Избирането на Георги Аспарухов за футболист номер едно на 20 век винаги е било обект на големи дебати сред футболните специалист, които не спират и до ден днешен. Нека да направим една по-мащабна ретроспекция на целия проце по избирането на футболист номер едно на 20 век в България и как се стигна до крайното класиране.
Точно преди да ви представим всички подробности по избирането на великия Гунди за футболист на миналия век, ще ви представим някои малко известни факти от неговата биография. Легендата на Левски е роден на 4 май 1943 г. в софийския квартал „Редута“. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
Обявен е за най-великия български футболист на XX век. Позицията му на терена винаги е била централен нападател. Той е заслужил титлата „Майстор на спорта“ и е носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.
За човешките качества на великата деветка се носят легенди, футболните няма кой да ги оспори – стига само черно-белият запис на уникалния гол на митичния „Уембли“. Милан неистово го иска, лично легендарният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира, ако приеме умопомрачителната за онова време оферта на италианския гранд. Милан вижда в лицето на Аспарухов перфектния таран, който бележи еднакво добре с двата крака, и с глава. Гунди обаче отказва да емигрира.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на Левски, е едва на 17. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу Ботев в Пловдив за 1:1. От пролетта на 1962 г. до есента на 1963 г. играе в Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в Левски, печели три шампионски титли през – 1965, 1968 и 1970 г., и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за Левски и 47 за Ботев) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за Левски и 25 за Ботев). Има участие в 36 мача (28 за Левски и 8 за Ботев) и вкарва 20 гола (16 за Левски и 4 за Ботев) за Купата на България (тогава – Купа на Съветската армия).
През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за Спортист и Футболист номер 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на списание „Франс футбол“ – „Златната топка“.
а националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия – на „Уембли“ (1:1), след Димитър Миланов – Пижо, и Георги Димитров – Червения, през 1956 г.
Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (в 1 мач), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили Гунди е най-младият играч (19 г.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството – срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България и отново срещу Унгария – 1:3. Паметни остават и мачовете през 1962 г. с Португалия – 3:1; 1963 г. с Португалия – 1:0; 1965 г. с Белгия – 3:0 и 2:1; 1967 г. с Швеция – 3:0; 1967 г. с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.
Сега нека да хвърлим поглед върху самия процес по избор на Футболист на 20 век на България.
През 1999 година Георги Аспарухов е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за 20 век.
Най-добър футболист на България за 20 век е класация на вестник „Нощен труд“, подреждаща по популярност български футболисти, играли в периода 1900-1999 г. За изготвянето са проведени три отделни анкети: сред футболни специалисти, известни личности и футболни фенове. В крайна сметка е взето решение трите класации да останат отделни, като за официална се смята тази, в която футболистите са подредени от футболните специалисти. Но и в трите анкети победител е Георги Аспарухов, който е провъзгласен за Най-добър футболист на България за 20 век.
Официалната церемония по оповестяването на резултатите и връчването на наградите е проведена в Националния дворец на културата в София на 25 март 1999 г. Подреждането, направено след анкети на футболни специалисти, е прието от организаторите за официалната класация. В допитването взимат участие над 400 футболни треньори, играчи и журналисти. Те нареждат челната десетка по следния начин.
1 | Георги Аспарухов | 3398 |
2 | Христо Стоичков | 3325 |
3 | Христо Бонев | 1664 |
4 | Димитър Якимов | 1578 |
5 | Красимир Балъков | 1408 |
6 | Никола Котков | 818 |
7 | Иван Колев | 764 |
8 | Димитър Пенев | 730 |
9 | Емил Костадинов | 643 |
10 | Наско Сираков | 575 |
След допитване, направено сред 79 т.нар. български VIP персони (интелектуалци, артисти, певци и др.), първите две места изглеждат по следния начин.
Място | Име | Точки |
---|---|---|
1 | Георги Аспарухов | 725 |
2 | Христо Стоичков | 581 |
Освен по двете проведени анкети с предварително подбрани респонденти, организаторите съставят класация и според гласовете на футболни фенове, изпратили попълнени талони от вестника със своите десетки. Над 5000 души взимат участие, подреждайки своя класация.
Място | Име | Точки |
---|---|---|
1 | Георги Аспарухов | 18 535 |
2 | Христо Стоичков | 16 532 |
3 | Димитър Якимов | 9810 |
4 | Никола Котков | 9416 |
5 | Красимир Балъков | 7582 |
6 | Христо Бонев | 6964 |
7 | Георги Соколов | 5316 |
8 | Наско Сираков | 5301 |
9 | Борислав Михайлов | 4212 |
10 | Емил Костадинов | 4160 |
Победата на Георги Аспарухов, и в трите класации не е приета от ръководството, футболистите и привържениците на ЦСКА. Те неофициално бойкотират класацията като не се явяват в залата при оповестяването на резултатите. От класираните в челните десетки бивши футболисти на ЦСКА наградата си получава лично единствено Димитър Якимов.
Много хора оспорват начина, по който е организирана анкетата, и методите, по които са избирани участниците в нея. Някои са на мнение, че подобна класация няма как да бъде представителна заради големия период от време, който тя обхваща, и несъпоставимостта на футболистите от различните епохи (Георги Аспарухов е играл в периода 1960-71 г., а Стоичков е все още действащ футболист когато е проведена анкетата през 1999 г.).