Първият лицензиран футболен мениджър у нас още от 1994 г. Лъчезар Танев даде интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Агентът започва с носталгичното признание, че е имал късмета и щастието да работи с много добри футболисти, български и не само. И наистина е имало добър материал и класа, специално за нашите играчи, което е улеснявало работата му.
Чух дотук най-важното – говорите в минало време, „имаше“. Сега трябва да кажете…
-Ами като сравнение – да. В сравнение с това, което имахме преди 10-15 години и повече, качеството не е същото. За да не е същото, има много съществени причини. Да се надяваме, че с времето ще имаме необходимия материал. Не е толкова важно дали Лъчезар Танев и неговите фирми ще имат играчи на високо ниво, колкото нашият футбол да е на високо ниво и нашите национални отбори да се представят по-добре.
Казвали сте, че подготовката, която водят българските отбори, не е нормална, защото още преди началото на сезона има много контузени. Първенството още не е започнало, а има толкова много контузени играчи. Тичат по плажове, балкани и вършат какви ли не още идиотщини. Достатъчно подготвени ли са треньорите? Защото знаем, в Испания, където вие работите и живеете от дълги години, се започва от детско-юношеската школа.
-Ами от там се започва формирането на играчите, начинът на възприемането на играта, боравенето с топката и сръчностите. Те се изработват между 10 и 16 години, дори малко по-рано от 10. Начинът на работа е много важен с тези деца. Там се работи много динамично. Набляга се на сръчност, на ловкост, в движение, на скорост. Иначе ако говорим за подготовката на професионалните отбори, там вече всеки треньор би трябвало да е наясно как ще я провежда. От много години, и не само в Испания, се набляга на подготвителния период преди всичко с упражнения с топка. Тези сухи тичания, които ние сме ги правили, убийствени, преди повече от 20-30 години, постепенно изчезват от подготвителния период. Ти пак можеш да си динамичен, да сменяш ритъма, да тичаш определени разстояния, но всичко се прави с топка. Поне това е най-вече испанският начин на подготовка.
Тактическата грамотност на футболистите и интелектът ли са все пак едни от най-важните качества, за да е готово едно момче да премине в голям западен отбор, където всъщност вие може да го пласирате?
-Говорим за съвкупност от качества, не е само… Хубаво е да има интелект, защото по-лесно ще възприемат това, което им се обяснява. Трябва да има в съвременния футбол необходимата скорост, динамика, физика и ако има природното чувство да играе с топката, чувството към топката, към ситуацията – тези неща, те се подобряват, но един добър футболист се ражда с техническите качества, с това, което казах. Сега физически, тактически, някои неща могат да се подобряват значително, но това, което генът ти е дал – да усещаш позицията, да усещаш ситуацията, да знаеш как да боравиш, как да поемеш една топка, как да я поведеш, това са неща, които се доусавършенстват, но трябва да ги имаш. Затова не всички са футболисти на тоя свят. Затова не всички са добри журналисти на тоя свят. Затова не всички са добри директори, или каквото щете.
Или ръководители на клубове.
-Ръководители, политици и каквото щете.
Последният ви трансферен удар на 16-годишния Мартин Георгиев от „Славия“ в юношеската формация на „Барселона“.
-Има млади играчи, които заслужават внимание. Мисля, че в „Славия“ и „Левски“ (б.а. разговорът се провежда преди отложения мач между „Славия“ и „Левски“ от Първа лига) се работи доста добре с младите футболисти и неслучайно успяват да пласират или имат шансове да трансферират играчи извън България. Смятам, че колкото по-добри играчи имаме и те съумеят да се научат в западните първенства, това би помогнало да се вдигне нивото и на националните ни отбори във всички възрасти. Така че освен работата по клубовете, много е важно и самото възприемане на нещата от играчите и от техните най-близки. Хем трябва да имаш необходимите амбиции, като младо момче да се реализираш, да успееш, да мечтаеш, хем семейството не трябва да е прекалено нетърпеливо за големите изяви. Нещата се случват стъпка по стъпка, с необходимото търпение, сериозност и това семейно спокойствие е много важно да го има едно момче, да не чувства тежестта на прекаленото желание на родителите той да стане звезда.
И семейството в другия му вид – спомням си, че в едно интервю Ван Бастен беше казал, че Силвио Берлускони ги е карал да сключват официален граждански брак с приятелките си, за да станат хора и да станат стабилни и добри в работата си. Има ли го и това?
