Има неща, които не се описват лесно. Дори да си поет или писател, може да използваш много думи и да си мислиш, че си описал идеално нещото, но никой да не те разбере. След като снощи още едно от моите неща се случи, замислих се, че със сигурност не се е случило само при мен. Може да сме различни хората, но някои чувства и усещания са ни еднакви. Необясними, но еднакви. Предполагам.
Та, снощното ми нещо се случи, както го очаквах. Така очаквах и нещото с Купата. Случиха ми се по един същ начин. Без изненада! И за двете неща трябваше да се самоубеждавам насила, че може и да не се случат, макар вътрешно да бях убеден и прекалено сигурен, че ще се случат. И се случиха! Дори не успях и за кратко да се разклатя в сигурността си. Обаче пред другите се опитвах да бъда умерен и да не изразявам прекалено увереността си. Не ми се получи, разбира се. На финала за Купата просто се забавлявах цял ден с приятели на шествието и после на стадиона и само попивах енергията. Но притеснение нямах какъв ще бъде крайният изход! Никакво! Снощи беше по същия начин. Вътрешно убеден в крайния успех. Опитвах да бъда разумен и да се подготвя и за неуспех, но… не го виждах, не го усещах. Странно чувство е това и то при положение, че толкова разочарования съм изпитал с Левски през последните години. А и в живота. С много е така… сигурен съм.
Странно чувство е това щом става въпрос за Левски винаги да си оптимист. Дори провала не можеш да го приемеш като провал. А вярваш, че следващата седмица идва успехът… че следващият месец всичко ще се нареди… че следващият сезон е нашият сезон. Но си остава странното чувство да си убеден вътрешно в победата, въпреки загубите и разочарованията само допреди 2-3 месеца. Може би това е едно от необяснимите неща да си левскар?! Духът и вярата. Дух на победител и вяра в успеха! Не всеки ги има и не всеки може да ги съхрани. Само левскарите го можем! Странно и уникално нещо е това да си левскар!
