Един от отговорите дойде в 80-ата минута. При 1:1 срещу Динамо Киев Стоилов пусна на терена Антоан Стоянов и Динев. У него няма и грам комплекс, нещото, което тероризира българския футбол. Нека да загубим, но две млади момчета (а и останалите) да усетят част от това да играеш срещу страхотни футболисти. Така се расте.
Хайде сравнете тази ситуация с идиотщините, които битуват в българския футбол. Примерно Тирето, които са първопроходци. Взели били престижна победа над Динамо Москва, втория в Русия, петия в Галактиката и т.н. Едни помпозни заглавия, едни фанфари. Или обратното – паднали от Академия Пандев и Тройчо си реже вените. Ама това са само контроли и съперникът ги е забравил половин час след мача. Същото ще бъде и сега по разни сайтове – все едно някакво чудо е направил Левски. Реалното измерение е Украйна – България с около 70 положения за Украйна в 90 минути, вероятно световен рекорд. Реална е и лекотата, с която смачка Лудогорец.
На този фон Левски може да расте единствено от това, че едни млади момчета ще се изправят срещу видимо по-висока класа. Важното е да си подават, да се движат, да правят правилните неща по терена. Левски може и да няма класа, ама играе правилно. Без фанфари. Бъзикаха се с Мъри за „правилния футбол“, ама е в друга Галактика спрямо тинята. „Искам да се научим да се надиграваме с тези съперници, а не да ги надхитряме“. Ето това казва всичко.