Левски не успя да надскочи себе си в полуфинала-реванш срещу Локомотив Пловдив от Купата на България. След като под Тепетата преди две седмици под ръководството на Петър Хубчев „сините“ изпуснаха питомното и направиха един от най-слабите си мачове за сезона, губейки с 2:0, то на Герена трябваше да гонят дивото. С осакатен състав, с осакатена публика, под проливния дъжд над София левскарите опитаха, доколкото им позволиха моментните сили. А срещу себе си имаха отбор, който знаеше за какво е излязъл, какво търси и как да го постигне.
От самото начало на мача се видя, че „смърфовете“ ще се опитат максимално да изнервят играчите на Левски с постоянни забавяния на играта, продължително лежане по терена при всяко единоборство и неспирни накъсвания на играта. През целия двубой се редуваха периоди с разпилени, разконцентрирани, хаотични действия на левскарите, последвани от краткотрайни бурни минути в наказателното поле на пловдивчани. След 20-та минута беше първият такъв период. Най-чистото положение тогава изпусна Стаси Иванов в 24-та минута. Крилото на „сините“ бе по-активно през първото полувреме от останалите нападатели в състава. Грешките в разиграванията и провокациите на гостите видно изнервяха левскарите. От своя страна „смърфовете“ бяха отлично подредени в и около наказателното си поле, като се опитваха да контраатакуват при всяка възможност. До най-чистото си положение в мача стигнаха в 43-та минута, но Георги Георгиев демонстрира отличен рефлекс, отразявайки удар отблизо.
И докато първото полувреме левскарите не убедиха, бяха припряни, на моменти разконцентрирани или пренавити, то второто полувреме тотално надиграха Локомотив Пловдив, които нямаха нито едно положение и се бяха окопали в полето си, хвърляйки всички сили в бранене на вратата си. Въпреки постоянното напрежение пред нея, чистите положения бяха малко. След 60-та минута се развихри буря пред Мартин Луков, но юношата на Левски беше заключил вратата на Локомотив Пловдив.
Теренът ставаше все по-тежък от проливния дъжд, засилил се след почивката. Левскарите не намираха себе си, въпреки че хвърляха всички сили в единоборствата, в атака, но и в излишни нерви. Нямаше кой да поеме инициативата и да разиграе в средата, или да пробие сам. Липсата на качествен плеймейкър си каза тежката дума в този важен мач, както и очевидно слабата форма на Паулиньо и Робърта. Всичко по силите си правеха неуморните бекове Миланов и Горанов, както и може би играчът на мача Тиам. Райнов също игра със сърце, но нито един от тези играчи не разполага с необходимата техника, поглед и голмайсторски нюх.
Все пак се стигна до финален натиск и драматични положения в заключителните минути. В 88-ата минута уникален пропуск направи Найджъл Робърта или по-скоро невероятно поредно спасяване от Луков. В 90-та гол на Каргас бе изключително спорно отменен. Подобни отсъждания срещу Левски отдавна не са прецедент, а ежедневие.
„Отборът на народа“ заслужаваше поне победата в този реванш, но Фортуна им обърна гръб. 0:0 и отпадане на полуфинала. Малко спортно щастие не достигна на няколко пъти за повеждане в резултата и даване на надежди, в други случаи пък брилянтните намеси на вратаря на „смърфовете“ Луков спряха мечтания обрат за Левски.
След последния съдийски сигнал всички привърженици на „сините“ на стадиона и пред малкия екран бързо забравиха отпадането, защото загубата беше друга. С последния съдийски сигнал Левски отпадна на полуфинал, но загуби своя капитан, който принудително сложи край на кариерата си. Големият Живко Миланов от месеци има белодробно заболяване, което не му позволява да продължи със спорта и бе принуден да сложи край на славната си кариера. Небето плачеше заедно с Живко и заедно с феновете. Едно голямо „синьо“ сърце за последно бе изпратено със скандирания поне като футболист. Липсата му в този тежък период за Левски ще бъде огромна не съмо на терена, но и в съблекалнята, на тренировките, защото той е не само футболист, но и човек за пример на по-младите. Левски загуби и последния си истински герой от „Синята приказка“.