Левски се разходи до Разград, за да изиграе предпоследния си мач за сезона срещу празнуващите шампиони от Лудогорец. И въпреки че битката за „сините“ е извън терена, то на него не се видя заслужава ли си борбата за оцеляване. Продукцията, която предоставят футболистите, категорично не заслужава. Голяма част от самите играчи също не заслужават. Но самото име на клуба, историята, традициите, радостта и сълзите, които е донесъл на милиони българи през изминалия век, са нещата, които си заслужават битката за спасението на футболен клуб Левски.
„Сините“ очаквано загубиха в Разград и то с най-голямата разлика в историята на сблъсъците между двата отбора. Крайното 3:0 е показателно за разликата в качествата на Левски и Лудогорец.
Стартовият състав, който избра Георги Тодоров за този мач бе очакван, с оглед играчите, с които разполага в момента. На вратата започна Георги Георгиев, а защитата водена от капитана Горанов вляво, вдясно Ивайло Найденов, а централна двойка защитници Каргас и Райнов. Пред тях дефанзивен халф Илия Юруков, като разиграващи полузащитници Мазурек и Стайн Спиерингс. Вляво на атаката Паулиньо, вдясно единствената изненада Деян Лозев и на върха Найджъл Робърта.
Левски започна мача дълбоко прибран в своята половина и въпреки това в 8-та минута организираха много добра атака, при която Мазурек центрира на далечната греда към Робърта, който от воле стреля, но високо над вратата.
По-добрите минути и атаки за „сините“ продължиха. В 11-ата минута отлично центриране на Деян Лозев отдясно бе избито от Терзиев точно преди Робърта да нанесе голов изстрел. Но първата вратарска намеса в мача беше на Георги Георгиев, който отрази силен и точен изстрел от воле на Вандерсон в 16-ата минута. В 22-ата минута нова хубава атака между Спиерингс и Лозев завърши с остро центриране по земя, но отново Терзиев попречи на Робърта да завърши с удар. Само две минути по-късно защитниците на Левски позволиха на Вандерсон в наказателното поле да дриблира спокойно, преминавайки през двама и при посягането на Райнов към топката опитният бразилец се свлече веднага на земята. Дузпата беше отсъдена моментално, както следва в мач на Лудогорец. Зад топката застана Моци и в 26-та минута с прецизен удар откри резултата.
Домакините, когато пожелаеха, тогава задържаха и владееха
топката по няколко минути, а „сините“ само можеха да ги гонят и да се опитват да ги спират. Вандерсон и Каули концентрираха действията си в зоната на Ивайло Найденов, като често даже триково го преодоляваха, както и връщащият се да му помага Деян Лозев. Все пак Левски стигна в 38-та минута до положение, при което Мазурек нахлу в наказателното поле и от много малък ъгъл стреля силно, но Ренан спаси хладнокръвно. В 43-та минута бърза атака отляво, проведена между Паулиньо и Горанов, завърши с остро центриране по земя и невероятен пропуск на Деян Лозев от два метра. Така завърши първото полувреме с гол от дузпа на Моци, пестелива игра от домакините и неточности на „сините“ в завършващата фаза.
Второто полувреме започна с добра атака и ново отлично центриране на Деян Лозев този път към Паулиньо, който от воле стреля точно, но недостатъчно опасно, за да затрудни Ренан. Играта продължи в по-бавно темпо и обходни действия на шампионите, но без сериозни опасности пред вратата на Левски. В 58-ата минута Лозев сбърка при отиграването на една топка и за да предотврати контраатака извърши грубо нарушение срещу Вандерсон и получи заслужено жълт картон. През изминалите минути от второто полувреме си личеше липсата на желание и настроение и в двата отбора да играят този мач, особено след като домакините водеха в резултата. Малко бяха играчите в синьо, в които се виждаше желание да променят резултата в полза на Левски. В най-голяма степен капитанът Горанов гореше на терена, но сам нямаше как да обърне мача. И така се стигна до 65-ата минута, когато при първото си неориентирано излизане в предни позиции, Каргас изгуби топката и домакините бързо организираха атака през центъра и именно през неговата оголена зона, която и не беше покрита от негов съотборник. Каули изведе Чибота и той сам срещу Георгиев отбеляза за 2:0. В 72-та минута резултатът за малко не бе покачен на 3:0, след като Тауата бе изведен прекрасно зад гърба на Ивайло Найденов и изпуснат от Деян Лозев, но Георги Георгиев беше на мястото си. Същата минута в игра се появи Мартин Петков, а напусна Лозев. В 75-ата минута Лудогорец отбелязаха и трето попадение след нова груба грешка при разиграването на „сините“ и бърз пробив отново през зоната на Ивайло Найденов, Дан Битон получи топката и с един финт елиминира Горанов и Мартин Райнов и елегантно прехвърли предварително плонжиралия Георги Георгиев. В игра се появи Марин Петков за сметка на крайно неубедителния Стайн Спиерингс. Именно влизането на младока раздвижи за кратко играта на „сините“ в атака. При този резултат домакините още повече успокоиха темпото, а левскарите нямаха сили и очевидно желание да стигнат поне до почетно попадение. Показателно за играта на Левски бе и че Наско Сираков едва издържа до 80-тата минута на трибуните и видимо бесен напусна ВИП-ложата. А той не е човек, който може да търпи подобна гледка на любимия отбор. В 85-ата минута и нервите на капитана Иван Горанов не издържаха и той провокира Баджи, с което се нажежи обстановката за кратко, стигна се до сблъсък между двамата и логично получиха по един жълт картон.
3:0 и най-изразителна победа на Лудогорец срещу Левски. Срещу бездушен Левски. Това определение е най-точното. Подобно отношение на терена е обида към името, историята и традициите на най-обичания отбор в България. Левски продължава да съществува, но в будна кома. Докога?
