Иванъ Марински – човекът, който е виждал първата титла на Левски

Иванъ Марински е роден на 27.02.1920-а година.
Не, няма грешка, 1920-а. Наскоро навърши 100 години.
Иванъ Марински е царски офицер, участвал във Втората световна война.
За живота и футбола преди войната, за неговите спомени и впечатления, разговарят на различни теми с поручик Марински колегите от Evima Sport. Ето и целият разговор:

Поручик Иванъ Марински: „България ще се оправи, когато спечлелилата изборите първа партия вземе автоматично 130 мандата и има мнозинство в Парламента, за да изпълнява управленската програма, с която е станала първа сила. Втората партия трябва да получава всички дкументи и договори, които се сключват, в туй число и тайните и да е „Правителство в сянка“. Тъй ще се пресече корупцията и като дойде опозицията на власт, няма да може да казва, че предните са виновни, защото те ще са имали всичките документи и договори предварително. Трябва да има единна държавна доктрина за развитие, чиято основа да е написана от умните хора на България и да се спазва от всички, тогава ще се оправим.“

Г-н Марински, това, че сте на 100 години не ви дава право да се отказватe! Аз лично се радвам да проведем един интересен разговор, който ще се прочете след това от много хора.
– Ази съм само един старик момко. Не съм интересен с нищо.

Това го оставете на поколенията, нека те преценят.
– Ами ази се срамувам от моя живот. Нямам толкова голям принос за Родината. Загубихме войната, а с нея и всичко, за което се бях борил и живял.

Вие сте достоен човек. Войната е загубена по политически причини, а не от войниците.
– Ази съм провален човек, който трябваше да загине на фронта, а не да стана столетник, който да се чуди защо е още жив.

Това само Бог го решава и историята. Не сте провален човек, а жива легенда на царската армия! Кажете нещо по-позитивно, защото започнахме унило.
– Право да ви кажа, най-щастливите мигове в моя вече вековен живот бяха като влязохме в Добруджа през 1940-а година и след това в Македония и Беломорието на следващата година. Не можете да си представите какво нещо е да виждаш как Родината ти става велика. Величието на България беше сбъднатата мечта на поколения българи. Виждал съм старци, живели в Османската империя, как плачат като деца като им разправят, че България е обединена и велика. Цели седмици не стихваше веселието от Охрид до Черно море, и от Дунав до Бяло море. Душата на българина е в Македония. Туй е истината. Като я взехме и се почнаха едни хора, едни веселия. Виждаш как целия народ става като един. За сто години не видях никога след това и никога преди това, такова нещо.

Ние понеже сме специализирани във футбола, кажете нещо и за него през ония години?
– Нямах много време за мачове. Все по акции бях из Македония, че малко и в Беломорието. Беше война, а ази бех царски офицер тогаз. Сега има някакво възраждане по царското време. След 9 септември 1944-а година ме наричаха враг на народа от което винаги ме е боляло. Ази си жертвах живота с години за народа, а ме нарекоха негов враг. Иначе симпатизирах на ФК Левски.

Да, съжалявам за това, че са ви набедили след 9-и. Все пак Левски е бил обичан отбор от царското семейство по онова време, доколкото е известно.
– Ази познавах лично царя, веднъж ми каза, че обича да гледа мачове, ходеше да гледа Левски, ама нямаше много време.

За Борис става въпрос, нали?
– Да, той ме направи поручик, имам кръст за храброст от него в Скопие, като идва един път ми го закачи.

Респект към Вас. А знаете ли нещо за ФК Македония и Левски, знаете ли че са играли решителни мачове в първенството на България?
– Да, ходеха много, имаше скопска и битолска спортна област в царството по това време, преди войната.

Те си бяха българи нали?
– Да, категорично. Имаше един футболист, Божин Ласков, той ми беше приятел, той вкара головете срещу ФК Македония, известен беше тогаз, много моми ходеха подире му.

