Още няколко неща по темата за сдружението, която вълнува много левскари. Или по точно две основни неща.С противоречиво впечатление съм как медиите отразиха нещата и каква информация достига до обикновения левскар. Защото присъствалите ще дадат една информация, част от масата ще види Иво Ивков и ще получи друга информация, а трета част ще прочете нещо (най-често само заглавието) и ще получи още по-различна информация.
От една страна за първи път от много време се създава впечатление за нещо грандиозно и горе-долу добре е предадено единомислието. Катастрофата идва при опитите за интерпретация – как ще функционира това сдружение, какъв ще е членския внос и т.н. Това още не е решено, има само идеи. Но сигурното е, че всичко ще стане внимателно и вероятно бавно, защото не са малко случаите, когато такива „революции“ водят до ще по-голям хаос. Случва се, когато има дълбока финансова криза и отчаяно се търси решение, а в Левски има подобен проблем. Най-важното разминаване е ролята на Сираков. Той няма да дава нищо, а ще увеличи съмишлениците си и най-вероятно ще промени ролята си. Човекът каза, че ще е първият член на подобно сдружение. Но се внушава това с „даване“, за да се поддържа потенциална интрига и конфликт и да се създават изкуствени, често фалшиви новини.Мисля, че има време левскарите да получат точната информация. Няма как от веднъж да се стигне до всеки и всеки да я разбере, именно заради „посредниците“.Вторият момент.
Отделих някакво време да прочета мнения. Има една тенденция: „Защо аз не съм поканен, като съм член на клуба или неорганизиран?“ Масов въпрос. Показва една от необходимостите на това сдружение. Първо няма как някой „неорганизиран“ да бъде поканен, защото никой не подозира за неговото съществуване. Това, че някой пише във Фейсбук вероятно води до заблудата, че Сираков лично го чете, което не е така. В най-добрия случай мнението е изразено пред група със сходни интереси, като не е необходимо всички да го споделят.Това, че някой е член на клуба не му гарантира подобна привилегия да бъде канен за участие в конкретни проекти. Може клубът да се допита до членовете за нещо, но както прецени и когато прецени. Ако някой иска да му се чуе гласът, трябва да се организира заедно със съмишленици и да спечели правото да му се чуе гласа чрез работа за Левски. Която КЛУБЪТ оценява, а не Фейсбук групите. Или да се присъедини към вече организирани подобни групи.Това, че някой се опитва да омърси думата „организирани“ е друг въпрос. Да се организират левскари във фенклубове и групи е хубаво. Не бива да се слага знак за равенство между организирани и хулигани. Това са две различни неща.Същото е и с подкрепа. „Аз подкрепям Сираков!“ Чудесно. Подкрепата не се декларира, а има конкретно измерение и то е във финанси. Левски има нужда от това. Който подкрепя сегашния или предишния модел на управление, трябва да участва доброволно в покриването на финансовия проблем, който този модел създава. Лиспват пари, за този Левски, който получаваме. Това е. И вместо от „Евала, Насе!“ има нужда от дарения, билети, артикули.
Зная, че повече казват: ами аз дадох вече. Да де, ама трябва още. Кой иначе да намери тези пари?И не е трето лице, а трябва да е този, който управлява и тези, които го подкрепят и вярват в това, което прави. Останалите са пожелателни, особено скептиците.А сдружението освен да канализира този процес, трябва да изчисти името на Левски, на привържениците, да създаде доверие и оттам да увеличи парите. Когато това го има, левскарите нямат спирка. Юбилеят, дарителската кампания – мисля, че са предостатъчно примерите.
