– Т.С.: Според мен два са най-важните елемента в съвременния волейбол – сервисът и посрещането. Оттам започва всичко. Ако отборът ти има добър сервис, ще улесни много задачата си на блок. Съответно пък ако посреща добре, ще си даде повече шансове в нападение. Свързани са нещата.
– Божидар Костадинов, „Левски София”: Коя е любимата ви мини игра във волейбола, която практикуваш за удоволствие, като тази на 3-ия метър, например?
– Т.С.: Най-много обича да ходи за риба (смее се)
– Леон: Честно казано, никога не играя на някакви игри преди тренировка или мач, защото се страхувам да не получа някоя глупава контузия. Ако на вас ви харесва, няма проблем, може да загреете с подобна игра. Аз предпочитам да ходя за риба в свободното си време, както каза Салпаров.
– Кристиян Бучков, „Левски София”: Коя е любимата позиция на Леон в игра?
– Леон: Играл съм на всички позиции без разпределител и либеро. Но най-много ми допада ролята на краен нападател – посрещач. Мога да играя диагонал или център, но това не е моето. Предпочитам да посрещам и след това да забивам.
– Георги Митов, „Левски София”: Теди, аз не уча в спортно училище, но искам да стана добър състезател на поста либеро. Какъв съвет би ми дал, тъй като за мен е важно и да получа добро образование?
– Т.С. От личен опит мога да те уверя, че много трудно ще постигнеш нещо голямо ако не тренираш по два пъти на ден. Поне аз не знам да има такъв случай. Най-важното е да определиш кое е по-важното за теб – образованието или кариерата в спорта. Да си поставиш приоритет. Тъй като по този начин и двете неща ще ти бъдат половинчати. Аз не мога да ти дам формула, по която да успееш, тренирайки веднъж на ден. Просто няма такава. Спомням си дори, че в младежкия национален отбор тренирахме и по три пъти.
– Симеон Николов, „Левски София”: Леон, как реши да се занимаваш с волейбол?
– Леон: Това стана, може би, 2 години след като вече тренирах. Започнах като много малък – 9-годишен. Майка ми, която е бивша волейболистка, ме записа да тренирам и в началото не бях кой знае колко ентусиазиран. Все пак си казах, окей, ще се занимавам с нещо, колкото да изразходвам част от енергията си. След около 2 години участвах на първото си състезание извън страната – един турнир във Венецуела, и тогава осъзнах, че няма връщане назад. Страстта и емоцията от мачовете не можеше да се сравни с нищо.
– Т.С.: Лео, разкажи за баща си, който е успешен треньор в борбата…
– Леон: Да, татко ми е бивш борец и впоследствие треньор. Постигна доста добри резултати в Мали, преди да отиде федерацията им беше на 22-о място в ранглистата и ги изкачи до 5-а позиция. Ситуацията в Мали обаче не позволяваше да се работи спокойно и той напусна.
– Антоан Цанов, „Левски София”: С кой разпределител си се чувствал най-добре?
– Леон: Момчета, всъщност досега не съм играл с кой знае колко разпределители. Може би 7 или 8. Тук се включва Салпаров, който казва: „Е, как, само по време на единия от сезоните ни в „Зенит” се смениха трима”. Така е, но пак не са много. Та, за мен има три типа разпределители – едните са много прецизни в подаването, но същевременно не са така агресивни като състезатели, не са достатъчно борбени. Другите са точно обратното – играят с огромен хъс, но нямат чак такава точност и трябва да се нагаждаш. Аз лично предпочитам третия тип – които имат и прецизност и агресия, но това е рядко срещано. Например, в „Казан” се чувствах малко по-добре с Кобзар, отколкото с Бутко, защото беше боец и непрекъснато надъхваше другите, особено в трудни моменти. Сега играя с Де Чеко и ще ви кажа – той има ръце на магьосник, но не е така агресивен. Така че, трудно е да се прецени в кой момент кое ще бъде по-добре. Да знаеш, че ще получиш топката на точното място, или пасът да не е така прецизен, но разпределителят да ти викне: „Хайде, забивай мощно, имаме нужда от точката!”.
– Александър Николов, „Левски София”: Леон, ти си известен с мощните си атаки и с вероятно най-силния сервис в света. Но как успя да се развиеш и по отношение на посрещането и защитата?
– Леон: За посрещането не знам колко съм го развил последните години. Дори ми се струва, че като играех за кубинския национален отбор бях по-стабилен. Това е най-вероятно, защото системата на тренировки беше насочена основно към сервиса и въобще концепцията „бързо приключване на съперника”. Но през последната година работя много здраво върху посрещането и защитата. Защото ако не се справям добре там, няма да мога да бъда на топ ниво. Това, че пипам над 3,75 м, няма да е вечно. Трябва да имам стабилност и технически арсенал в нападение. Сега имам треньор, който много държи на това, и аз съм щастлив да се развивам още.
– „Левски София”: Какъв трябва да бъде треньорът, с когото искате да работите?
– Леон: На първо място той трябва да вярва в играчите си и в отбора. В лошите моменти да не казва неприятни неща на състезателите, а напротив. Добрият треньор трябва да вижда какво се случва на игрището и да реагира. Не може винаги да играеш със 70% в атака, някой мач ще си на 30 или надолу. Просто нямаш ден. Тогава треньорът трябва да те успокои и да насочи енергията ти към други неща, с които може да си полезен – посрещане, защита, сервис. Добрият треньор трябва да е компетентен, да може да мотивира, но и да изисква. Ако допуска някой да не се раздава на тренировка или пък си трае, когато грешиш на мач, значи не е за тази работа.
