Станислав Костов и Левски се разделиха официално днес. Нападателят не успя да се разбере със „сините“ и се разделиха по взаимно съгласие. Таранът пристигна на „Герена“ през зимата на 2018 година. Тогава бе привлечен от Асен Букарев, който бе директор, а следващия сезон стана голмайстор на шампионата с 23 попадения.
За Левски Костов изигра 69 мача, в които вкара 26 гола. Голмайсторът даде интервю за Gerena.bg, броени часове след като се сбогува със своите съотборници. Ето какво сподели той в едно различно и болезнено искрено интервю за „синята медия на България.
Gerena.bg: Здравейте, г-н Костов! Благодарим Ви, че се съгласихте да говорите пред „синята“ медия на България! Поводът за нашето интервю днес не е особено приятен за левскарската общност, но също така сигурен съм, че и за Вас. Днес от Левски обявиха официално раздялата си с Вас и това повдигна много въпроси! След три сезона на стадион „Георги Аспарухов“, с какви чувства си тръгвате от отбора на сърцето си?
– Наистина Левски е отборът на сърцето ми. Тръгвам си с отлични чувства. Щастлив съм, че носих синята фланелка и съм щастлив, че станах голмайстор точно в този клуб! Благодаря на Левски за всичко!
Gerena.bg: Ще ви върнем малко назад във времето, когато на 11.01.2018 година Вие официално подписахте договор с Левски. Дойдохте в момент, в който в отбора имаше много силна конкуренция на върха на атаката. В състава по това време бяха Сержиу Буш, Ривалдиньо и Жуниор Мапуку. Какво беше усещането да се появиш по това време в съблекалнята и вярвахте ли, че ще успеете да се преборите с конкуренцията за титулярното място?
– Първо бях много щастлив, че подписах договор с Левски точно тогава. Знаех, че „сините“ имат страхотни нападатели, още тогва го казах, че отборът разполага с чудесни такива, но аз идвам в клуба, за да се боря и да покажа, че аз съм също така добър централен нападател. Бях щастлив да вляза в съблекалнята на „Герена“, а след това знаете, че сам се преборих с абсолютно всичко и станах голмайстор на отбора, а и на първенството.
Gerena.bg: Още през следващия сезон, Вие се превърнахте в звездата на отбора, отбелязвайки 23 гола в 39 мача във всички турнири. Всички отлично знаем, че синята фланелка доста тежи и очакванията на феновете са много високи. Работи се под изключително голямо напрежение и стрес. Каква е рецептата за това да се превърнеш в голмайстор на отбора като Левски, вкарвайки толкова много голове?
– Не мога да кажа точно, каква е рецептата да станеш голмайстор. Съветът ми е, че трябва да излизаш необременен психически, концентриран, да мислиш само за мача и така нещата със сигурност ще ти се получат.
Gerena.bg: Вие имахте шансът да бъдете в един отбор с футболисти като Габриел Обертан и Жорди Гомеш. Какво е усещането да имаш такива съотборници на терена? Има ли връзка това, че тези футболисти бяха в един отбор с Вас и Вие успяхте да реализирате толкова много голове?
– Да, разбира се! Габриел Обертан и Жорди Гомес са страхотни футболисти и аз се радвам, че имах късмета да играя с тях те са доста добри футболисти, така че със сигурност са ми помогнали с техните пасове да вкарвам повече голове.
Gerena.bg: Господин Костов, няма как да не Ви попитаме, какво е усещането да ти бъде треньор Делио Роси? Всеизвестно е, че той е популярно име в Европа и е треньор с доста сериозна визитка. Като че ли Вие му бяхте любимец и успяваше ли той да Ви даде необходимата мотивация, за да Ви превърне в головата машина на „сините“?
– Делио Роси е голямо име наистина. Научих доста от него и съм щастлив, че съм работил с него!
Gerena.bg: Споделете с нашите читатели, какви спомени пазите от изгубения драматично финал с отбора на Славия и какво не достигна тогава на Левски, за да спечели този така желан и жадуван от феновете трофей? Защо Левски загуби според Вас?
– Беше доста болезнен финал за мен и затова предпочитам да не се връщам към този спомен.
Gerena.bg: Вероятно повечето от феновете помнят, че в последните мачове на миналия сезон, Вие играхте с контузия и на обезболяващи инжекции. Навярно не пазите добри спомени за момента, в който се наложи да бъдете опериран, но това повлия ли по някакъв начин на Вашата мотивация и на Вашето представяне след нея или имаше други фактори, които Ви попречиха да започнете да бележите отново?
– Вижте, след контузия, след операция е съвсем нормално е един футболист да не е в кондиция и да не се чувства добре. И по-големи футболисти от мен след контузия не са успявали да си възвърнат познатата си форма. Може би трябваше още малко време или може би някои други неща, но така са се случили нещата. Аз съжалявам, че не бях отново този Станислав Костов, но може би ми трябваше още малко време.
Gerena.bg: Кой от треньорите Ви в Левски беше най-добър за Вас и защо?
– Аз съм щастлив с всички треньори, с които съм работил. От всички съм научил по нещо и всички са ми помагали. Не мога да определя, кой е най-добрият треньор, с който съм работил, но мога да кажа, че в Левски винаги е имало страхотни треньори.
Gerena.bg: По всяка вероятност оставяте много приятели на стадион „Георги Аспарухов“. С кого от играчите сте най-близки?
– Да, оставям доста приятели в Левски. Мога да кажа, че на „Герена“ намерих един истински приятел и това е Иван Горанов. Това е човекът, когото не познавах, преди да дойда в клуба, но сега съм щастлив, че се запознах с него и че мога да го нарека мой много добър приятел!
Gerena.bg: С какви чувства си тръгвате от Левски и чувствате ли се обиден на някого?
– Щастлив съм, че играх с Ники Михайлов, Живко Миланов, Валери Божинов и с абсолютно всички. Не искам да пропусна някого. Доста добри и млади момчета има в отбора, истинско щастие за мен е, че ги познавам.
Gerena.bg: На финала на нашия разговор, какво искате да пожелаете на феновете на най-обичания отбор в България?
– Искам да благодаря на феновете за подкрепата към мен е този период. Благодаря им, че винаги са ме подкрепяли и са ми давали любовта си. Искам да им пожелая да са живи и здрави и да продължават да подкрепят Левски по този начин, по който го правят. Знаете, че хората дават от личните си средства , за да помагат на любимия отбор, а това е голямо нещо. Феновете на Левски показаха, какво е любов!