Ноа Сонко Сундберг пристигна в Левски през зимата, след като бе трансферна цел №1 на треньора Станимир Стоилов. На стадион „Георги Аспарухов“ централният защитник акостира със статута на национал на Гамбия, след като току-що бе взел дейно участие в класирането на исторически ¼-финал в турнира за Купата на африканските нации. Дисциплиниран, с хладен ум и сериозни качества, той набързо се превърна в основен боец в състава на „сините“, вкара първия си гол и е в основата на възхода на столичния гранд. В неделя Сундберг ще бъде изиграе и своя първи финал в кариерата си, противопоставящ ЦСКА-София и Левски за Купата на България. Пред „Труд“ 25-годишният футболист говори за очакванията му преди големия сблъсък, както и за първите му месеци в клуба.
Ноа, дни преди финала – какви мисли се въртят в главата ти? Спокоен ли си или нервен?
– Не, по принцип винаги съм много спокоен, ако трябва да бъда честен. Разбира се, че мисля за финала, няма нищо странно в това. Не съм нервен, по-скоро съм развълнуван, това е голям финал срещу най-големия ни съперник, затова съм съсредоточен изцяло върху предстоящия мач.
Това са първите ти месеци в клуба, а вече достигна до мач за трофей. Такива ли бяха и очакванията ти при подписването на контракта с Левски?
– Да, именно! Тогава говорих с треньора и това беше основната ни цел, за да се класираме за Европа. Държим все още този шанс в ръцете си, трябва да го вземем. Имаме добър сезон, моите очаквания са да вземем този финал на 100%.
Може би не всеки знае, че Ботев (Пд) бе друг роден отбор, който държеше да те има в редиците си. Защо избра Левски и имаше ли дилема пред теб?
-Да, имаше такава възможност. Те имат шведски треньор (б.а Азрудин Валентич е работил в Швеция), познавам някои от техните играчи, но когато проведох разговор със Стоилов, той ме убеди на 100% заради начина, по който мисли, заради това как гледа на мен като играч и къде още мога да се развивам. Това беше моментът, в който той ме спечели и след това вече знаех къде ще играя. От този ден насам не съм го мислил.
Значи Стоилов е човекът, който е в основата на избора ти?
Да, освен това бях чувал добри неща за него. Може би още преди 8 години, когато бях в АИК и се изправихме срещу Астана. Дори тогава моите съотборници говориха с уважение за него, бяха впечатлени от него. Това бе първият случай, в който чувам за него. И сега, когато водихме разговори, той ме спечели, няма спор.
За кратък период от време игра на два пъти срещу ЦСКА. Какво мислиш за големия съперник?
Това е много добър отбор. Разполагат с индивидуална класа, но аз мисля, че сме по-добри като отбор. Само трябва го покажем на терена. Вярвам на 100%, че ще спечелим купата в неделя.
Късметлия си, защото от първия ти мач тук играеш пред пълни трибуни, което преди това беше рядкост. Усещаш ли страстта на феновете и научи ли, че те изкупиха билетите за финала за по-малко от 20 минути?
Да, чух това, невероятно е. Бях юноша в АИК, когато тези два тима играха помежду си, така че бях наясно колко луда може да е публиката. Левски игра и с Юргорден в Швеция (б.а вероятно визира Калмар), тогава за пръв път видях българите. Но когато дойдох тук, го изпитах от първо лице и още по-вълнуващо. Подкрепата, която получихме срещу Лудогорец, беше невероятна. Това е един от най-великите мачове, които съм играл в своята кариера. Късметлия съм, че имах възможност да бъда част от такъв двубой, беше невероятно.
Първото впечатление от теб – даваш вид на спокоен и изключително опитен боец. Определяш ли се за лидер на терена?
– Да, мога да се определя като такъв. Мога и трябва да бъда дори още по-голям лидер, защото тук има много млади момчета, а статистиката сочи, че съм петият най-възрастен в отбора. Затова трябва да поемам по-големи отговорности, това е моята цел. За момента се справям добре, но е област, в която мога да се развивам още със сигурност.
Какво научи от работата ти със Станимир Стоилов до момента? Успя ли да развиеш качество, което ти изоставаше?
– Той е много ясен и чист в отношенията с нас. Какво имам предвид? Обяснява много добре, така че да разбереш точно какво иска и какво трябва да правим. Бил съм в други отбори, където тази информация не ми е била давана по този начин, объркващо е. Помня мача с Пирин, в който спечелихме с 3:0 като гост. Имахме „суха мрежа“, най-доброто, което може да направи една защита. Двубоят бе точно след пауза за националите, а след края му треньорът ни беше бесен. Бях направил някои малки грешки и той ми каза, че преди паузата не съм правил подобни пропуски. В този момент си казах, че точно от това имам нужда, никога не можеш да се отпуснеш при такъв треньор, а по този начин израстваш. Отпуснеш ли се, идват глупавите грешки. Винаги може да се случи, но с наставник като него мислиш как да не допуснеш това.
Използвате две тактически постройки – 4-2-3-1 и 3-5-2. Къде се чувстваш по-комфортно?
– За мен няма значение, наистина. Мога да играя и с двама, а също и с трима. Играл съм и преди така. Ще ми бъде интересно да науча треньорът с каква формация ще избере да играем срещу ЦСКА.
Знаеш ли, че с този треньор Левски игра в групите на Шампионска лига и ¼-финал за УЕФА? Имаш ли такива амбиции и сега или се надяваш престоя ти в голям клуб като Левски да е трамплин за Западна Европа?
– Живея в момента, целта ми е да играя в евротурнирите. Опитвам се да се развивам и съм оставил нещата да се случват. Ако някой иска да ме купи добре, но ако можем да се класираме отново в Шампионска лига, това ще бъде наистина хубав ден. Реалността е такава, че в момента мислим за настоящето, имаме още 3 мача, един от които е изключително важен в неделя. Ако го спечелим, ще направим много важна крачка в правилна посока.
Каква е подготовката ти преди важен мач от чисто психологическо естество. Как запазваш спокойствие и каква музика слушаш?
– Не мога да кажа, че имам по-специална подготовка за мачове като предстоящия. Правя го винаги по един и същи начин. Имам музика, която слушам, но не съм сигурен, че искам да я разкривам (смее се). Това ми носи добро настроение.
В тима има много млади момчета. Кой от тях ти направи най-силно първо впечатление?
– Ще кажа Фелипе (Кръстев). Мисля, че е различен в добрия смисъл. Контролът на топката е различен, не съм виждал досега такъв. Намирам нещо от Иниеста в него, ако трябва да бъда честен. Мисля, че му предстои добра кариера, а все още е млад. Мисля си, че ще играе в голям клуб, по-голям дори от Левски.
Плейстейшън или книга?
Книга на 100%. Обичам тези за личностно развитие. Преди 2 години със сигурност щях да кажа Плейстейшън, но сега промених начина си на мислене. Да играеш игри е начин на разпускане, но сега го правя не повече от веднъж седмично за час. Предпочитам да се развивам и извън футбола, чета много неща, желанието ми също така е да инвестирам. Разбира се, че фокусът ми остава върху футбола, но трябва да имаш и нещо друго, затова се интересувам от акции, криптовалута и имоти.
За финал, какво мислиш за социалните мрежи, които вече са неизменна част от живота на професионалните спортисти?
Малко по-активен съм в последните месеци, но като цяло се опитвам да стоя далеч от тях. Старая се да не отделям много време на Инстаграм, например. Отнема твърде много време, понякога разпускам по този начин, но се старая да се контролирам.
