Какъв гений бе Георги Соколов или колко е гаден пътят на съзнателната забрава
Роден на 19 юни 1942 г., Георги Соколов си отиде от света на 27 юни 2002-ра, малко след като навърши 60.
Наричаха го Йогата, както и Радостта на народа. Изключителен талант, който играе 11 години в Левски и има 239 мача и 83 гола. И нещо много важно – има любовта и обожанието на феновете. И то, не само на левскарите.
Считан за неподражаем с атлетичност и техника. За съжаление активната му кариера приключва преди да навърши 27 г.
В дните, в които отбелязваме и раждането, и смъртта на Соколето, предлагаме ви текста на Жаклин Михайлов, написан за Dir.bg в чест на Соколов. Авторът е водещо перо и човек с огромна репутация в спортната журналистика у нас за последните три десетилетия.
С друг „син“ мит – Божидар Искренов, който също бе кръстен Радостта на народа
***
„Великият Жоро Соколов щеще да навърши преди десетина дни 77 години. И не по иронията на съдбата стават 17 години от неговата безвременна кончина. Излиза, че Жоро Соколов се е родил и починал по едно и също време на годината. Но за мен е важен денят в който се е появил на бял свят. Защото събитието е наистина знаменателно.
Започнах с „великият“ не заради универсалността на клишето, а заради иронията.
Всъщност Жоро Соколов е велик за все по-малко хора. И затова си има обяснение, в последните 50 години бе направено всичко възможно той да бъде свален от пиедестала на величието. Бе направено всичко възможно той да бъде забравен и маргинализиран. Поне от 20 години си задавам въпроса – защо?
Та той е само един гениален и свръх надарен откъм талант футболист. Някак това не ми се вижда достатъчно основание за толкова огромно желание да бъде заличен. Да бъде унищожен и посмъртно. Да няма никакъв спомен за него. И резултатите са повече от убедителни. Жоро Соколов наистина не означава вече нищо за тези, които не са го гледали наживо.
Привържениците на Левски знаят всичко за Гунди, но не знаят нищо за един футболист, който преди 60 години е бил дори по-популярен от Аспарухов. И хората са отивали да гледат мач заради него.
Никога не бих си позволил да противопоставя Аспарухов на Соколов. Кощунство е! Да имаш двама такива гении в клубната си история е привилегия. Това че двамата са играли със синята фланелка е важна част от митологията на синия клуб.
Но защо после митовете тръгват по коренно различен път?
Защо Жоро Соколов трябваше да бъде изтръгнат от вечната памет на Левски, след като той е най-яркият в цялата история на синия клуб.
Защото неговия случай е и политически. И симптоматичен за колизиите през които преминава синия клуб. Жоро Соколов е спрян на 26 години от футбола. Спрян е насилствено със способите и методите на един диктаторски режим.
На Жоро Соколов му се отнема правото да играе с емблемата Л-С и да участва в „големия шлем“, достъпен за всеки ведомствен футболист от системата. Пояснявам за младите – голям шлем е пагон, голяма заплата, кола и жилище. Това на Жоро се отнема преди да му се даде.
Нещо повече – не само че му го отнемат в синьо, налагат му забрана и за червеното. И го приключват завинаги.
Както се вижда от последвалите събития, не само спортно, но и човешки. Защото Жоро Соколов не е готов да извърши жизнения преход само на 26 години. А и кой на негово място би го направил! Та Соколето е бил всеобщ любимец, черпил е с пълни шепи от народната любов.
И идва миг в който става никой.
В разцвета на силите си той е гледал как неговите колеги се наслаждават на футбола. И за него започва постепенно като китайска капка да се създава легендата, че сам е пропилял шансовете в живота. Един човек не може да обясни на милиони други какво изпитва и колко е нещастен. И оттам пътят за личностната деградация е пряк като магистралата до Бургас.
Започнах отзад напред.
Жоро Соколов приключва на 26 години, но стартира на 15. Неговите рекорди на най-млад футболист в Левски и националния отбор и до днес не могат да бъдат преодолени. До навършването на 20 години Йогата, както е другият му прякор, е направил нечуван фурор.
Футболист номер 1 на европейското първенство за младежи и участник в световното първенство в Чили. 12 години Жоро Соколов прави шоу от всеки мач в който участва. Изпълненията му предизвикват повсеместно възхищение. Защото той е нестандартният, неординарният, от него може да очаква всичко. Физиката и техниката му помагат да твори чудеса.
Жоро обича футбола и футболът го обича като най-любимото си дете. Наричат го Белия Гаринча и му лепват прякора „Радостта на народа“. Мнозина, които го познават, го приемат за непораснало дете. Човек, напълно неизкушен в преминаването през житейските трудности.
Жоро Соколов е най-трагичният герой в цялата история на българския футбол. Той е убит приживе, физическата му смърт е само отметка от календара. Гадното е, че продължава упоритата съпротива да не му се отдава дължимото.
Гадното, е че в последните 11 години от тежкия му живот се опитаха да му създадат имиджа на злобен и завистлив човек. Жълтото в медиите се възползва от него за да го доубие окончателно.
Защото днес мнозина свързват Жоро с казани от него необмислени неща по адрес на други колеги.
А Жоро Соколов е направил само една фатална грешка в живота си и тя е, че е останал в България. Но за разлика от унгарците, които бягат през 1958 г., на него дори не му минава такава мисъл през главата. А едно такова решение щеще да му реши всички проблеми. И историята му щеще да бъде съвсем различна.
Едно обаче е сигурно – старите левскари винаги ще носят Жоро в сърцето си. И спомените за него ще ги топлят. А дали историята някога ще му отдаде дължимото, не се наемам да отсъдя.
Но ще съм изключително щастлив да застана някога пред паметника на великия Жоро Соколов. И да си поговоря с него, както го правя почти всеки ден с един друг велик Жоро – Георги Марков.
Писателят, който създаде онова изречение за Отбора на народа.“
Погребението на Соколов
