Легендата на Левски – Божидар Искренов- говори във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ по 7/8 ТВ. Гибона се върна назад в миналото, за да разкаже за престоите си при сините и ЦСКА. Той посочи и разликите между неговото поколение и сегашното.
Г-н Искренов, спомням си първите ви мачове за Левски, когато бяхте с гола глава. Заради казармата ли бяхте с такава прическа?
– Не, за наказание, защото не слушах и ме вкараха в казармата. Беше много отдавна, не си спомням много добре, но съм направил нещо лошо.
Кога започнахте в школата на Левски? Сам ли отидохте на стадиона?
– От квартал „Сухата река“ съм. Започнах през 1974 година. Историята е много интересна. Имах двама приятели от 44-о училище. Един ден ми казаха дали ще отида с тях на „Герена“, защото имали тренировка. Нямаше какво да правя и се съгласих. Моят блок е през няколко улици до стадиона. Седях на пейките, докато имаха занимание и треньорът им Андрей Димитров каза, че нямат един човек и ме покани да вляза да играя. Поиграх и след тренировката ми каза да му занеса някакъв документ. Попитах приятелите си за какво и те ми казаха, че иска да ме картотекира и да започна да играя. Стана лесно и така започнах. Бях на 12 години.
Носехте много радост на феновете с вашата техника, а и стадионите тогава бяха пълни…
– Това, което съм го имал, не се учи. Да кажем, че притежавах талант. Господ ти го е дал. Като дете се опитвах да играя с левия крак. Всички мислеха, че действам на това крило. Не е вярно, че това е силният ми крак. Научих се сам на площадката да го използвам така. Знаех, че по-късно, ако имаш възможност да играеш голям футбол е хубаво да използваш и двата крака. Това много ми помогна впоследствие.
Васил Методиев – Шпайдела ли е човекът, който изигра най-голяма роля в онези години в Левски?
– Шапка свалям на Шпайдела, на Иван Вуцов, Христо Младенов, Бобата Жечев, които са били с нас. Ще се върна малко по-назад, преломът и този, който започна плавния преход на подмладяване в Левски и аз бях първият, бе Иван Вуцов. Баща ми, имам няколко. Помогна ми много, но този, който най-много го направи бе Янко Кирилов. Бях юноша и имаше много деца, но постепенно повечето отпадаха. Аз останах и той е видял нещо в мен, и ми подаде ръка. Даваше ми шанс и след това станахме републикански шампиони. След няколко месеца ми почукаха на вратата и ми казаха да отида в първия състав, където имаше футболисти, които бяха в Левски от 10-15 години. Това беше моето каляване за големия футбол. Направиха много за моето израстване, защото бях детето на отбора. Иван Вуцов ме налагаше постоянно. Имаше много виждане, знаеше, че ще бъркам, защото съм млад, но постепенно придобих самочувствие. По-късно дойде Христо Младенов започна подмладяването на тима. След това Бобата Жечев бе основателят на новото поколение на Левски. Васил Методиев дойде и го доизгради. Но всичко започна много по-рано. Шпайдела има големи заслуги за успехите и продължи похода на младите. Не мога да посоча само един, че го е направил. Изгради се много силен отбор.
Как съчетавахте футбола с бохемския живот?
– Защото бях много млад. Исках да играя, но като всеки човек желаех да отида на дискотека, бар. Може би организмът ми беше по-силен и бързо се възстановявах. Не е лесно да се прибереш в 3 сутринта и в 9 да отидеш на тренировка. Никога не ми е пречело на играта, но 2-3 дни преди мач не ходех. Чаках с нетърпение да свърши двубоят и да отидем на дискотека. Тогава мисленето в България беше различно. Имаше шпиони навсякъде.
Имал ли сте проблеми с тях?
– Да ме наказват – не, но са ме мъмрили и е имало разговори с по-високите етажи в МВР. Виждаха, че е нещо нормално. Бяха много снизходителни към мен. Може би съм бил влязъл под кожата им или ме уважаваха. Правех глупости, но като изляза на терена си върша работата.
Вие сте може би единственият футболист, който не е освиркван от сините фенове, въпреки че играхте и в ЦСКА. Как се чувствахте при червените?
– Трябваше да има пречупване на леда. Дотогава никой не беше преминавал от Левски в ЦСКА или обратното. Всички знаят, че съм малко луд или черната овца. Казах си: „Защо да не отида?“ Подписах с тях на 31 декември по обяд на „Българска Армия“. Разбрахме се много бързо с президента Вальо Михов. Когато започнахме подготовка бай Добри домакина ме повика, за да ми покаже нещо и ме заведе на козирката на стадиона. От там се виждаше как беше изписано на снега – „Добре дошъл, Гиби“. Беше ми страшно приятно, защото до преди това си заклеймяван.
Как се почувствахте, когато излизахте да играете срещу Левски?
– Не, това е нещо нормално. Не ме интересуваше. Аз играя за отбора, в който съм в момента. Трябва да си професионалист. Това е необходимо да се изкорени. Аз счупих леда и след това стана нормално да се преминава от Левски в ЦСКА и обратното.
С какво вашето поколение се различава от настоящото? Какви са разликите?
– Парите. Те са хубаво нещо. По наше време нямаше никакви, а сега има много. Сега футболистите са отбор, но не са приятели. Ние всичките бяхме такива. Навсякъде бяхме заедно. Може би това ни помогна да станем Левски, който искаха да виждат хората.
Може ли отново да видим Левски, който играе със същия дух и хъс, с който излизахте на терена вие?
– Надявам се на по-добри дни за Левски и да се оправят с финансовите проблеми. Ще се върна пак назад, когато ние играехме. Бяхме юноши на клуба и от деца сме в отбора. Никой не е питал за договори. Той си върви и продължава. Това е разликата в момента. Сега в Левски има много добри футболисти. Поздравих ги за играта им срещу ЦСКА. Харесват ми, но лошото е, че в днешно време играчите не са, както бяхме ние. Те идват за една или две години. Всичко е комерсиално и никой не търпи. Пак се свеждаме до парите. Има спонсори, но вижте базите. „Герена“ и „Армията“ на какво приличат, да не говорим за провинцията. Няма нищо. България беше една от водещите страни в спорта. Трябва да се вземе някакво решение. Не е сериозно държавата да не говори за спорт.
