Осакатен, сломен и изморен Левски гостува в Стара Загора на отпочиналия и намиращ се във форма отбор на Берое. С оглед отпадането от Купата на България на полуфинал от Локомотив Пловдив и многобройните кадрови проблеми от „Отбора на народа“ не се изискваше и очакваше да победи на всяка цена. Като се добави и фактът, че „сините“ имат 4 загуби и едно равенство срещу Берое в последните 5 мача помежду им, по-скоро фаворит изглеждаха домакините, водени от Димитър Димитров-Херо. Нетипично за клуб като Левски, но цел за класиране за Лига Европа също не е поставена и затова последните четири двубоя от efbet Лига се приемат повече като подготовка за следващия сезон, стартиращ само седмица след края на настоящия. Но футболът е интересен и вълнуващ, защото е непредсказуем. Избранниците на Георги Тодоров извоюваха изключително трудна, но сладка победа с 2:1 и със спечелените 3 точки се изкачиха еднолично на второто място, събирайки 53 точки. Трети в класирането са цска-София с 52 точки, а четвърти Локомотив Пловдив с 50.
Очаквано в стартовия състав на Георги Тодоров имаше доста промени. Треньорът на Левски гласува доверие на двама от сигурните напускащи, които изиграват последен мач със синята фланелка и в знак на благодарност за професионализма им до последния ден в клуба им даде право да се сбогуват подобаващо, започвайки като титуляри. На вратата Милан Миятович, а Хали Тиам дори изведе „сините“ с капитанската лента. И двамата заслужаваха този жест заради отдадеността си и лоялността, които демонстрираха към клуба. Останалите титуляри бяха Ивайло Найденов като десен бек, Иван Горанов ляв бек, централни защитници Холмар Ейолфсон и Мартин Райнов. Пред дефанзивния халф Тиам очаквано шанс получи Илия Юруков в партньорство със Стайн Спиерингс. Почивка бе дадена на Стаси Иванов, а на негово място започна Здравко Димитров на десния фланг, а на левия Паулиньо. На върха на атаката острието Робърта.
Старозагорци започнаха много по-силно и агресивно, като още до петата минута имаха две възможности за попадение, но при първия случай топката мина покрай вратата, а при втория след удар на Камбуров стражът на „сините“ бе на мястото си. Заради агресивната игра и високата преса на домакините левскарите трудно успяваха да задържат или да изнесат топката.
Противно на всякаква логика в 22-ата минута Найджъл Робърта откри резултата, наказвайки груба грешка при изнасянето на топката от домакините. Спиерингс пресече подаване пред наказателното поле и веднага намери сънародника си на чиста позиция срещу вратаря Душан Перниш. Две минути по-късно Холмар можеше да удвои след перфектно центриране на Здравко Димитров и удар с глава, но за съжаление топката прелетя на около метър от вратата на старозагорци. В 29-ата минута Берое стигнаха до най-опасното си положение, след като Мартин Райнов не успя да изчисти една топка в наказателното поле, Туба я взе и стреля от 14 метра с всичка сила, но на сантиметри над напречната греда.
„Сините“ продължаваха да играят плътно прибрани в собствената си половина, хвърляйки всички усилия да предотвратят опасности пред вратата си. И имаха успех до 34-ата минута, когато „синият“ кошмар Камбуров отново отбеляза. След перфектно центриране отляво на атаката на Берое на Конте Миятович се поколеба, увисна за високата топка и централният нападател засече от въздуха, пращайки кълбото между краката на черногорския вратар.
Левскарите нямаха никакви шансове да организират атаки или да задържат топката. Единственият начин, по който се опитваха да атакуват бе чрез дълги изритани топки към оставения сам в предни позиции Найджъл Робърта.
В 43-та минута Миятович отново си отдъхна с облекчение след изстрел с глава, който премина на сантиметри от страничната му греда. Това бе и последната опасност преди почивката.
Спокойно може да се каже, че с оглед играта на двата отбора през първото полувреме „сините“ оцеляха и измъкнаха 1:1. За второто полувреме трябваше коренно да се промени подходът към мача, ако левскарите искаха да спечелят или поне да не загубят.
В пореден двубой Георги Тодоров предприема решителни и важни действия на почивката. Промените бяха Деян Лозев на мястото на Паулиньо и Мартин Петков на мястото на Стайн Спиерингс. Лозев застана вдясно пред Ивайло Найденов, а Здравко Димитров мина вляво, докато младият Петков заигра зад Робърта.
Началото на второто полувреме по нищо не се различаваше от първите 45 минути. „Сините“ групирани в собственото си поле и опити на Берое да пробият. Но това така и не се случваше заради добрите намеси предимно на Мартин Райнов и Хали Тиам. До опасен удар се стигне чак в 56-ата минута, но той беше далечен и мина встрани от вратата. Левскарите обаче постепенно повишиха и те агресията и отговориха подобаващо на тази на домакините. Изнесоха малко по-напред играта и на два пъти контраатаки едва не доведоха до сериозни опасности. В 62-та минута Тиам си изкара рутинния картон след грубо влизане в центъра на терена. В
65-та миута далечен изстрел на Минчев летеше опасно под гредата на вратата на Миятович, но вратарят изби в ъглов с вещина. Малко след това самият Миятович сбърка с изнасянето на топката, но Тиам предотврати нов гол. В 72-та минута Илия Юруков излезе, а на негово място влезе Франко Мазурек. Още същата минута, отново противно на логиката, Робърта пак изведе Левски напред. След отличен пробив на Деян Лозев отдясно и хитро подаване зад защитата, нидерландският нападател перфектно си поведе топката и нахлу сам срещу Душан Перниш, пусна кълбото покрай него и реализира второто си попадение в мача с втория си точен изстрел. Поговорката, че когато не вкараш, ще ти вкарат, важеше с пълна сила за този двубой. Домакините постоянно атакуваха и стреляха по посока вратата на Левски, но не успяваха да отбележат, докато „сините“ с два точни изстрела отбелязаха два гола, продължавайки стопроцентовата си ефективност в нападение под ръководството на Георги Тодоров. Това обаче важи само в първенството, докато за Купата мерникът на левскарите изневери срещу Локомотив Пловдив.
В 82-ата минута Камбуров бе близо до изравняването, но за късмет на Миятович топката прелетя малко над вратата. Пресата и атаките на старозагорци ставаха все по-яростни, но „сините“ удържаха фронта. Почти през целия мач домакините бяха принуждавани да прибягват до изстрели от средно и далечно разстояние, които в повечето случаи се оказваха неточни. А основен стълб в защитата изненадващо не беше Холмар, а Мартин Райнов. В 89-ата минута Костов се появи в игра на мястото на Здравко Димитров, който се забави с излизането си и получи жълт картон. Но младокът се раздаде докрай в този мач и показа, че има място на терена. Левскарите използваха всяка възможност да забавят играта и да я накъсват, за да не дават възможност на домакините да стигнат до изравнително попадение. Съвсем нормално Миятович в продълженията си изкара и той жълт картон за забавяне на играта. Нужен прийом за печелене на време.
Макар и с грозна игра, но Георги Тодоров показа, че може и така да се печелят точки и мачове. А дори с такива победи, самочувствието и увереността идват. Така се изграждат и характерите на играчите. Когато в един отбор се съберат повече футболисти с характери на победители, успехите неминуемо ще дойдат. Най-после предстои и седмица, в която да се възставят сили и напрежението да поспадне.
