Най-добрият футболист на България вкарва фантастичен солов гол срещу Англия през 1968 г., но загива в автомобилна катастрофа три години по-късно
Когато Англия и България бяха изтеглени в една и съща квалификационна група за Евро 2020 миналия Декември, един играч беше особено развълнуван от това да се изправи срещу Англия.
България може да няма много надежди да се класира за турнира следващата година след пораженията от Чехия и Косово през юни, но капитанът на отбора, Ивелин Попов, се надява преди мача в Уембли да черпи вдъхновение от един от най-известните играчи в историята на страната.
Наскоро Попов имаше късмета да вземе един от най-ценните спомени в историята на футбола в страната си. На търг, организиран от Уест Хем, Попов и брат му успяват да осигурят за България фланелката, която Георги Аспарухов е носил, когато отбелязва знаменития си гол срещу Англия в приятелски мач на Уембли през декември 1968 г. Соловият спринт на нападателя започнал в полето на България, продължил с изпреварване на цялата защита на Англия и завършил с чист гол в десен ъгъл.
Историята на Аспарухов е история за голям успех, но и още по-голяма скръб, тъй като играчът, получил някога предложение от Милан докато играл в комунистическа България, загива трагично в катастрофа на 28-годишна възраст през юни 1971. Няколко дни по-късно стотици хиляди са на погребението му в София и, въпреки че нападателят, отбелязал множество голове, напуска този свят в началото на 70те, през 1999 е избран за най-добрия български футболист, изпреварвайки Христо Стоичков, единствения български играч печелил някога Златна топка.
След като вкарва 150 гола в 247 мача в българската футболна лига, Аспарухов не само озарява националната футболна сцена, но и си създава име в Европа, отбелязвайки срещу Бенфика на Еузебио и Милан на Нерео Роко.
Неговата история с националния отбор започва през 1962, когато на 19-годишна възраст отбелязва първия гол на Световна купа за страната в Чили. Отборът се изправя и срещу Англия в същото първенство, завършвайки с равен, а шест години по-късно нападателят на Левски, който хората наричали Художника заради елегантния му стил, ще отбележи най-изящната футболна магия срещу Трите лъва.
Пред 80 хиляди зрители България се изправя срещу Англия, в която тогава играят Боби Мур, Джеф Хърст и Боби Чарлтън. Противно на всички очаквания, мечтаният гол на Аспарухов идва в 32-та минута, давайки преднина на България. Нужни са само пет докосвания и 12 секунди, за да стигне топката до целта и да накара привържениците на домакините за замълчат.
Мачът завършва 1:1 след като Хърст изравнява минути след гола на Аспарухов. Играчите на Англия остават впечатлени от представянето на Аспарухов, а Чарлтън казва: „Играчи, надарени като него, не се раждат всеки ден. Той беше невероятен нападател.“
След последния съдийски сигнал Аспарухов разменя фланелката си с тази на Мартин Питърс, който по-късно ще я дари на музея на ФК Уест Хем. След като „чуковете“ напускат Ъптън Парк, за да отидат в Лондон Стейдиъм през 2016, фланелката се оказва част от търг.
Това се превръща в чудесна възможност за Попов, който започва своята кариера в Левски и боготвори Аспарухов от дете, да донесе фланелката вкъщи. „Когато фланелката излезе за продан, няколко сънародници, които живеят във Великобритания, уведомиха мен и брат ми за търга.“, споделя той. „Тази фланелка е безценна, заради символичното значение, което притежава. Предложихме около 8 хиляди паунда и бяхме щастливи да научим, че нашата оферта е била най-висока. Тази фланелка е носена от един от най-великите български футболисти и принадлежи на България. Мястото ѝ е тук.“
По-малко от месец преди гола на Уембли Аспарухов е звездата на дерби между неговия отбор, Левски София, и ЦСКА. Той отбелязва хеттрик, а Левски печели със 7:2.
Последният мач на Аспарухов също ще бъде срещу най-големия противник на неговия клубен отбор. На 28 юни 1971, вбесен от играчите на ЦСКА и безскрупулния им начин на игра, той отговаря със същото и е изгонен. Това е изблик на гняв, който ще изиграе роля в това да коства живота му и този на неговия съотборник Никола Котков два дни по-късно. Бивайки изгонен, Аспарухов решава да приеме поканата от Враца, град разположен в северозападна България, на 112 км от София, където местният отбор, Ботев, се подготвя за своята 50 годишнина.
За да не кара сам до Враца, Аспарухов моли Котков, друг прекрасен футболист и близък негов приятел, да го придружи. По пътя Аспарухов решава да спре на бензиностанция и да зареди своята Алфа Ромео. Там към нападателят на Левски се приближава непознат, който го пита дали би могъл да пътува с тях. Аспарухов се съгласява.
Според легендата, сметката за бензин е била 9,20лв., футболната звезда плаща с банкнота от 10лв. и казва на жената, която работи на бензиностанцията, да задържи рестото. Въпреки това, тя настоява да му върне остатъка от парите и влиза вътре, за да вземе дребни. Докато се върне, колата на Аспарухов вече я няма. Някои хора все още се чудят какво ли би било, ако нападателят беше почакал за рестото. Само няколко минути по-късно, след като напускат бензиностанцията, колата му ще претърпи ужасяваща катастрофа с камион. За един миг колата на Аспарухов се възпламенява и тримата пасажери вътре загиват.
На погребението на двете футболни звезди присъстват хора от цялата страна. Според преценката на различни очевидци и медийни доклади между 150 хиляди и 550 хиляди души излизат по улиците на София, за да се сбогуват.
„Никога преди не бях виждал подобно нещо“, си спомня Кирил Ивков, един от съотборниците на Аспарухов в Левски. „Хора, които бяха по-възрастни от мен, ми казаха, че единствения път, в който са били свидетели на толкова голяма тълпа, е бил по време на погребението на цар Борис III (последният цар управлявал България) през 1943г. Оказа се, че Аспарухов е също толкова обичан от хората.“
Комунистическият режим е шокиран и се страхува от това на какво е способна тази огромна тълпа. Правителствените служители също са разстроени от факта, че цялата нация отдава почит на двама футболисти, вместо да оплаква смъртта на трима съветски астронавти, които са погребани наскоро.
Страхувайки се от антиправителствени протести, които биха могли да избухнат, управляващата партия изпраща членове на тайната полиция да разкъсат некролозите на Аспарухов. Хората, начело в страната, се страхуват, че Аспарухов и онова, за което се застъпвал, могат дори да вдъхновят нацията да се разбунтува срещу режима. Затова правят всичко възможно, за да накарат обикновените хора да забравят Аспарухов и неговото наследство. Но не успяват.
Почти 30 години по-късно, през 1999 г., Аспарухов е обявен за най-великия играч на България на 20 век. И сега, след като неговата фланелка на България, тази, която носи на Уембли, е там, където принадлежи, футболното му наследство ще продължи да вдъхновява бъдещите поколения на страната. „Може би фланелката на Аспарухов ще се превърне в талисман за нашия отбор срещу Англия“, казва Попов.
Попов знае по-добре от всеки друг, че това е много повече от просто фланелка. Тя е класа, тя е история, тя е магия. И най-вече – е символ на най-големият шедьовър на Майстора.
Превод: Катя Дешкова
