ПАОК се „сбогува“ с Европа по най-лошия възможен начин, потвърждавайки страховете и предупрежденията, че отборът в крайна сметка ще плати скъпо за обсебващите, безразсъдни и неизпълнени обещания за укрепване на състава. По някое време, докато търсех заглавие на днешния коментар ми мина през ума да взема точно това от предишния мач: „Гол, блед и неподготвен“… ПАОК разочарова и разтревожи в първия си европейски ангажимент. Да отбележа само, че онзи ден беше реваншът. Още повече, че това което видяхме в София с минимални отклонения и незначителни вариации го „имахме“ и в Солун. Един среден български отбор, без особени усилия, с брилянтен треньор взе победата почти на ходом. Не ми казвайте, че не сте видели колко лесно Стоилов „блокира“ Разван и му отне два пъти с една и съща рецепта правилното и ефективно водене на състезателните 90 минути. Очевидно тактиката му беше логична и даде максимален резултат.

За съжаление в реванша освен грешките на треньора, имахме и поведение като случая с Аугусто (нямаме конкретна информация за експлозията на Виейриня), които показаха, че във футбола имаш задължения не само на терена, но и извън него. Всеобхватно, както се оказа, и опасно раздразнение за дълъг период от мача, се наблюдаваше в отбора, което доведе до неоправдани реакции, дори от хладнокръвни играчи като Ингасон. Симпатичният исландец към края на двубоя се подведе, но веднага поиска извинение. Не знам доколко поиска извинение Аугусто, който постоянно търсеше жълтите картони, дори и за най-малкото нещо. Навици, които трябваше да бъдат забранени за професионални играчи в клуб с мащаба на ПАОК. Питам се дали изобщо му е правена забележка.

Картината, която беше почти същата като тази в София, се допълни с тези изпълнения, които нараниха и разочароваха още повече публиката. Не казвам, че са я обезпокоили, защото притеснението го има от дълго време и съобщенията и предупрежденията подсказваха, че „злото“ е много близо, то е на път.

Бих искал да се съгласите с нас, че отпадането от европейската сцена не се дължи на грешката на младия Лирацис или на някаква друга индивидуална грешка, която може да се направи в игра, но на поредица от непростими пропуски и грешки, които определят посоката на развитие и доведоха до тази голяма загуба. Други са отговорни и трябва най-накрая да поемат своята отговорност. Те са длъжни да излязат да дават обяснения и да говорят открито и ясно на феновете на ПАОК за това какво мислят и какво ги спира да извършат обещаните промени. Иван, Бото и Луческу, и особено лидера на ПАОК е време да говорят със света. Представянето на „двуглавите орли* беше толкова зле, че остава почти незабелязано странното съдийство на испанеца, който свиреше на „Тумба“ 70-30 в полза на гостите.

Забележка: Оригиналното заглавие на коментара за мача ПАОК – Левски е: „Трагичен – непоправим и идеален урок“.

Димитри Буза/ в. „Metrosport“
Превод: „Мач Телеграф“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук