Железният защитник на Левски и националния отбор Пламен Николов е роден на 24 юни 1957 година. Днес той навършва 65 години и бе потърсен, за да разкаже спомените от знаменитата кариера и да сподели мнението си за настоящия състав на „сините“. До 1977 г. играе в родния Спартак (Плевен). След това преминава в Левски. С екипа на „сините“ блести до 1988 г. и отново от 1990 – до 1992 г. Записал е общо 296 мача и е вкарал 6 гола за Левски. Четирикратен шампион с отбора през 1979, 1984, 1985 и 1988 г. Носител на Купата на Бъглария за 1979, 1982, 1984 и 1991 г. По изиграни срещи е в първата десетка на „сините“.
Изиграл е 55 мача в националния отбор, за който дебютира на 22 февруари 1978 г. срещу Шотландия при 2:1 за България в Глазгоу. В чужбина е носил екипа на шведския Браге и белгийския Антверпен.
Избран е за Футболист №1 на България за 1984 г. След края на футболната си кариера е помощник треньор в Левски, след това последователно е наставник на плевенския Спартак, Локомотив (ГО), Олимпик (Тетевен) и Ботев (Враца). От 2004 г. – до 2009 г. е президент на родния Спартак (Плевен). След това работи в школата на Чавдар (Етрополе).
През 2012 г. Пламен Николов става спортно-технически директор на Нефтохимик, а по-късно работи и като скаут на Левски.
Г-н Николов, малко тривиално, но наистина, кажете как се чувствате на 65 години?
– Супер се чувствам. Дори преди няколко дни играх футболен мач, малко по неприятен повод, за Бранко Кочев (б.а. – починал през 2021 година) в Петрич. Поиграхме малко и съм много добре. Това е най-важното.
Вие сте един от големите капитани на Левски, печелите четири титли, толкова купи и сте избран за футболист №1 за 1984 година. Как оценявате кариерата си?
– Може би оценката ще я дадат тези, които са играли футбол и не са имали тези постижения. Хората трябва да кажат. За мен това са много добри резултати, особено футболист на годината. Тогава конкуренцията беше много жестока и аз да получа тази награда означаваше много за мен. Сега е друго. Някой да изиграе два-три добри мача и веднага става футболист на годината, защото няма кой, просто няма играчи.
Какво означаваше за вас да сте капитан на един от най-силните отбори на Левски?
– Може би съм единственият капитан на Левски, който е вдигал и трите купи в един сезон (б.а. – титлата, Купата на Съветската армия и Купата на България). Това стана през 1984 година и се гордея много с това. Като се връщам назад във времето и гледам снимките, виждам с какви големи футболисти съм играл. С две прекрасни поколения съм бил съотборник в Левски. Преди да се присъедини поколението на силните юноши на Левски, съм играл с великите футболисти на сините като Кирил Ивков, Стефан Аладжов и други. През 1977 година ме взеха на „Герена“ и беше трудно да пробиеш, но се радвам, че успях да се преборя и натрупах близо 300 мача за Левски. Чувството е неописуемо, че съм играл за сините. Но много неприятности сме имали след това ветераните с отношенията на различните ръководства на клуба към нас. Тези, които си мислят, че когато дойдат на власт, едва ли не само те са играли в Левски, жестоко се лъжат. Има си история, която никой не може да промени.
Сега променило ли се е това отношение?
– Не знам, но няма значение, защото важното е, че в момента Левски върви напред и стана силен отбор. За мен това е благодарение на феновете. Най-голямата заслуга клубът да се спаси и да играе така е изцяло заслуга на привържениците. В момента Левски излиза пред своя публика навсякъде – дали като домакин, или гост. Фантастичните привърженици заслужават сините следващата година да станат шампиони. Мисля, че може да се получи това нещо.
Да ви върна малко по-назад в годините. Споменатата 1984 година ли е най-силната в кариерата ви?
-Да, това е най-силната, след като вдигнах трите купи през този сезон. Станах и футболист на годината. Това може да е само мечта. Имаше и много с по-добри футболисти от мен, но явно, защото играех със сърце и душа за Левски, това е наклонило везните. Опитвах се да давам всичко от себе си във всеки мач.
А следващата 1985 година ли е най-лошата за вас, след като разформироват Левски и и ЦСКА след злополучния финал за купата и се проваля трансферът ви в Порто?
– Може да се каже така. През тази година с националния отбор победихме действащия европейски шампион Франция (б.а. – 2:0). Половината от въпросната беше добра (смее ce), а другата бе лоша. Това е животът и не съжалявам за нищо. Тогава бяха решили от Политбюро да направят така. Минало и заминало. Важното е сега Левски да се върне там, където е мястото му, и да гони шампионска титла. Да, миналата година сините взеха Купата на България след дълги години, но отборът трябва да е шампион, феновете заслужават това. За мен 80 процента от успеха на клуба е от привържениците, които подпомагат финансово и карат футболистите да играят пред такава гореща атмосфера. Не може да имаш такава публика и да се влачиш на терена. Вярвам в спечелването на титлата. Видя се, че може, макар че има какво още да се иска от Левски. Фактически има четири отбора, които да са конкуренти на сините, другите са много назад. Най-вече се вижда от нивото на националния отбор. Много е ниско.
Левски в момента е изграден от много млади футболисти. Прави ли ви някой по-специално впечатление?
– Има много добри таланти. Мога да дам пример с Марин Петков и Андриан Краев. Това са футболисти, които трябва да играят постоянно, за да могат да бъдат продадени за добри пари в чужбина и Левски да спечели от тях. Само да не тръгнем отново в другата посока с привличането на чужденци. Стане ли това, означава край. Дори и сините да станат шампиони с такъв отбор, няма ли го левскарското в сърцето, не е добре. Не му давам съвети на Мъри, но Левски притежава добра детско-юношеска школа и има много млади момчета, на които да се дава шанс. Спомням си как се даде такъв, когато бях на „Герена“, на силното поколение през 80-те на Боби Михайлов, Наско Сираков, Гибона, Краси Коев, Емо Велев, Ники Илиев, които започнаха да играят много силно. След една година отборът бе страхотен и може би затова ни наказаха и смениха името, за да ни спрат. Много пъти подред победихме ЦСКА и червените нямаха никакъв шанс. Отборът играеше все по-силно, набираха самочувствие тези млади момчета и можеше да се постигне нещо в Европа. Победихме на два пъти Щутгарт, но след това стана това с разформироването.
Вярвате ли, че Левски може да отстрани ПАОК в Лигата на конференциите?
– Разбира се, че може. ПАОК ще подцени Левски. Чета, че говорят постоянно за слабите резултати на сините в Европа и неучастието от години в турнирите. Но Левски си е Левски. Дано да ни подценят и винаги има шанс. Надявам се и съм обнадежден, че може сините да ги отстранят. Гръцкият и кипърският футбол ни изпревариха, но Левски може да победи ПАОК.