– Т.С.: За мен има три основни неща за успешния треньор – да вярва в отбора си, да бъде хладнокръвен по време на мачове и никога да не губи авторитета си. Защото изгуби ли го, дори сред един-двама играчи, това ще е пагубно за това как ще се възприемат възгледите му. И още нещо важно – не трябва да говори само в първо лице, единствено число – „Аз успях, аз спечелих, аз направих…”. Над всичко е отборът, множественото число. Имал съм такива треньори.
– „Левски София”: Къде най-много ви е допадало да играете както с клубен, така и с национален отбор?
– Леон: Голямата мечта на повечето състезатели е да играят в Италия. И това не е случайно, защото там наистина е най-силната лига. Така че, момчета, ви препоръчвам горещо, един ден да играете там, ако имате възможност. Сега сте в България, но след години, ако сте работили здраво и имате качества, това ще стане. В Русия също се играе много здраво, топката лети като камък, както се казва. Пътуванията са доста тежки, въобще животът е по-труден, отколкото в Италия, но също си заслужава.
– В. Н.: За мен мястото, където съм се чувствал най-добре, е Италия. Там всички клубове работят на наистина високо ниво и състезателите мислят само за волейбол. Има места като Модена, например, където един състезател не може да отиде за кафе без да го спрат десетина души да обсъдят последния мач. Ако говорим за националния отбор, домакинските мачове във Варна и София са били наистина незабравими.
– Т.С.: Аз не съм имал възможността да играя в Италия, но съм бил много пъти там с клубни отбори за мачове от евротурнири. За мен годните със „Зенит” са най-добрите – и като условия, и като резултати, които постигнахме. А с националния – както Владо каза, всички домашни срещи, независимо дали в „Арена Армеец” или Двореца на културата и спорта във Варна. Имам незабравими емоции от световното първенство през 2006 г. в Япония, от световната купа там на следващата година, както и от европейското (2009 г.), където също спечелихме бронзови медали. Иначе за гостувания – всички мачове в Полша с националния отбор. Там атмосферата за волейбол е наистина впечатляваща – организацията, феновете. Волейболът е спорт номер 1 в Полша.
– „Левски София”: Лео, как те приеха в полския национален отбор и чувстваше ли се странно да чуеш химна на друга страна, след като си израснал и играл за Куба?
– Леон: Ще ви кажа нещо, което много рядко съм споделял. Не усещам никакво напрежение преди мач. Преди първата тренировка с полския национален отбор обаче бях много напрегнат. Потях се постоянно и се чудех как ще ме посрещнат, дали ще ме харесат. Всички обаче ми приеха много добре, накараха ме да се чувствам на място и много бързо се адаптирах. Имах чувството, че сме заедно от години. Казах на треньора ни Витал Хейнен, че целта ми е да спечеля с Полша всички възможни златни медали, докато съм в състояние да играя на високо ниво. Което знаем, че е много трудно, особено като комбинираш клубен отбор с големи амбиции и национален такъв.
– Костадин Козелов, „Левски София”: Леон, има ли мач, който би искал да изиграеш отново, ако е възможно?
– Леон: Да, финалът на световното първенство през 2010 г. с Бразилия. Загубихме прекалено лесно, сякаш ни беше достатъчно, че сме стигнали до този мач. А трябваще да оставим сърцата си на полето, пък дори да паднем. Ние дори не видяхме топката, както се казва.
– „Левски София”: Лео, разкажи ни за хранителните си навици. Вярно ли е, че не ядеш червени плодове и зеленчуци?
– Леон: Да, точно така е. Като цяло съм доста сложен по отношение на храненето. Като малък почти не се хранех и за разлика от всички около мен предпочитах месото ми да е препечено, почти черно. Вероятно от живота в Куба се настроих срещу червените храни и сега продължавам да ги отбягвам. Всъщност, ям ягоди, но за друго не се сещам.
– „Левски София”: Как ти се отрази паднемията от Covid-19 и успяваш ли да поддържаш форма в домашни условия?
– Леон: Безспорно това е много неприятна ситуация за всички по света. Едва ли има някой, който да не е засегнат малко или много. За съжаление, трябва да сме подготвени, че може да загубим свой близък. Изключително важно е спазването на хигиенните правила – дистанция, често миене на ръцете. Иначе опитвам да поддържам форма, доколкото е възможно. Така че всички вие трябва да учите и да подготвите тялото си за завръщането в залата. Защото съм уверен, че това нещо ще свърши един ден и ние ще се върнем към обичайните си занимания.
– „Левски София”: Лео, Теди, благодарим ви най-искрено за тази среща, беше изключително полезно за нашите млади състезатели да се докоснат до волейболисти като вас!
– Леон: Благодаря, че ме поканихте. И за мен беше много приятно, времето мина неусетно. Искам само да ви кажа още нещо – не се отказвайте от мечтите си и работете здраво, за да ги постигнете! Имате примери като Тео, Владо, от които може да се вдъхновявате. Ако искате съвет, те винаги ще ви го дадат. Бъдете здрави, пазете се и дано скоро да се върнем към нормалния живот!
