Младият защитник на „Етър“ Георги Александров в неделя отбеляза първия си гол с виолетовия екип в мача срещу „Созопол“. Той даде интервю пред клубния сайт.
– Представи се накратко…
– Казвам се Георги Александров, на 20 години съм. Израснал съм в София и съм юноша на „Левски“. Играя като централен защитник, тук в „Етър“ ми се налага да играя и като ляв краен бранител. С по-силен ляв крак съм.
– Ти ли избра футбола, или той тебе?
– Може би аз го избрах. С топка в крака съм още отпреди да имам реални спомени за живота. Първо съм тренирал в частна школа, където ме записаха на 4 години. След това на 6-годишна възраст се преместих в школата на „Левски“, където изкарах близо 13 години. Стигнах и до първия отбор.
– Имате ли спортисти в семейството?
– Не. Но моите родители са фенове на „Левски“. Живеем до стадиона и тази любов се предава от поколения.
– Вече сигурно са фенове и на „Етър“?
– Да, разбира се (смее се). Подкрепят ме напълно. На тях също им е много трудно, че се преместих от София, досега 20 г. съм живял с тях. Но подкрепата, която ми дава цялото семейство, е може би най-големият стимул за мен да продължавам да се боря и да се изграждам като футболист. За да може един ден малко или много да подсигуря и тяхното бъдеще.
– Къде мечтаеш да стигнеш?
– Надявам се и до чужбина, но да караме крачка по крачка. Сега имаме цел да вкараме „Етър“ в Първа лига. Моята цел е да стигнем не само елита, но и да спечелим цялото първенство.
– Защо избра „Етър“?
– Първото и най-важното е интересът, който показаха към мен. Второто, Велико Търново е много хубав град, футболен. Има история във футбола. Да не обидя някои, но отбори, които са на по 4-5 години, се опитват да постигнат нещо, което няма как да се купи с пари.
– Имаш ли амбиция тук да се докажеш по начин, с който да привлечеш интереса на по-големи клубове?
– Да, затова съм дошъл тук – да играя и да помагам на отбора. Да мога да се изградя като човек, като победител. Искам да имам характер на победител, защото тук всеки мач целта е да се печели и „Етър“ ми предостави възможността да играя и да се доказвам. За което съм много благодарен!
– Би ли се върнал в „Левски“?
– Да, разбира се, при интерес от тяхна страна, но може би не веднага след „Етър“. Предпочитам да съм на място, където мога да играя редовно и да израстна още повече, за да мога да се върна при „сините“ не като периферна фигура, а като главна фигура в отбора.
– С какво се занимаваш извън футбола?
– Обичам да готвя. В момента уча в УНСС и участвам в курс за онлайн маркетинг.
– Е откога готвиш, след като си живял досега с вашите?
– Винаги съм предпочитал сам да си приготвям храната, защото за един футболист е много важно да подбира правилните храни, за да може да се възстановява по най-добрия начин. Ако мачът е в събота, трябва да мислиш за него от понеделник, да знаеш как влияят храните на тялото ти и ти помагат.
– На какво наблягаш тогава?
– Любимата ми храна е сладкото, но го избягвам. Със сладкото греша, но си го позволявам само след мач и дори само след победа. Не обичам да се възнаграждавам, ако не съм си го заслужил. Обичам много паста, правя си я сам. Тя е добър източник на енергия, преди мач също си правя, ако не сме на лагер с отбора.
– Как се разбираш със съиграчите си в „Етър“?
– Много приятно съм изненадан от посрещането и от атмосферата в отбора. Всички ме приеха много дружелюбно и приятелски, с което спомогнаха за адаптацията ми. Разбирам се с всеки, те са на първо място много добри хора и на второ – много добри футболисти. Засега с всички съм на едно ниво, единствено с Кольо Станев се познаваме отпреди.
– Какво правиш в свободното си време?
– Излизам, имам приятели тук. Играя на плейстешън, обичам да се разхождам, както и да гледам филми.
– Гадже?
– Не, нямам приятелка. Всичко с времето си, аз съм концентриран изцяло върху футбола. Някой ден не е изключено да е и болярка (смее се).
– Къде се виждаш след десет години?
– Надявам се да съм водеща фигура в нашия футбол или да съм излязъл в чужбина. Но аз съм левскар и мечтата ми е да спечеля трофей с „Левски“.
– Кой ти е любимият световен отбор?
– „Манчестър Юнайтед“.
– Меси или Роналдо?
– Категорично Кристиано Роналдо. Възхищавам се на неговата амбиция и на развитието му от юноша до това, което е сега. Как вече 20 години се поддържа и тренира. Всичко това при него е манталитет, което в очите ми го издига много повече от останалите.
– А на твоя пост?
– Серхио Рамос. Истински лидер, притежава качества, които бих исках и аз, дори и да не са на неговото ниво. Самото му присъствие на терена придава една увереност на другите футболисти, която на друго място не съм виждал.
– Явно си голям перфекционист – не само в храненето, но и в играта. Това не ти ли пречи понякога?
– И аз съм се замислял за това. Донякъде ми пречи, защото аз никога не съм доволен от себе си. Понякога това ми играе лоша шега на психиката – или прегарям, или избухвам… По различни начини се проявява този перфекционизъм, но мисля, че още съм твърде млад и има време да улегна
