Легендата на “Локомотив” (Пд) с трима внука – без наследник във футбола
На 3 февруари легендарният футболист на “Локомотив”(Пловдив) Христо Бонев – Зума навърши 75 години. Легендарният халф е роден в Пловдив, играл много години е за “Локомотив” (Пд), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с “Локомотив” (Пд).
Бонев е носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн.
Включен е в идеалния отбор
на 30-десетилетието (1944-1974 г.).
Той е един от най-големите наши футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на “Нощен труд” за футболист на 20 век. В момента е почетен президент на “Локомотив”.
На стадиона за първи път го завежда вече покойният му брат. “Живеехме на ъгъла на Френския колеж, сегашния стадион “Христо Ботев”. Често ходехме да наблюдаваме тренировките там. Един ден, бил съм някъде на 9 години, стояхме с брат ми отстрани и гледахме двустранна игра на юношите. И понеже един футболист не достигаше, треньорът им – бате Косьо Енчев, се огледа за някого от нас да попълни състава. Тогава отвън му извикаха: Вземи Зумчето, Зумчето да влиза, и така се появих за едно мачле.
Разликата във възрастта бе огромна,
но сигурно бате Косьо е видял нещо у мен, защото ме покани да ходя на тренировки с най-малките в “Ботев”, които ми бяха набори, обича да си спомня Бонев..
През 1963 година започва да играе за “Локомотив”. Отличава се с перфектна техника, дрибъл, пас и отличен удар. Майстор е на свободните удари. В едно интервю от онези години като го питат дали има фугболист, на който завижда, отговаря: “Кой не е завиждал на Аспарухов? Аз обаче се лаская от мисълта, че и на мен са ми завиждали…”.
Днес Зума си си спомня за гения от “Левски”: “Гунди беше приятел с всеки. Нямаше човек, на когото той да не е приятел и да не е помагал. Аз, отидох по-малък в националния отбор. Гунди беше свястно момче, много интелигентно и привличаше хората. Много често с него бяхме в една стая. Даже имаме снимка с него, на която играем шах, а нито аз, нито той знаехме как се играе”.
Ожених се доста млад – на 20 години,
разказва Бонев – На 14 февруари 1967 година се взехме с жена ми, но тогава не знаехме, че денят е Свети Валентин. Днес Зума нарича съпругата си “моят пътеводител”. Докато все още бил на терена тя му била негов мениджър. Боневи имат двама сина, с които Христо е горд. Сега има и трима внука. От големия ми син се роди Христо Бонев-младши, от малкия син – внучките Ема и Юлия. Христо Бонев-младши обаче едва ли ще го наследи във футбола. “Преди години го заведохме с баща му на “Лаута” при треньора Недялко Стамболиев-Джеки, който отговаряше за децата. Още на първата тренировка бяхме се скрили в едни храсти, защото малкия Христо не искаше да го гледаме. След тренировката и двамата с баща му паднахме от смях. Прибрахме го вкъщи и не му дадохме повече да се занимава с футбол”, разказва Зума и добавя, че момчето се интересува от други спортове.
Вестник „Златна възраст”
