Малко след завръщането си от Токио боркинята от Спортен клуб Левски Миглена Селишка се съгласи да говори пред „синята“ медия на България и да сподели своите емоции от Олимпийските игри, където тя завърши седма в класирането, тъй като отпадна на 1/4 финала.
Миглена, здравей! Благодарим ти, че се съгласи да говориш пред „синята“ медия на България Gerena.bg. Не е тайна, че ти си възпитаник на Спортен клуб „Левски“ и е съвсем нормално „синята“ общност да се интересува от твоите успехи. Кажи ни за начало, как се чувстваш и къде те откриваме?
– Здравейте! И аз благодаря за поканата. Да, за никой не е тайна, че аз съм състезател в Спортен клуб по борба “Левски“ и даже много се гордея с това, че съм част от този клуб. В момента ме намирате в София, където започва моята почивка, а иначе да кажем, че се чувствам горе-долу добре.
Ти си роден победител. С какви нагласи тръгна към Токио и какво се случи там през твоята призма?
– Благодаря. Ами, аз мога смело да кажа, че тръгнах с много приятни чувства към Япония. Ние имахме няколко седмици лагер в Окаяма, преди да отидем в Токио и там всичко вървеше много добре. Имахме спаринг партньори, както и всички условия, които ни бяха нужни за подготовката. Единствено не можехме да излизаме от хотела и бяхме сами в стая, това беше най-неприятното. След това се преместихме в олимпийското село и останахме само участничките, това беше вече 10дни преди моето започване и там също всичко вървеше по план. Аз се чувствах в много добра форма.
Ти започна с взривен старт, като отстрани поставената под номер 2 в основната схема румънка Емилия Алина Вук с 6:0. Какво се случи в следващата среща с американката и как се стигна до този неприятен изход от нея? Припомняме на нашите читатели, че ти поведе с 2:0.
Да, започнах много добре, а и както казах, се чувствах добре и първата ми среща мина по план. След тази среща, обаче нямаше много време за втората, защото всички схватки на категорията се провеждаха само на един тепих и нямаше и 20 минути и аз вече трябваше да излизам за срещата си. Не мисля обаче, че това беше проблем, но някак си не успях да се настроя. Въпреки това, аз все пак започнах много добре и така се чувствах, но след като поведох, имаше момент, в който явно се отпуснах или успокоих, защото много лесно позволих да ме атакуват и след това да ми кръстосат краката, откъдето аз нямах никаква възможност да избягам.
В крайна сметка, както ти, така и цяла България очаквахме да стигнеш до битка за медал, но американката изгуби доста драматично от представителката на Китай Янан Сун в последните секунди на схватката. С какви чувства се прибра от Япония след всичко случило се?
– Аз познавам конкуренцията си и знаех срещу кого се изправям, и знам, че не ме превъзхождат. Загубата ми беше от миг невнимание, но в борбта тези мигове са пагубни. Както се случи и с американката, която за 6 секунди позволи да я хвърлят и загуби. Разбира се, много съм разочарована и все още не мога да повярвам какво се случи.
Въпреки разочарованието, трябва да кажем, че ти си истински шампион в очите на българите. Като цяло България постигна невероятни успехи в Токио. Успехи, които не бяха постигани през последните 21 години. Най-логичният въпрос, който следва е, оттук нататък накъде поглежда Миглена Селишка?
– Наистина, българските спортисти в Токио се представиха блестящо. Аз бях там и изживях такива емоции, докато ги гледах и не мога да ги опиша. За себе си сега все още не мога да кажа какво точно следва. Бих искала да си почина хубаво и да обърна повече внимание на близките ми. След това заедно с треньора ми Петър Касабов ще решим накъде.
Има един любопитен за нашите читатели въпрос. Нашите професионални спортисти, в частност и ти, дали усещате държавна подкрепа в това, което правите? Имате ли вече достатъчно добри условия за подготовката си?
– Специално за подготовката и условията за националния отбор за жени мога да кажа, че всичко, което сме поискали – сме го получили.
Ще участва ли Миглена Селишка на Олимпиадата в Париж през 2024-та?
– Дотогава има много време и много състезания, на които се решава кой ще участва. Пожелвам си да съм здрава, за да мога да гледам смело напред.
На финала на нашия разговор няма как да пропуснем да те попитаме, дали следиш ситуацията покрай футболния клуб Левски и какво мислиш за случващото се в отбора?
– Не знам с подробности какво се случва напоследък, защото бях много заета, но мисля, че всеки спортист, както и отбор, имат тежки времена. Но винаги след бурите идват дъгата и слънцето. Сигурна съм, че дори от дъното, те пак ще се изправят и ще бъдат велик отбор.
