Полузащитникът Мартин Райнов прекара почти 3 години в Левски. През лятото той бе спряган за завръщане на „Герена“, но след разговор със Станимир Стоилов халфът реши да продължи кариерата си в румънския Арджеш. Въпреки това той продължава да следи случващото се при сините.
Г-н Райнов, стартирахте годината с победа над Динамо Букурещ. Вие влязохте на полувремето при 0:0…
– Да, в румънското първенство паузата около новогодишните празници не е голяма, както е в България. Последният ни мач за миналата година бе на 19-20 декември и сега на 21 януари стартирахме пролетния дял. Победата над Динамо бе много важна за нас, тъй като се борим за влизане в Топ 6 и имаме реални шансове да го постигнем. Отделно сме на полуфинал за Купата на Румъния, където в два мача ще срещнем Волунтари. В тази фаза вече ги няма местните грандове Клуж и ФКСБ, което прави целта ни напълно постижима. По време на подготовката имах леки здравословни проблеми и това бе причината да не започна от първата минута срещу Динамо, но влязох на полувремето и съм щастлив, че победихме.
В Румъния зимата със сигурност не е по-мека от България. Как е възможно да се играе с малка пауза през зимата?
– Тук не се съобразяват толкова с метеорологичните условия, тъй като почти всички отбори разполагат с нови, модерни стадиони и много хубави терени и това позволява да се играе независимо дали има или няма сняг, тъй като навсякъде са поставени отоплителни системи. Преди седмица играхме контрола със Сепси, където е Ради Димитров, а доскоро бе и Чунчуков, но той отиде под наем в Газ Метан. Те имат чисто нов стадион, не много голям, удоволствие е да се играе. В Крайова има прекрасен стадион, националният им стадион е страхотно съоръжение, той е топ… Общо взето, навсякъде се влага доста в базите. В Арджеш също е така и нищо не ни липсва, не е уау, но е много добре.
Всъщност защо е толкова важно за Арджеш да влезе в Топ 6 – излазът в Европа ли е притегателната?
– За клуба най-важно е, че ще получи много сериозен приход от тв правата. В Румъния се дават много пари от телевизията и се разпределят в зависимост от класирането, което кара отборите да дават всичко от себе си, за да са възможно по-напред в класирането. Ние сме много близо до четвърто място и целта да играем в Европа също е реална. Като цяло разликата между двата гранда – Клуж и ФКСБ (бившият Стяуа) и останалите не е много голяма. Силите са доста изравнени и се получават равностойни и оспорвани мачове и всеки може да победи всеки. Като цяло във всеки отбор има по няколко много силни играчи, които притежават и сериозни визитки.
Следите ли какво се случва в Левски?
– Да, разбира се. Това е, така да се каже, отборът на сърцето ми в България. Имам много приятели там. Чуваме се редовно.
Когато Станимир Стоилов се завърна в Левски, се появи информация, че има желание да ви привлече в отбора. Какво се случи тогава и защо избрахте да преминете в Арджеш?
– След като се прибрах от Израел, отидох на среща с г-н Стоилов и г-н Сираков. Всичко беше нормално. Седнахме, поговорихме, но прецених, че за мен и за кариерата ми е по-добре да заиграя в Румъния, откъдето вече имах оферта. И не съжалявам. В Арджеш се чувствам добре.
Обидиха ли ви думите на Станимир Стоилов, който каза, че не сте избрали Левски, защото не желаете да играете под напрежение?
– Аз три години съм бил в Левски и съм играл под напрежение, но не бих искал да коментирам неговите думи. Пожелавам им успех и лоша дума срещу този клуб няма да кажа никога. Гледам всеки мач и се радвам на победите.
Значи все още нямате много поводи за радост, защото победите не са чак толкова много все още…
– (Смее се.) Е, надявам се да стават все повече. Трябва да си фен и в трудните моменти, а не само когато отборът печели. В живота няма само цветя и рози. Труден период е за клуба, но вярвам, че ще се оправят нещата.
На „Герена“ работихте с няколко треньори. С кой се чувствахте най-добре и комфортно?
– При всички играех редовно, което показва, че не съм имал проблеми и съм се чувствал добре. При Хубчев имахме добър и силен отбор и бяхме близо до Лудогорец, но за съжаление тогава се случиха проблемите на г-н Божков и всичко пропадна.
Какво се промени в организацията в клуба след оттеглянето на Васил Божков?
– Като организация нямаше голяма промяна, защото в Левски в този аспект винаги всичко е било на ниво. Проблемът дойде от това, че се спряха плащанията и част от футболистите си тръгнаха.
Как приемахте вие, играчите, подкрепата на феновете?
– Това бе много задължаващо за нас. Знаейки, че хората събират пари за теб, ти излизаш, играеш и никога не ставаше въпрос за заплати. Не бяхме получавали пари доста голям период от време, но по-голямата част от момчетата не казаха нищо, не се оплакаха нито веднъж. Излизахме и давахме максимума. Да, имаше случаи, в които разочаровахме, но нас ни болеше още повече и не е било поради липса на желание за игра и победа. Аз лично уважавам всички футболисти, които останаха в онзи труден момент.
В най-трудните моменти бяха близнаците Боби и Ради Цоневи, които сега се оказаха ненужни. Боби вече премина в Черноморец Одеса, а и брат му сякаш е с единия крак извън отбора… Не е ли обидно това отношение към тях?
– С Боби сме много добри приятели още от времето, когато играехме заедно в Берое. Запознат съм със ситуацията около него. Говорили сме по темата и според мен много по-добре за него е, че премина в Одеса. Смятам, че той го заслужава. Радвам се, че стартира с гол за новия си клуб и дано докаже, че той е добър футболист, какъвто е в действителност.
Следите ли какво се случва в другия клуб, в който оставихте сериозна следа – Берое?
– Не толкова задълбочено. Там бе очаквано, че в един момент ТЕЦ-ът ше спре парите, но за Стара Загора няма какво да кажа. Дано решат по-бързо проблемите си. Желая им успех.
„Тема Спорт“