Роден е през 1922 година, а вие през 1920-а година.
– Да, учено момче беше, иначе ако не се лъжа 2 години по-малък от мен беше, да.

Играл е в Левски, след това емигрира в Братислава, кажете нещо за него.
– Божин обичаше да яде едни бюреци с боза, все това ядеше, беше много силен, пъргав.
Беше от някакво село до София (б.а. Локорско), ама се хвалеше, че е от София. Не разправяше, че е от там.

А защо е емигрирал, заради режима ли?
– Не мога да ти кажа защо, тъй е направил след войната, но за мен настъпи много тежко време и не съм го виждал, обявиха ме за фашист, за царист и за невъзвръщенец, което тъй и не разбрах какво е. Щяха да ме съдят в народния съд, ама имах орден Ленин от боевете при Драва и това ме спаси.

А чували ли сте че Левски е наричан „фашистки“ отбор по това време, и те са имали проблеми, както вие в личен план, помните ли нещо по този въпрос?
– Как да не съм чувал, един път ме арестуваха, ходих на мач на Левски с едни приятели и там един ме позна и взе да вика: „Фашист, фашистки отбор ходи да гледа“, беше квартален. Хубавото е, че аз още като дете видях първата титла на Левски.

Значи е имало „политика“ и тогава?
– 2-3 дена в ареста бях и ми вика: „Вълка козината си мени, ама нрава не“. Заради мен, на децата ми, не им дадоха да учат висше образование.

А спомняте ли си когато създадоха ЦДВ през 1948 година?
– Туй за ЦСКА ме питаш, нали. Помня, то беше комунистически отбор, което момче може да играе и стане за казарма и хайде в ЦСКА, иначе ще има тежка служба, ако не склони. Но това са стари работи.

След като сте живял вече 100 години, в кои години България е била в добро финансово положение?
– Преди войната беше най-добре, имаше всичко, туй ще да е 1939-40 година някъде
и беше евтино, пари имаше, като стана преврата 1934-а година разтуриха партиите и тогаз тръгна работата.

Кой тогава е с основна заслуга за да се оправи България?
– Ами царя пое работите, Гешев пък с агенти разсипа партиите, а царя управлява.
Гешев ми беше пряк началник, аз съм му докладвал за много работи.

А като дойде Негово величество Симеон на власт в началото на 21-и век, потърсиха ли ви?
– Симеончо няма нищо общо с татко си, клел съм се и в него, ама това момче е срам. Симеончо го знам от дете, едно русичко, малко, с едно самолетче си играеше. Като дойде на власт, 2001-а мисля беше, дойде при мен един човек, по фамилия Парушев и ми каза, че хора като мен били ценни за него. Тогас имаше бая живи царски офицери, сега сигурно съм от последните.

И предложи ли ви нещо Симеон?
– Поканиха ме във Врана, то беше държавно, ама той там приемаше хора.

Казахте ли му, че го познавате от дете?
– Пратиха ми кола с шофьор да ме закара там и се видях с него. Казах му да. Той, обаче го забелязах, че много, много не го интересува какво си хортуваме, някак гледаше в нищото. И си викам, с татко му не беше тъй, някак друго яче беше.

А как ви е намерил, как се е сетил за Вас?
– Не, той не се е сетил за мен, имало е списък с живи царски офицери и ме издирили, иначе той не ме помнеше, то беше дете тогаз, 5-6 годишно беше, ама като му казах за самолета с който си играеше го видях, че се разчувства. Туй се усеща!

И поиска ли съвет от вас?
– Докато бяхме там, влезе един човек и му каза за някакви поземлени документи, което му се стори твърде интересно, а разговора с мен му беше на заден план.
Мисля, че се видя с мен по задължение, един вид явно го бяха посъветвали да се види с хора като мен или нещо такова.

А поиска ли ви съвет за нещо?
– Пита ме дали се радвам, че се е върнал. Рекох му, че трябва да видя какво ще направи за родината преди да се радвам или да тъжа.

