Представяме ви бъдещето: Част 1, Денис Динев

Уважаеми читатели, за нас е огромно удоволствие да ви запознаем с нашата нова рубрика „Представяме ви бъдещето!„. В нея ще ви представяме с някои от най-обещаващите таланти от Академия Левски. „Сините“ юноши заслужават вниманието ни и подкрепата ни.

 Много се радваме да ви представим в дебютната ни част едно не само изключително талантливо момче, но и умно и възпитано. Не случайно е и капитан. Представя ме ви Денис Динев, набор 2004, капитан и централен защитник на юношеската формация на Левски до 17, водена от Захари Сираков.

 Срещнахме се с Денис малко след края на мача между Левски до 17 и Етър до 17, в който „сините“ лъвчета спечелиха убедително и третия си мач от новия сезон. Седнахме да си поговорим на скамейките на едно от помощните игрища в комплекса „Георги Аспарухов“, където може да се каже, че е израснал и се развива не само като футболист, но и като личност. Роден е на 18 февруари 2004 година в София и се е запалил по футбола от най-ранна детска възраст покрай баща си, който също на времето се е занимавал и тренирал любимия спорт. Той му е давал насоки, а още от детската градина играе и участва в различни футболни турнири.

 Денис или Денка, както го наричат близките му, е в школата на Левски от септември 2013-та година. Поканил го е лично Веселин Сърбаков, който е бил треньор на този набор по това време. „Обсъдихме го с цялото ми семейство и преценихме, че ще е най-добре за мен да тренирам в академията на Левски„, добавя Денис.

 „За тези седем години имам много мачове за Левски в различните набори и не си спомням всички участия и голове, но в U15 имам 28 от 30 мача, като в два не участвах заради картони и травма. Тогава записах и пет попадения – два пъти от дузпа и другите три от игра„.  Тъй като разполага с прекрасна физика и ръст може да е много опасен при центрирания, но също така има силен и точен далечен изстрел. „Това е през сезон 2018/2019. След това сезон 2019/2020 също беше много успешен за мен. През първия полусезон играх с моя набор в Елитната Софийска дивизия. Тогава записах 12 мача и един гол.

През втория полусезон новият треньор на Елитната до 17 Захари Сираков ме извика в отбора си.“ Интересен факт е, че тогава започнали да го ползват като дефанзивен халф, въпреки че не му е любима позиция, но е достатъчно уверен и разполага с нужната техника.

 Преди Елитна U15 има спечелена Купа на България след сладка победа на финала над ЦСКА. Тогава треньор му е бил Йордан Петков. След това печели първенството и с Елитна U15 през сезона 2018/2019, когато получава и награда за най-добър защитник. За съжаление последния сезон прекратяват първенството заради пандемията от Covid19 и Левски U17 остава на второ място, което е голямо разочарование за Денис, тъй като  вярва, че са имали шанс да станат първи и да вземат златото, ако се е било доиграло първенството. „Сега се надявам тази година вече да спечелим златото.“  А стартът е изключително обещаващ в първите три кръга – три разгромни победи (10:0, 8:1 и 6:0).

 Зад гърба си вече има и няколко мача за различните формации на Българския национален отбор. Извикан е от треньорите Стефан Колев и Георги Георгиев-Геца във формацията на България до 15. Първите му двубои са срещу тим от немската област  Нидерзаксен. Участва и в двете контроли, изиграни в Бояна, като и двата пъти нашите момчета печелят. „Много е приятно да изпиташ чувството какво е да играеш с националната фланелка„, добавя развълнуван Денис.

 Следва двуседмичен лагер с България до 16, който според негови думи е най-плодотворният в неговата кариера до момента. Изиграват в София два мача срещу Словакия, които са много силен противник. В първата контрола побеждаваме с 2:1, а втория мач го губим, тъй като е бил даден шанс на по-неопитни футболисти да се докажат. „Най-хубавото е, че в националния има страхотен колектив и всичките деца, които играят и са викани, са много добри и заслужават да носят националната фланелка„, подчертава Денис.

 След това заминават за Черна гора, където изиграват два мача и срещу местните юноши. В първия двубой ги изпускаме, завършвайки 2:2, след като домакините изравняват в последната минута на продължението. Грешките обаче са изчистени и във втория мач побеждаваме с 1:0.

  На 31-ви август очаква да бъдат обявени кои играчи са повикани за лагер на националите, в който ще бъдат изиграни 4 контроли – две срещу Русия и две срещу Сърбия. За съжаление още не е ясно дали изобщо ще се състои този лагар заради мерките срещу разпространението на Корона вирус.

 След като ни се представи и ни разказа за кариерата си до момента, насочваме разговора повече към това кой е Денис Динев всъщност.

 „Най-любимата ми и удобна позиция е като централен защитник. Там се чувствам най-сигурен и най-спокоен.