-Сега времената се промениха много. Младите хора имат други виждания за живота. Много повече са комуникативни футболистите в най-различни социални мрежи. Трудно може да съпоставяме времената. Аз мога да говоря за нас, че със сигурност да имаш една сериозна връзка в по-млади години спомагаше до голяма степен най-вече за концентрацията, начина на живот, дисциплината – поне така беше при нас. Така че едва ли има някаква рецепта за това нещо, но със сигурност една сериозна връзка поне те кара да стоиш по-редовно вкъщи, да си почиваш, което е много важно за един спортист.
С децата, със съпругата обсъждали ли сте вариант да се завърнете в България и да се заемете с Българския футболен съюз, където все нещо не става както трябва, все има някакви противоречия. В момента има битка. Близък сте и с Мартин Петров – ваше момче, близък сте и с Боби Михайлов. Идвала ли ви е тази идея вие да поемете нещата?
-Ами, ако трябва да съм откровен, замислял съм се. Доста хора ме подтикват. Не знам точния отговор. Сигурен съм за себе си, знам какво трябва да се направи. Това съм на 100% сигурен. Дали ще успея, ако съм на този пост, не мога да гарантирам и няма кой да гарантира. Но със сигурност съм наясно какви неща липсват и какво трябва да се направи. Също съм наясно, че почва да ми поомръзва, не да ми поомръзва, не е думата, но трябва да направя нещо може би по-съществено. Кое е по-същественото – аз разбирам от футбол и това, което ти казваш, или да съм президент на футболен клуб. Защото мисля, че и в двете позиции опитът ми и знанията ми позволяват да знам какво трябва да се направи. Друг е въпросът, че трябва да изляза от зоната на комфорт.
Аз дори не живея в България. Не мога да кажа къде съм повече. Ако бях може би по-млад, с повече енергия, но вече човек на края на 50-те години започва да се поуспокоява, да става по-лежерен. И това е едно от нещата, които ме възпрепятстват. Другото е, че на сина ми му трябват още няколко години с хората около него.
Да поеме бизнеса?
-За да съм спокоен на 100%. Момчето се оправя доста добре. Между другото, това лято – да го похваля, да използвам тук възможността, направи два свои трансфера. Трансферира едно момче от втория отбор на „Барселона“ в „Андерлехт“. И едно момче, което е познато в България – Аласана Мане, играеше известно време в Етър (Велико Търново), няколко години игра в „Гурник“, той също е юноша на „Барселона“, отиде в датския „Одензе“. Той полека-лека вече навлиза в нещата и може би след две-три години ще е напълно готов да поеме целия бизнес.
Значи след две-три години, ако няма някакъв катализатор на процесите, пак да ви питам за президента на Българския футболен съюз?
-Ами не знам, то това нещо може да се случи и в следващите месеци, може никога да не се случи. Това, че съм приятел и с едните хора, и с другите… Когато говоря и критикувам, се стремя да критикувам позитивно. Казвам какви са проблемите на българския футбол. Не охарактеризирам човека, персоната. Не говоря този е такъв, онзи – онакъв. Казвам какъв е проблемът на нашия футбол, а защо се е стигнало дотам – всеки може да си отговори. Така че ние в България не сме свикнали да дискутираме, ние в България не се изслушаме, ние в България мислим, че най-правият съм аз, ние в България нямаме тая толерантност, ние нямаме култура на взаимоотношения. Затова виждаме и всичките тия циркове, които се разиграват в българския футбол. Това е въпрос на култура, въпрос на взаимоотношения, въпрос да виждаш нещата в прогрес, в бъдеще. Така че най-лесното тук е да кажат: „А, тоя е враг“. Абе, Господи, какъв враг съм аз?! Аз не воювам с никой. Аз искам да има по-добър футбол, а по-добрият футбол минава през няколко много важни неща – да си оправим детско-юношеската школа, а тя няма да се оправи, ако нямаме добри треньори повсеместно. Тепърва трябва да бъдат обучени. Нашият професионален футбол няма да се оправи, ако не се откъсне от Футболния съюз, но като гледам нашата Лига, където са клубовете, не съм голям оптимист.
Сега нали има ново ръководство на Футболната лига.
-То ще бъде същата заспала формула. Клубовете не проявяват интерес да поемат нещата в свои ръце.
А клубовете защо не играят заедно?
