Много знаково е, че това се случи на 17 ноември. Този път 7 парчета във вратата си получава задкулисието, което се опита да унищожи Левски в последните 10 години, така както през 1968 г. ги получи отрочето в червени фланелки на мракобесния режим, който плени и Левски. Или, хайде нека го кажем така – не е малка вероятността да ги получи в следващите дни, месеци, години.
Нека го кажем направо: днес Наско Сираков, Станимир Стоилов, Иво Ивков и Даниел Боримиров заявиха в прав текст пред представители на множество и разнородни групи левскари, че бъдещо сдружение, което да избира ръководството на Левски е не само тяхна мечта, но и най-добрият път на клуба към този момент. Е, ако не се появят някакви арабски шейхове само защото сме адски готини. Това е начинът Левски да скъса веригите на политико-икономическите зависимости, в които беше вкаран насила. Даже ми е трудно да определя кога: 1944, 1969, 2011, 2012? Сега помислете, защото е минало все пак много кратко време! Какво чухте и четохте в последните няколко дни? Някакви фенове искат да заграбят клуба, пак ли този тръст, а-у! Да върнем лентата по-назад. „Сираков изстрада най-трудното, сега искат да му вземат акциите!!!“ Че някой щял да го линчува. И още, и още. Забравихте ли вече всичко това? Линчуваха ли го, ограбиха ли го? Правиха ли му услуга тези, които си позволяваха да мислят и говорят вместо него?
Човекът иска друго, каза го в съвсем прав текст. (Отварям една скоба: питаха Иво Ивков журналисти дали Сираков ще е част от това сдружение, той може би не се сети какво точно каза Наско: ще вземе членска карта номер 1). Трябва да бъдем честни към Сираков. Пред него има два пътя. Единият е сам да се ангажира и да оздрави дружеството, след което може да го прави каквото иска – да го запази са себе си и роднините, да го продаде и т.н. Вторият е да го направи заедно с левскарите. Той има това право да избере и изборът му не е укорим. Днес каза ясно на присъстващите мнението си. Разбира се и това, което е задължително – той има отговорността да прецени кое е добре и кое е опасно за Левски. Това също никой не може да отнема. Може би и разбирате защо няма никакъв смисъл от виртуални дискусии в социалните мрежи с хора, които в най-лошия случай не мислят доброто за Левски, а за себе си или някакво обкръжение.
В най-добрия случай са жертва на една отвратителна пропаганда от 2014 г. насам, когато вечерта на 23 май левскарите уплашиха доста хора. Не сте забравили тази вечер, нали? Надявам се, че започва необратим процес на узряване какво е Левски и кое е неговата най-голяма сила! Та в такава среда, която съществуваше до днес и която тепърва ще има рефлекси и негативно отражение, няма никакъв смисъл да се случва такова левскарско сдружение. Защо? За да се борим един с друг и да се мразим ли? Да намерим още един повод за това. За да се случат нещата, трябваше да се случи днешният ден. Това е началото, другото са технически детайли. Сега трябва да се намерят хората, които вдъхновено и ентусиазирано да работят по това да се случи сдружението и да се изчистят всички възникнали въпроси, които не са никак малко. Със сигурност много детайли дразнят любопитството на левскарите – колко ще е членския внос, как ще се събират членове, какво ще избират, кога, застрашен ли е Левски и т.н. Има време да се реши всичко.
Пепи Димитров, за мен институция сам по себе си в левскарството с чистата си любов и интерес към всеки детайл от историята на Левски и животът на клуба, каза днес, че е важно да си върнем Левски в най-чистия му вид. Какъвто е бил до 1944 г. Аз бих го казал по-различно: време е Левски да отиде в XXI век, без да забравя какъв е бил в най-романтичните си години и тогава, когато е поставена основата на стогодишния феномен. Моята мечта е Левски да бъде не като Реал или Барселона, а по-скоро като Байерн: невероятна симбиоза между фенове, история и бизнес партньори, основана на възможно най-чисти и честни отношения с всяка от заинтересованите страни. Но не точно Байерн, а Левски – с най-честния възможен модел, но и със своята самобитност и неповторимост, като се започне дори от уникалното му име. Всъщност кое е лошото на всичко това, което мечтаем от години? Защото това се опитваха да ни убеждават, без да се свенят да вкарват в месомелачката на пропагандата всичко и всички. И последно. Лично на мен ми писна да „спасяваме“.
Да спасяваме чрез вегетиране. Да плащаме масрафа на разни мафиоти и изроди, които искат да го крадат и да го държат в зависимости. Време е да градим, макар и при големи разрушения и щети, Левски такъв, какъвто го познаваме. Това е идеята на бъдещото сдружение. Заедно. Левскарите показаха в ключови ситуации, че правят и невъзможното, когато задачата им бъде дадена ясно и недвусмислено. И честно.
