Вратарят на Левски и националния отбор Николай Михайлов блесна в събота при победата с 2:1 над Локомотив (София), спасявайки както дузпа, така и още няколко положения. Опитният страж даде интервю за БЛИЦ , в което говорихме за случващото се на „Герена“, в националния отбор и извънредния конгрес на БФС.
– Успокоиха ли се нещата в Левски след първата победа за първенство при Станимир Стоилов?
– В Левски нещата никога не са спокойни. Феновете очакват всеки мач да побеждаваме. Tова е по принцип в кръвта и историята на Левски. Последните години имаше много трудности в клуба, сега нещата започват да се стабилизират, подобряват се. Победата беше жизненоважна за точковия ни актив, защото последните мачове играехме добре, а не успявахме да вземем нищо. Мачът с Локомотив (София) беше посредствен за нас. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото и на съперника. Те изиграха най-добрия си мач от началото на сезона. Срещу Левски всеки излиза на прага на мотивацията и агресията си. Трите точки бяха най-важното. Надявам се срещу Пирин да покажем друго лице и също да победим.
– Спаси майсторски дузпата – изненада ли се, когато видя кой застава зад топката?
– Не се изненадах. Очакванията ни бяха, че именно Пламен Крачунов ще изпълни. И при предишната им дузпа пак той изпълни. Има много случаи, когато централен защитник бие дузпа. През седмицата правим анализи. Бяхме подготвени и за други варианти, не ме изненада. В конкретната ситуация бях доста афектиран, защото мачът не вървеше, не играхме добре. За моя радост успях да я спася и да вземем ценни три точки. Имаме доста млади момчета, напрежението е голямо.
– Виждат ли се вече сините сърца на терена?
– Липсваха, защото по едно време бях само аз. Аз съм синьо сърце, а тогава само чужденци и наемници бяха. Нямам нищо против чужденците, бил съм чужденец в пет-шест държави, където съм играл. Няма нищо лошо, но е доста трудно да им предадеш левскарския дух. Имаше и такива, които въобще не разбираха синята идея, просто си чакаха заплатите. Вече 4 години съм в Левски, минах през много моменти при различни собственици, и добре финансово, и недобре, и въпреки това Левски нищо не спечели. Работим за това Левски да се върне там, където му е мястото и час по-скоро да спечелим трофей за феновете и синята общност.
– Цел ли е Купата на България и възможно ли е да я спечелите?
– Ще видим в края на сезона. Ще направим всичко възможно да сме в битката до края. Възможна и реалистична цел е. Всичко може да стане. Нужна е и доза късмет. Спечелването на Купата на България е най-прекият път към Европа. Силите този сезон са изравнени, като изключим Лудогорец, който има класни чужденци и е една класа над другите.
– Има ли разлика от обстановката в Левски в съблекалнята преди и след идването на Станимир Стоилов?
– Има промяна във всяко естество. Не съм аз човекът, който да коментира Станимир Стоилов. Той ми подаде ръка за мъжкия футбол, естествено и г-н Сираков. Бях на крехка възраст – едва на 15 години. Станах част от „Синята приказка“. Дори имах мачове в евротурнирите, когато стигнахме 1/4-финал за Купата на УЕФА, след това ме продадоха. Така че съм част от големия син отбор. Знам какво беше и какво е сега. Надявам се крачка по крачка да върнем Левски в Европа, да спечелим трофей. Тепърва нещата се подобряват. Да не забравяме, че имаме млади футболисти, които се нуждаят от време. Зимната подготовка е много важна.
– Националният отбор при Ясен има ли вече ясно бъдеще?
– Да, виждате на всеки лагер колко много нови момчета има, млади най-вече, дебютанти. Защитата тотално е променена. Има двама-трима опитни, всичко друго е млади момчета, които са най-талантливите, най-работливите. Имаме много добри таланти. Почеркът на Ясен ясно се вижда. Ако изключим срещата в Литва, която беше разочароваща, мисля че нещата при него се получават доста добре.
– Написа силен пост след успеха на баща ти, има ли какво да добавиш? Очакваше ли, че ще спечели трудно…
– Постът ми беше точен и ясен – че съм горд с него и го обичам. Той е на ветровит пост от доста години, има напрежение, негативизъм. Направил е почти максимума на това, което може да се направи за българския футбол. Сега зная, че готви много неща, които тепърва започва да прави и стартира тези процеси. Имаше опозиция и битката не беше реалистична поради простата причина, че те водеха кампания шест месеца – Бербатов, Стилиян и Мартин, а баща ми само три седмици. В крайна сметка баща ми победи, легитимен конгрес, 11 гласа, и оттук нататък очаква много работа. Готов е за това нещо, почина си. Предстоят промени, които в следващите седмици и години ще се видят. Честитя му и му пожелавам успехи.
