Както добре знаете, бългрският футболен фолклор е преизпълнен с какви ли не абсурдни и невероятни истории. Определено по нашите географски ширини, най-популярната игра в света има свои собствени правила и закони, към които малцина външни хора успяват да се приспособят.
Едно от най-непонятните и до ден днешен неща около родната „А“ група, сменяла многократно имената си през годините, е невероятното текучество на треньори. Изключителна рядкост е някой наставник да изкара цял сезон начело на някой клуб, пък камо ли повече!
Тук футболните президенти и финансовите благодетели на отборите са крайно нетърпеливи и сякаш дебнат под лупа първия провал на тима, за да натирят треньора, без ясна представа кой ще го замени или как ще се отрази това на играчите и състава.
Историята помни какви ли не случаи, но ние специално ще се върнем към сезон 2001/02, в който участие в елитната „А“ група взеха редица класически тимове, които скоро изобщо не са се появявали на футболната карта на България – Спартак Плевен, Спартак Варна, Черноморец Бургас, Марек Дупница и Беласица Петрич. Освен тях сред най-добрите все още се състезаваха отборите на Локомотив София, Нефтохимик (под името Нафтекс) и Литекс Ловеч.
Общо взето почти нищо общо със сезон 2020/21 в efbet лигата. Едно обаче не се е променило – постоянната смяна на треньори. В онази кампания тимът на Левски направи нещо крайно любопитно, което все пак му донесе успех накрая. „Сините“ се разделиха с цели трима треньори, като в крайна сметка накрая триумфираха с шампионската титла.
Едва ли в някое друго първенство може да се случи подобно нещо, а и началото на кампанията по нищо не предвещаваше такава развръзка. Левски бе агонизиращо близо до групите на Шампионската лига, като в последния предварителен кръг „сините“ загубиха с общ резултат 2:3 от турския гранд Галатасарай. Тимът, воден от сръбския специалист Люпко Петрович, тъкмо бе спечелил титлата за сезон 2000/01, но не успя да мине през портите на рая.
Пет мача. Толкова изкара наставникът от новата кампания, преди да му бъде посочена вратата. Според официалните информации, Петрович и Левски са се разделили по взаимно съгласие, като сърбинът изтъкнал „семейни и здравословни причини“ за своето напускане, но това едва ли е успяло да заблуди някого. „Сините“ тръгнаха в новата кампания с 2 поредни победи с по 1:0, преди да загубят от Литекс в Ловеч. След нова победа над Локо Пловдив, равенството 1:1 в Бургас с коравия тим на Нафтекс подписа присъдата на Петрович.
Така начело на тима временно застава Георги Тодоров (да, същият този Георги Тодоров). В следващите си 12 мача Левски записва 10 победи и 2 равенства, но междувременно собственикът на „сините“ Майкъл Чорни търси варианти за нов постоянен треньор. Столичани зимуват на върха, но едва 3 дни след Нова година, от „Герена“ пристигат интересни новини.
Левски има своя нов наставник и неговото име е Рюдигер Абрамчик. Бившият немски национал застава на кормилото на „сините“, въпреки доста скромния си опит в треньорската професия. Той има едва няколко месеца на поста в Саарбрюкен, както и още толкова в турския Анталяспор. Въпреки това, Абрамчик взима присърце идеята да направи Левски шампион, а и предпоставките за това са на лице.
Бързо се разбира обаче, че германецът е попаднал на тотално неподходящо за него място. Сините печелят първите 2 мача през пролетта срещу Нафтекс (4:1) и Локомотив София (2:1), а при третия нещата излизат извън контрол. Левски се измъчва при домакинството си на Беласица, като гол в последните секунди на Георги Чиликов дава победата на тима с 3:2. Около 7-те хиляди премръзнали фенове по трибуните започват да скандират „оставка“. Левски не играе добре и това е видно.
Ръководството на тима обаче гласува вот на доверие на наставника. Според Абрамчик Левски играе добре и печели. Германецът остава начело на тима и в следващите 3 мача, в които „сините“ постигат равенство 2:2 във Вечното дерби с ЦСКА, въпреки че изостават с 0:2, и побеждават Спартак Варна с 6:0. Изглежда, че бордът все пак е бил прав в решението си да остави Абрамчик на поста, но в следващото гостуване на тима в Дупница, всичко се срива.
Левски едва стига до точката след гол в последната минута на резервата Георги Бачев. Още на следващия ден немският треньор е уволнен, а ръководството на тима цяла седмица работи по привличането на нов наставник. В крайна сметка на „Герена“ акостира друг сърбин – Славолюб Муслин. Той е четвъртият специалист, който предвожда „сините“ през този турболентен сезон.
Точно 2001/02 е и първата в историята кампания, в която БФС решава да наложи „западняшкия“ модел с разделянето на първенството на първа шестица и втора осмица. След края на редовния сезон, Левски е лидер в класирането с 10 точки преднина пред втория Литекс, въпреки всички катаклизми в тима и честите треньорски рокади. Отборът е загубил едва веднъж и в още 5 мача е завършил наравно, записвайки 20 победи.
Във финалната фаза от шампионата, „сините“ се представят безкомпромисно и след 8 мача имат 7 победи и 1 равенство. Изглежда пристигането на Муслин се оказва тъкмо това, от което отборът се нуждае и той все пак завършва сезона, без да бъде уволнен. Левски инкасира още една-единствена загуба в едно от 4-те дербита с ЦСКА през кампанията в мач без значение, защото „сините“ вече са си гарантирали титлата на страната. Те завършват с 6 точки преднина пред тима на Литекс.
Муслин също обаче не се превръща в първия треньор, който ще класира Левски в Шампионската лига. Той изкарва до пролетта на 2003г., когато е уволнен, а „сините“ отстъпват титлата на големия враг ЦСКА.
В края на тази статия ще ви разкрием една тайна – този случай далеч не е единственият, когато отборът на Левски уволнява трима треньори и в крайна сметка става шампион. Година по-рано се случва същото, когато „сините“ гонят Димитър Димитров-Херо и Владимир Федотов, а между тях Наско Сираков се изявява като временен наставник. В крайна сметка едва четвъртият треньор на тима Люпко Петрович изкарва до края на кампанията, когато триумфира с титлата.
Луди, луди години…
Автор: Иван Александров
