Един от най-полулярните фенове на Левски – Петър Димитров, даде обширно интервю за Gong.bg. Във втората част от него авторът на книгата „Синята приказка“ коментира всички актуални теми около любимия си клуб. Той говори за развитието на клуба след завръщането на Станимир Стоилов, както и за проекта „Левски на левскарите“.
– Дори идването на Мъри не успя да обедини всички левскари и легенди на „сините”. Тук-там се появяваха информации и изказвания каква е заплатата му, дали я взима или не, дали футболистите взимат пари и т.н….
– Преди време за Станимир Стоилов бях написал една статия „Станимир Стоилов – футболният Клондайк”. В Левски влязоха пари от него като футболист. Като треньор, където и да мине, ако са му дали 3 млн. заплата, той е докарал 6 млн. Това относно Станимир Стоилов като вложени пари.
Нашата общност се държи на 4 фундамента – общността, първият отбор, ДЮШ и ветераните. Една без друга те без негат. Като видя ветеран, дори един мач да е играл за Левски, ми е кеф да си говоря с него. На ветераните чест и почитания. В Сектор А тряба да има място за ветераните, хората да ги виждат, да ги показват на децата си. Това, че си ветеран, не ти дава възможност и право да работиш в Левски. Трябва да имаш качествата. Колко от нашите ветерани си чул в последните години да ходят да слушат лекции в Барселона примерно? На пръсти се броят.
Това за заплатите стана ясно. При подписването на Стоилов условието му беше заплатите на служителите да се изравнят, да се плащат редовно, за да изисква от тях. Това са жълтини. Всеки наш ветеран има право да си казва мнението. Винаги ще защитавам това. Стига да не е на база личностни обиди. По време на приказката в Левски работеха много ветерани. През последните 10-15 години много от тези ветерани се изредиха в Левски. Като толкова много обичат Левски погледнаха ли се в огледалото и да си кажат; „Аз взимам 4-5 хил. лева, за да съм връзка между президента и първия отбор в недоимъка, но в същото време треньорът на отбора не ми дава да гледам тренировките и да влизам в тунела. С какво съм помогнал на Левски?”
Когато беше златният дъжд от Божков, беше много лесно да се управлява. Когато стана кризата, Павел Колев се обади на мен, Даниел Стрезов и Илия Христов, незнаейки какво да прави. Павел Колев какво направи, за да съкращава персонал. Когато няма пари, това се прави, нали? Трябваше да се върне Стоилов, за да си цапа ръцете. Той ще ги изцапа. В името на Левски минава като валяк. В Левски практиката беше дайте да намерим на човека работа, а не за работата човек. Мъри с 25 млн. бюджет докара 55 млн. по времето на Батков. Тези ветерани нали се изредиха като треньори през последните години. Какво стана? През миналия сезон бяхме трети по бюджет, но се радвахме на гола на Робърта, че не отидохме на баражи за изпадане.
– Защо се получи така, че в последните години Левски трудно побеждава като гост? Настани се едно средняшко мислене на „Герена”, а и феновете не реагират по никакъв начин на това.
– Това е едно от престъпленията, които се извършиха от всички, които се изредиха през последните 10 години в Левски. Те принизиха критерия на малките. Ние сега се радваме на гола на Робърта. Това не е от сега. Това се насади и виждате за какво става въпрос. Който обаче не го разбира, стискаме си ръцете и това. В България Левски не е гост. Трябва да е хищник навсякъде, както беше.
– Виждаш ли подобрения в тази посока в последните мачове?
– Чисто игрово да. Във всички мачове, които Левски изигра в последно време, с изключение на Черно море, който загубихме заради мисленето на футболистите. Променят се нещата, но аз специално не съм доволен. Моят критерий е съвсем различен. Където и да сме, не трябва да показваме страх. Като публика да сме оставили някъде отбора без подкрепа?
– Колко важна е предстоящата подготовка в Турция и фактът, че футболистите ще прекарат един месец със Станимир Стоилов? Това би ли променило мисленето им?
– Много важно. Убесен съм, че Стоилов ги преценява хората. Много работа ще се свърши там. Ще се работи индивидуално с част от футболистите. Примерът е Хосе (б.а Кордоба). От първия ден го учеше и виждаме къде е Хосе сега. Казах и на момчетата в началото: „Когато Стоилов е на „Герена”, има само един закон – Законът на Стоилов. В този закон има само една точка. Всичко се прави в интерес на Левски“. Ако са го осъзнали, ще влязат в историята, ако не – ще си стиснат ръцете и ще се разделят. Компромис той няма да направи. Като валяк ще мине през всеки.