Това е позицията за мен.“ Идол му е Серхио Рамос от Реал Мадрид, а от българските защитници харесва Антон Недялков от Лудогорец. За Денис няма значение къде играе даден играч. Той гледа на всички само като на футболисти. Добавя и че е гледал и защитници от по-старото ни  поколение, като Трифон Иванов и Петър Хубчев, които според неговите думи са били уникални. Също така отбелязва, че доскорошният старши треньор на Левски Петър Хубчев, ако в момента е бил футболист, със сигурност е щял да играе в някой от Топ отборите на Европа.

 „Аз съм капитан почти, откакто съм дошъл на Герена. Свикнал съм с тази роля, не ме натоварва. Всички мои съотборници са свикнали с това нещо и не ме приемат по-различно.“ Тези думи на Денис се потвърждават и на терена. Командва съотборниците си и им дава съвети по време на мач, когато е необходимо. Не случайно е избиран за капитан във всеки отбор, през който преминава кариерата му в школата на Левски. Изключително уверен и хладнокръвен е в мачовете. Добавя също, че са страхотен колектив и се събират и извън терена със съотборниците си. „Няма никой с лош характер. Всички сме приятели. Каквото се случи на терена, то си остава там. В съблекалнята всичко изчистваме„. А това си личи и в мачовете. Резултатите са красноречиви.

 Денис вече е и в полезрението на треньорското ръководство на първия отбор. Записа няколко тренировки с тях. „Това е една моя цел – да заиграя в първия отбор. Чувствам се прекрасно там„, уверено добавя. „Приеха ме отлично момчетата. Всички се държат нормално. Най-вече мога да отлича Орлин Старокин, който се държи с нас прекрасно. Все едно сме играли дълго време заедно. Често ни пита как сме и дали всичко е наред. Той е един лидер и е хубаво, че в такива тежки времена е в Левски. Точно от такива хора има нужда сега.“ С тези думи Денис ни зареди с оптимизъм и надежди.

 Постепенно  преминахме към мечтите. „Мечтите ми с Левски са да заиграя в първия отбор и най-после да донесем купа на Герена. Дали ще е от първенството или Купа на България, няма значение. Но най-добре и двете!„. Вижда се, че се развълнува още повече от темата и добави – „Просто виждаш любовта на феновете към самия отбор. Такива отдадени фенове, дават си последните пари, за да спасяват отбора и да не получават нищо в замяна е малко кофти. Надявам се това поколение, което идваме, ние да спечелим нещо за Левски, защото не отива на такъв отбор като Левски да не  е спечелил нищо вече 11 години. Всеки левскар го боли, но мисля, че сега ще излезем от тази ситуация и всичко ще бъде наред.“ Това е левскарският дух, който всички привърженици искаме да виждаме и да чувстваме.

 „В чужбина бих играл в Англия или Испания. В Испания за Реал или Барселона. Странен факт, но аз не мразя нито един от двата отбора, а ги харесвам. Да играя един ден в Реал или Барселона ще означава за мен, че съм осъществил всичките си мечти. Това ще бъде прекрасно чувство за мен и ще съм успял да накарам много хора да са горди с мен.“ И двамата се развълнувахме. Почувства се, че го желае много силно – да се гордеят с него. Вярваме, че вече са горди с него близките му и че няма никакво значение дали ще стигне до тези грандове, но и ние силно му го пожелаваме.

 „В Англия харесвам много Челси. Само Ливърпул не го харесвам особено, но ако ми предложат и там бих играл„, добавя с усмивка. Разбира се мечтае и да участва с българския национален отбор на голям турнир. В момента това според него е огромен проблем, че от дълги години не участваме никъде. А в същото време идват отбори като Косово и ни побеждават в София. Отново уверено обаче добавя – „Мисля, че и това ще се оправи скоро и всичко ще си дойде на мястото.„

 Към края на нашия приятен разговор изместваме темата, встрани от футбола. „В училище любим предмет ми е историята, а най-неудобен предмет ми е математиката.“ Много искрено отбелязва, че там се налага да влага най-много старание и се майтапим, че са му необходими извънредни тренировки по математика. Иначе нито един предмет не мрази. Извън тренировки и училище любимо му е да излиза с приятели на разходки, предимно в молове и по Витошка. За Денис София е много хубав град и има много места, където да се разхождаш. Не е почитател на така нашумелите Наргиле-барове сред връстниците му. Също така ходи да играе тенис на корт през свободното си време. Понякога се събират с приятели и да поиграят малко Фифа, но определено не е от запалените геймъри. Прекрасен пример за младежите в днешно време е „синьото“ сърце Денис Динев.

 Приятели дори го чакат нетърпеливо и с огромно любопитство на няколко метра от нас. Изключително приятен разговор си провеждаме, но остана и последният ни въпрос – „Би ли се описал с три думи?„

 „Мога да кажа на първо място, че съм добър човек, борбен характер и мисля, че съм умен… не съм глупав.“ Завърши с много благодарности към медията ни, че сме го поканили да бъде първи в нашата рубрика. Пожела ни успех на целия сайт и да имаме много приятни гости. Ние също му благодарим, че прие да го представим на многобройните ни последователи и на всички привърженици на Левски. За нас е удоволствие да се запознаваме и да представяме такива таланти и примери за подражание.

 Това е Денис Динев!