Има един ключов момент във вчерашния мач. Достатъчно ясен сигнал от съдбата. Галчев е юноша на Локо и не се зарадва на гола си. Илия Димитров е юноша на Левски и тичаше като обезумял, сочеше, жестикулираше. Галчев е в Левски и заради морала си. Илия Димитров дори и с гола си не е показал, че има за какво да бъде в Левски.
Дано поне покаже някога нещо повече от гол срещу Левски. Двамата са символ на Левски на Мъри и Левски преди Мъри. В Левски преди Мъри Илия Димитров струваше на минута на Левски вероятно колкото Меси на Барселона. Като голове – със сигурност. Като трофеи – несравнимо по-скъп е Илия. Такива сигнали идват за да ни накарат за пореден път да си отговорим какъв Левски точно искаме – този преди Мъри с такива като Илия Димитров или този на Мъри с Галчев, но и загуби като тази. Понякога. И когато Мъри иска цялата истина, подкрепяме ли го всъщност? А като сипем обвинения и въпроси към други левскари, дали пък това, което иска Мъри няма да отговори на въпросите и да докаже обвиненията или да ги отхвърли? Не искаме ли всички това?
И още нещо. Съдията сбърка при нарушението за първия гол на Левски. И правилно не отмени гола. Поне в Англия приеха още миналия сезон, че могат да се отменят голове, вкарани директно с ръка, но е и за игра с ръка в атака, която е била незабелязана. Тук не зная какви са указанията на Караманджуков за ВАР-а, ама трябва да е нещо подобно.