– Вече се появиха критики и коментари за селекцията, защото била само от чужденци…
– За чужденците – това е една отвратителна максима, която се появи в последните години. С цел да се оправдаваш. Това умишлено се появи и то от хора, които работеха в клуба. Бардон, Драгич, Пантелич, Симонович, влизайки в съблекалнята на втория месец разбираха, че това не е обикновен клуб. И до днес говорят за Левски като за свой клуб. Аз не обичам тази дума чужденци. За тези момчета, които идват, съм убеден, че денонощно ги е гледал. Иначе тук такива бисерчета има – Асен, Антоан, Денис. Те имат страхотния шанс Стоилов да се върне. Талантът го имаш, но останалото е труд. А и треньорът ти трябва да може да те развие. Пламен Андреев е новият Митко Иванков, че дали няма и да го измести. Ще има пак приказка, ще мирише на изгорели вестници. Никой няма да ни интересува. За тях се сещахме, когато идва предстоящия мач.
– Прави впечатление, че преди завръщането на Мъри някои футболисти често спореха със съдиите, а сега приемат решението на рефера с наведена глава…
– Така трябва да е, ние трябва да сме за пример. Ако тръгнеш да се разправяш със съдията, вече не може да разсъждаваш. В съвременния футбол трябва да вземеш решение за част от секундата. Ако искаме да сме такива, на които отговаря името Левски. Ако искаме да сме чалгаджийски отбор, има съблекални, където може да си ходиш на кръчма, да играеш два мача добре, да вдигнеш скандал на съдията, да се харесаш на публиката. Има ги и такива клубове. Да отиват там. Тук се връща професионализма.
– Мъри каза, че ако Левски успее да се класира за Европа, това ще е като шампионска титла. Вярваш ли, че още тази година Левски дори може да направи пробив в евротурнирите?
– Точно Лига на конференциите е за нас сега. Вярвам естествено. Вярвам на база работата, която се върши и ще се свърши. Много скоро ще се разбере. Знам, че Европа е наркотик за Стоилов. Този наркотик го пренесе и на нас. Приказката беше дело на всички – публика, общност, футболисти. Имаше един, който знаеше как да го направи. За негов късмет излезе и в Европа. Бях на мач Славия Прага – Астана. Хората в Астана имаха голямо почитание към него, Цанко и Саид. Не е случайно, че феновете там винаги издигат един плакат „Бос”. Вярвам, че с работата ще сме в жребия. Там няма да се предадем. Ще играем по европейски, смело и гордо. Както с Барса. Тогава ни се подиграваха – 17:1. А сега какво стана? Оказа се май, че е важно да си в Европа. А не само на кое място си и какво си направил. Някои хора май го разбраха вече, но трябваше да минат 15 години.
– Темата за стадиона също е много важна. Построи се на „Герена” един Сектор, за който се оказа, че ако не му бъде сложена козирка до 1-2 години, трябва да бъде съборен…
– Това ни е болната тема. Не го крия, че със Стоилов си говорим толкова дълги години. Аз съм убеден, че можем да направим нов стадион. Имаме идеи. Сдружението също е важна част от това. Държавата трябва да намери начин да помогне на Левски и ЦСКА. През миналата година брутния вътрешен продукт е бил 125 мрд., а ние сме милион и половина. Ние влагаме в този БВП нашия труд. Един стадион да струва – 30-40 млн. Създайте удоволствие на тези хора. Бъдете сигурни, че тези пари ще се върнат. При един хубав стадион с кетъринг и магазини, тези пари с вид на данъци ще се върнат.
– Ти си един от идеолозите на сдружението. Много хора обаче не го разбират. Вече се направиха няколко срещи в различни градове. Какво питат хората и какво ги интересува най-вече? Какво питат хората. В Сливен си тръгваме и една група си тръгват и ги чувам да си задават въпроси. Казах им: „Защо не попитахте там?”
