Отборът на „Левски“ през 1963 година: прави – Б. Михайлов, Т. Ботев, Ив. Манолов, Ив. Вуцов, Л. Гайдаров, М. Иванов, Ал. Борисов, Б. Дочев, Ст. Абаджиев, Ал. Костов, Г. Соколов.

И той спада към тази генерация футболисти, които младото поколение не познава, но трябва да знае. Стефан Абаджиев или Теко, както всички го наричаха, бе ключова фигура в отбора на “Левски” през 50-те и 60-те години на миналия век. Роден е на 3 юли 1934 г. Юноша на “сините”, той започна и завърши кариерата си в “Левски”, където игра цели 15 години – от 1953 до 1968 г. През този период изигра 257 мача и вкара 37 гола в “А” група, като по три пъти стана шампион (през 1953, 1965 и 1968 г.) и носител на Купата на съветската армия (през 1956, 1957 и 1959 г.). Той е единственият футболист на “Левски”, който е свързващото звено между шампионските титли на тима през 1953 и 1965 г. – най-дългият период в историята на “сините” без трофея.

Абаджиев влезе в първия отбор на “Левски” в най-трудното време за отбора, когато той носеше изкуствено натрапеното му име “Динамо” и трябваше да търпи политическия натиск на тогавашната власт. Бързо се адаптира към обстановката и скоро се наложи като безспорен титуляр. Импонираше с интелигентната си игра, беше бърз и техничен. Пускаше отлични пасове на съотборниците си и въпреки че не бе типичен реализатор, бележеше голове винаги, когато му се откриеше удобна възможност. Първия си мач срещу ЦСКА Абаджиев изиграва на 20 март 1954 г. Любопитно е, че още в дебюта си срещу “червените” той бележи така важния изравнителен гол за 2:2, след като съперникът води с 2:0. Той отнема топката от Божков, напредва по левия фланг и със силен удар поразява целта. Но най-важните си голове на армейците той отбелязва през 1962 г. Става автор на четвъртото попадение при историческата победа с 6:3, а в края на същата година бележи победния гол за 3:2 само три минути преди края, когато в движение стреля неспасяемо след флангово подаване.

Този гол е посрещнат много болезнено от “червените” и дори иначе спокойният вратар Жоро Найденов тръгва към страничния съдия за саморазправа, претендирайки за засада. Абаджиев е и в отбора при кошмарната загуба от ЦСКА с 0:4 през 1957 г. Общо срещу армейците Теко изиграва 26 мача и бележи 4 гола. В края на 50-те години нападението на “сините”, водено от Димитър Йорданов (Кукуша), Теко Абаджиев, Христо Илиев (Патрата) и Сашо Костов всява респект сред противниковите защитници. А когато в състава вече е и Гунди, тогава станахме свидетели на “атомното” нападение на “сините”, съставено от Абаджиев, Соколов, Аспарухов, Илиев и Костов. Стефан Абаджиев игра и при дебюта на “Левски” за Купата на европейските шампиони срещу шведския “Юргорден” през 1965 г., като отбеляза шестия гол при разгромната победа с 6:0 в София. Той беше в състава и в четирите мача – срещу “Юргорден” и после в паметните двубои с “Бенфика”. В края на 60-те години Теко емигрира във ФРГ и игра в отборите на “Висбаден” и “Саарбрюкен”, които бяха във Втора Бундеслига. Абаджиев има 27 мача и един гол в националния отбор, където дебютира на 26 юни 1955 г. срещу Полша при равенството 1:1 в София. Попадението си с националната фланелка бележи при победата с 2:1 над Дания в София на 6 декември 1959 г.

Участва в отбора при първите европейски квалификации, на олимпийския футболен турнир в Рим през 1960 г., както и при първата победа над ФРГ в историята същата година с 2:1. Беше в състава и при победните баражи за европейско първенство през 1963 г. срещу Португалия (1:0 в Рим), както и при “Флорентинската епопея” през 1965 г., когато надделяхме с 2:1 над Белгия. Остана му известна горчивина, че бе пренебрегнат и не можа да участва на световни финали. Последния си мач като национал изигра на 14 юни 1966 г. при конфузната загуба с 1:6 от Италия в Болоня един месец преди първенството в Англия. Вече във ФРГ Теко Абаджиев завърши треньорска школа и бе начело на отбори като “Саарбрюкен” и “Валдхоф”. На 2 юли навърши 85 години и продължава да бъде близо до футбола не само в Германия.

Автор: Румен Пайташев

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук