Дойде моментът да подновя нещо, което правех през 2020 г. По време на дарителската акция в подкрепа на Левски. Пишех моето мнение по различни теми, свързани с Левски и ги съпровождах с превод от символичната сума от 19.14 лв. Спрях в секундата, в която се появи дарението на Пеевски, защото моето разбиране за морал и за левскарство, не позволява да приема това.
Да не бъда разбиран погрешно. Не съм против това, че Пеевски е направил дарение, защото например се чувства левскар. Против съм това, че дарението ни беше навряно пред очите от Павел Колев. И постигна целта си: спря устрема на дарителската кампания, защото синята общност беше започнала да става неудържима със 100 000 лева, които налива в клуба ВСЯКА седмица. Павел Колев можеше да приеме дарението, но защо го обяви? Човек, който ме разочарова много с неспособността си сам да вземе решение (освен другите неща). Никога нямаше да се боря да стане директор в Левски, ако знаех за това му качество.След това не продължих, когато дойде Сираков. След много ентусиазъм в началото бързо се разочаровах. За многобройните планове имаше само 2 условия, които част от привържениците постваихме – да се освободи от компрометираните служители (Павел Колев) и да назначи по негов избор човек, който да затегне сериозно финансовата дисциплина. Това не се случи и за мен бях сигурен какво предстои.
Видяха го всички – пръснати пари, неустойки, огромни неуспехи, слаби футболисти, слаби треньори, разпокъсана публика, войни между привържениците и между клуб и привърженици.Няма да говоря с празни приказки, а с цифри. През 2020 г. привържениците внесоха в клуба 5.7 млн. лева чрез билети, дарения, карти, фланелки. През 2021 г. внесоха около 2.7 млн. Липсват 3 милиона, това е оценката на случилото се от привържениците и не опира до моите 19.14 лв. на текст. Опира до хиляди разочаровани левскари.
Днес двете условия към Сираков са изпълнени. Павел Колев го няма и да се занимава с УЕФА и изчезналите документи в БФС. На финансовия пост е Иво Ивков, човек преди всичко с морал и честност. Чухте го на пресконференцията днес, ще се върна някой път върху думите му.И десертът на всичко: Стоилов. Нека кажем истината: освен треньорската работа и прогреса, той ни обедини. С авторитета и работата в трудни условия, с отношението към Левски. С това, че си дава сметка, че ако го няма, всичко рухва. Имаме ли съмнения? Павел Колев можеше да приеме дарението, но защо го обяви?И не на последно място. Най-накрая виждам цел пред Левски, която отговаря на моето разбиране като левскар. Левски трябва да бъде този Левски, който е бил 100 години – горд, независим и обожаван за гордостта и независимостта си на терена. Отбор, който играе силен футбол, а не вегетира.Това всичко е моята мотивация.
Какво може да направи всеки от вас, за да се включи в „Левски е вечен“? Стига дори да отиде на стадиона.Аз си избирам това – ще пиша и ще подпомагам символично. Дела трябват, а не думи. Трябват и думи. И тъй като с писане на думи си изкарвам хляба, ще добавя към тях и това скромно дело. И аз като мнозина имам от години сезонен билет, купувам си фланелки, колекционирам различни неща, свързани с Левски. И си осигурявам левскарски преживявания с приятели.Винаги ще подкрепя достойната цел и всичко левскарско, но никога няма да подкрепям нищонеправенето, мързела, шикалкавенето, вегетирането и променянето на историческите стандарти на Левски.Тъй че всеки може да избере нещо символично, дори и 2:7 лева или 7 лева или колкото има възможност. Може да отправи предизвикателство към другите.Моето е малкото хора, които могат да коментират под моите постове по човешки лични съображения, да съпровождат по възможност коментара си с дарения.Давайте да запретваме ръкави и Левски да се озовава там, където му е мястото. Настъпи времето, има всички необходими обстоятелства.