– За идеята за сдружението – историята на Левски е учебник. На 7 май 2008 година вечерта и през нощта с Мъри си говорихме, че няма как да стане с този модел. С още едно момче, твой колега – Жаклин Михайлов. Така се зароди идеята. Животът го показа, че няма друг начин. Ние като идеология не може някой да ни е собственик, на нашия клуб, който е създаден от деца преди толкова година. Показахме, че не можем да приемем Левски да фалира. Това вече нямаше да е нашият Левски. Не може въобще да си помислим такова неща. Едно е да отпаднеш, друго е отборът ти да фалира. Всички застават зад идеята. Ако сега не се случи, никога няма да се случи. Всичко е просто и елементарно. Всеки, който иска да стане член на сдружението, плаща по 240 лева на година. Наско постави границата от 20 хил. членове. Това са 5 млн. лева. Това е 1/3 от бюджета ни, които смятаме, че ще е нужен, за да бъде отбора, който искаме. Още 5 млн. от спонсори и 5 млн. от трансфери, които можем да си докараме, както беше по времето на приказката. Има възможност и за тези, които не могат 240 лева да дадат. Могат да се съберат група от няколко човека, които да внесат сумата, но ще имат право на един глас на изборите. На тях всеки се явява със своя платформа. Може да каже треньор ще ми е този, спонсори тези. Избираме го с мандат за три или пет години и това е. Стане ли това нещо и Наско да прехвърли акциите, да върне Левски на левскарите, столетия ще минат, но това ще продължи да се говори – Наско Сираков върна акциите на левскарите. Чисто юридически нещата ще се сглобят.
Нещо много важно – имам устава от 1919 година. Новият проектоустав, който направиха сега, съвпата със стария. Това значи, че левскарите и тогава, и сега мислят по един и същи начин. Само две неща се различават. Едното е, за да станеш член, други двама трябва да гарантират за теб. Второто е, че ако с действията си уронваш престижа на клуба, могат да се изключат от клуба.
Футболът е пари. С много бизнесмени говоря. Това е идеята – хем ние да даваме един минимум от пари, хем ние да си избираме кой ще ни управлява. Нашите хора са го измислили и така е създаден Левски. С много бизнесмени контактувам и те казват, че са готови да дават пари в Левски, но да не е „бащицата” без значение дали Сираков или друг.
– В сдружението могат да участват всички фенове, нали така? Неорганизирани и организирани, тъй като спекулациите по тази тема са много…
– Това е едно от нещата, които в последните години съсипаха левскарщината. Настроиха хората срещу други. Аз не членувам в нито един фен клуб. Подадох си оставката на 7 май, когато моят фен клуб взе пасивна позиция относно уволнението на Наско и Мъри. Единствено София Запад и двама-трима журналисти написаха нещо по темата.
Тук не става въпрос за организации, фен клубове и т.н. Става дума за Левски на левскарите. Всеки един левскар. Иначе фен клуб не е мръсна дума. Фен клубовете направиха годишнината, когато всички се дръпнаха. Последните 2 години фен клубовете направиха всички кампании, за да съберем тези пари. Фен клуб не е лоша дума, но да знаеш как да работиш с тях. През последните 10 години някои, за да се харесат, пуснаха фенове в съблекалнята. Те могат да влизат там, за да подаряват плакети. А не да вдигат феновете. Ти какъв треньор си, ако е така? За какво ти се плаща заплата? Това не е Левски. Това е чалга. Това беше част от унищожаването на левскарщината. Това, което стана с Петев. Левскарщината беше тотално изгонена от „Герена”.
– Прави ми впечатление, че в социалните мрежи често се задава въпросът какво би станало, ако се съберат 20 хил. членове, но еднократно дадат 240 лева и след това спрат?
– Вече акциите са в сдружението. Дори да останем хиляда човека ще си избираме. Но тогава, който се е отказал, няма право да държи сметка кой е избран. Може и 10 човека да останем. Тогава няма дасе оплакваме. Нали сме милиони. Сега не зависи ли Левски от един човек. Утре решава нещо и….
– Появяват се новини за нови спонсори, нови футболисти. Ти си човек, който е навътре в нещата. За да завършим позитивно, ако все пак може да издадеш нещо….
– Не към мен тези неща. Тези три момчета – Дани, Иво и Мъри работят. Животът ги върна в този тежък момент. Ще видите. Желая весела Нова година и весели празници. Дори на всички слависти и на Венци Стефанов. Има една песен „Обсебен” на Стенли. Много хубава песен. Като видя г-н Стефанов все за тази песен се сещам. Както и за една песен от нашето време на Георги Димитров. Г-н Стефанов без Левски не може. Той е като слънцето и въздухът за него. Уважения към г-н Стефанов и към всички. Весело изкарване на празниците.
