Който знае малко за футбола, познава и Георги Донков, пише немското издание sport-kuriermannheim.de.
Като нападател той всяваше страх и ужас в наказателните полета. Междувременно 50-годишният мъж работи успешно в треньорския бизнес.
В Германия той предизвика сензация като играч, особено във VfL Bochum и FC Köln. Но също така на SV Waldhof Mannheim българинът окачи бутонките в Оберлига Баден-Вюртемберг през сезон 2005/2006, отбелязвайки 19 гола за синьо-черните. И това беше време, което той много харесваше. Той се установява в Манхайм през 2005 г., където живее с цялото си семейство. Въпреки това той самият пътуваше много. Той работеше и за българския национален отбор като помощник-треньор от октомври 2016 г. до юни 2019 г.
Ето и цялото интервю на немската медия с Георги Донков:
Здравейте г-н Донков, пътували сте много във футбола. Какво правите сега?
ДОНКОВ: Миналата седмица щях да стана старши треньор на българския национален отбор. Кандидатите бяха доста. В крайна сметка останахме само аз и още един човек. За съжаление тогава асоциацията взе решение срещу мен, но трябва да приема това. Дори в крайна сметка да бях много близо.
Преди това дълго време сте работили като помощник-треньор на българския национален отбор.
Да, работих със старши треньора Петър Хубчев три години. Работехме успешно заедно. На първо място, ние се грижехме за отбора в квалификацията за Мондиал 2018. Бяхме в много силна група. Освен всичко друго и с Франция. В крайна сметка завършихме трети, което просто не беше достатъчно за Мондиала. След това стигнахме до група Б в Лигата на нациите. Това беше отлично представяне от нашия екип. В същото време се класирахме и за баражите за ЕП през 2020 срещу Унгария.
Независимо от това, вие преминахте в Левски София като помощник-треньор през 2019 година.
Да, получих много добра оферта с Петър Хубчев. Станах професионалист в Левски. Играх там от 1987 до 1993 година. В България това е истински традиционен клуб. Имахме тригодишен договор там и първоначално целта ни беше да изградим солиден отбор, а през втората и третата година искахме да играем за първенството. Първите 6,7 месеца минаха добре, а след това дойде пандемията и блокирането. Собственикът на клуба имаше финансови проблеми и спря финансирането за една нощ. Тогава новото ръководство имаше други цели, които бяха в противоречие с нашите. Тъй като вече нямаше смисъл, решихме да се разделим.
И какво следва? Кои треньорски работни места бихте искали?
В момента съм отворен за всичко. Тук в Германия работих и като треньор. Например в Wacker Burghausen.
Има ли определена лига, която поне трябва да бъде?
Е, тъй като винаги съм се занимавал с професионален футбол, разбира се, бих искал да продължа да работя там. Длъжност старши треньор би ме харесала. Разбира се, знам също, че в регионалната лига има добри клубове с професионални структури. Амбициозните цели са много важни за мен в един клуб.
Играли сте и в SV Waldhof. Какви спомени имате от това време?
Много, много добри. Всичко беше наистина страхотно. Аз също живея тук в Манхайм и в миналото често бях на стадион Карл Бенц, за да гледам. Всъщност, когато времето позволява. Все още се интересувам много от SV Waldhof. Чувствам се свързан с клуба след това страхотно време. Феновете са страхотни. Много харесвам и град Манхайм. Жалко е, че в момента не можете да отидете на стадиона да гледате. Преди затварянето често бях у дома на SV Sandhausen.
Къде прекарахте най-добре и най-успешно като футболист?
Това е трудно да се каже. Имаше няколко добри момента. Разбира се беше много приятно в Бохум, където постигнахме най-доброто класиране в историята на клуба – пето място. Беше страхотно и във ФК Кьолн. Особено промоцията в Бундеслигата е незабравимо. С Падерборн веднъж също се класирахме от регионалната лига във втората лига. Разбира се, ще си спомня и участието на европейското първенство през 1996 г. с България.
По време на кариерата си сте вкарали много голове, но имаше ли такъв, който бихте сметнали за най-важния в ретроспекция?
Веднъж отстранихме ФК Брюж с Бохум във втория кръг на Купата на УЕФА 1997/1998. В мача вкарах два гола за Бохум, които в крайна сметка бяха решаващи за напредъка ми.
Вече можете да кажете, животът ви без футбол ви изглежда невъобразим …
(Смее се) Не, за съжаление не. Наистина съм положителен футболен фанатик.