Хубав отговор, и сега какво мислите, как може да се оправи нашата Родина?
– Ами преди всичко трябва да спре деленето на народа на русофили, русофоби, американофили, американофоби и т.н. Трябва да има държавна политика за развитие на страната, споделена от всички партии. Трябва държавна доктрина, която сега я няма. Трябва политика за българите извън граница. Албанците много хубаво работят в тая посока. Сега с тия размити граници в ЕС може да се работи в такава посока. Ето, с албанците казах, между Албания и Косово няма граница и Косово си стана втора албанска държава. Защо да неможе да стане така и с Македония? Трябва българска преса и медии да има там.

Доктрината какво трябва да включва?
– Трябва първата партия да взема автоматично 130 мандата и да има мнозинство в Парламента и да си изпълнява управленската програма с която е станала първа сила. Втората партия трябва да получава всички документи и договори, които се сключват, в туй число и тайните и да е „Правителство в сянка“. Тъй ще се пресече корупцията и като дойде опозицията на власт няма да може да казва, че предните са виновни, защото те ще са имали всичките документи и договори предварително.

Това е много добра идея, осъществима ли е обаче? Преди войната така ли я осъществихте промяната и прогреса?
– Доктрината до 1945-а година беше всички българи в една държава. Сега трябва да е всяка българка да има 3 деца поне. Трябва раждаемост, без хора няма държава. Правилна политика за вкарване на българи, бесарабски примерно с които нямаме обща граница, а с тия дето има обща граница, навлизане на наши медии там и даже наши телевизии.

А тези, които сме в границите на България в момента какво да правим, за да има прогрес?
– Туй, за да стане, трябва единоначалие като в армията, а коректива да следи всичко от доктрината. Има ли много командири, няма оправия, тъй е и с държавата. Сега нали ги гледам, едните викат, не сме ние, другите и те, има размита отговорност.

Колективната безотговорност води до провал, така ли да разбирам?
– Да, така.

А как се чувствате на 100 години, това е възраст, която хората си пожелават да доживеят на празници и рождени дни?
– Ами, как да ти кажа, ази не знам как минаха тия години, не се чувствувам на толкоз, не съм ги усетил. За мен са като един миг, гледам да се движа повече, да не се застоявам, като не се движа и почват рани и болки да се усещат. Имам един куршум в левия крак, понякога ме боли, така и не го извадиха, като го бутам седи на топче. Не пия никакви илачи, пия зимно време по една чаша червено вино, лятото студена бира 1-2 чаши, обичам и диня да ям, дишам нормално, не съм се задъхвал.

Куршум в крака, а не ви ли боли когато е студено?
– Боли ме, ама беше зараснал, нямаше време да го вадят на фронта и тъй остана, после ме достраша да ходя да ме режат, да го вадят и тъй остана. Едната внучка ми вика, че нямало да ме пущат по летища, щяло да писука, детектор имало.

А каква е тайната на вековния живот?
– Знаеш ли, ази мисля, че тайната на вековния живот е в плача. Ако на човек му е тежко и мъчно е хубаво да иде на скришно място, да не го гледат и да си поплаче, да си освободи душата от мъката. Който държи мъка и болка в себе си, умира млад! Знам хора дето стискат зъби и не плачат, а като поплаче човек, му олеква на душата. Тъй мисля аз и много съм плакал, все скришом де.

Страхува ли се човек от смъртта като стане на 100 години, г-н Марински?
– На тия години всеки ден е подарък, видя ли сутрин слънцето съм благодарен, че Дядо Боже ме е пожалил още един ден. Не ме е страх от смъртта. Страх ме е да не се случи нещо лошо с децата, с внуците, за мен какво да ме е страх, ази съм си изживял живота.

Жив и здрав да сте! Имате ли любим девиз?
– Винаги съм харесвал една латинска мъдрост, не помня от кой е. „За да философстваш, преди всичко трябва да си живял.“ Ази съм живял…