-Защото това, което казах преди малко, е валидно и за тях. Няма доверие, няма комуникация. Значи може реално „Реал“ (Мадрид), „Барселона“ и „Атлетико“ (Мадрид) дълги години заедно с всички останали отбори да са равнопоставени и да имат една силна лига. Между другото, да ви кажа – от шест години, ако не се лъжа, може да бъркам, телевизионните права на първенството в Испания се продават в група, всички отбори. Преди това всеки един отбор продаваше отделно. Откакто се продават заедно телевизионните права, както по принцип е в България, но нещата са изключително размити тук и неправилно направени, това е много дълга тема, откакто продават, с 50% се качиха приходите на всички клубове в Испания. Т.е. клубовете трябва да знаят какво, аджеба, правят, или техните собственици във футбола, каква е тяхната цел, искат ли да имат по-добро развитие, повече финанси. И това нещо се дискутира в една Лига. Обаче тук така е обърнато всичко с краката нагоре, всеки тича във Футболния съюз.
Достатъчно грамотни ли са тук по темата „телевизионен прозорец“? Говорила съм с господата Валентин Михов и Краси Гергов още преди 10 години. Знаят ли що е то „телевизионен прозорец“?
-Те двамата специално разбират от това нещо. Тук въпросът е, че то не е само за телевизионните права. Самите клубове не искат да вземат нещата, както са в големите европейски първенства, в свои ръце – да администрират първенството, да се грижат за телевизионните рекламни права. Федерацията трябва да си гледа Купата на България, националните отбори, развитието на аматьорския футбол, в това число детско-юношеския футбол основно. Това са абсолютно измислени неща, направени, които ние просто трябва да ги копираме и да ги правим по най-добрия начин. Но клубовете хленчат и плачат постоянно, че нямат пари, а в същото време никой – повтарям го за хиляден път, никой не зададе въпроса на Футболния съюз: „Абе защо сте продали всичките видове продукти на една телевизия?“
Абсолютно различни продукти, откъдето могат клубовете да набират много повече средства. В една телевизия са отишли правата за Първа лига и Втора лига, правата за Купата, и правата на името на Лигата, и правата на името на Купата. Вие разбирате ли какъв абсурд е това?! Това, като го казвам, хората не могат да повярват, че това е възможно да се случи. Т.е. самите клубове си драпат ухото и викат: „Ами ние нямаме средства, ние нямаме пари“. Ами вие попитахте ли един път: „Абе как сте продали тия права, бе господа, Футболен съюз? Защо сте ни лишили от допълнителни средства?“ Всеки може би се притеснява, трепери да не му изпратят съдията на следващия ден и да го накаже.
Трябва ли Футболният съюз сега и за телевизионни права, и за всичко, което обсъдихме, да се хване в ръце и да си върши работата, или да я сдава тази власт?
-Хубаво би било тези момчета, които претендират за властта, да имаха някакъв управленски опит. Това е най-добрият вариант. Със сигурност нещата трябва да се променят по някакъв начин във Футболния съюз. Като гледам тези хора, които са в момента, просто нямат тая мисъл, нямат тая мисъл или не могат, или са до известна степен зависими, за да не могат…
От кого, от какво?
-От кого – сега, като казвам някои неща, аз трябва да ги доказвам. Да се сещат хората. Значи има нещо, което ги спира. Защото ще ти кажа нещо друго – Боби Михайлов е изключително интелигентен човек и с много капацитет. За да не прави някои неща, причината не е неговата невъзможност да ги прави. Значи има нещо друго, което не му позволява да работи свободно и да взима решения, абсолютно принципни. Той има капацитета да взима принципни решения и да променя нещата. Защо не го прави – не знам. Може би той трябва да отговори. Но той е точно в годините, в които има най-много опит. Би трябвало да е абсолютно независим. Говорил съм ги тези неща с него стотици пъти, той е наясно. Тук е въпросът да бъдат приложени.
И какво казва, като ги коментирате дори в личен разговор?
-Каквото и да казва, то си остава между нас. Но пак казвам, той има необходимия капацитет. Той няма необходимия капацитет на хора, които работят около него, с изключение на един изключително добър ход, който направи в последните години – назначи Георги Иванов-Гонзо за директор на националните отбори. Това е може би едно от най-правилните му решения в последните години. И защо? Аргументирам се: първо, Георги Иванов е почтено и коректно момче. Той е бил мой футболист. В целия му футболен живот като професионален футболист аз съм му бил агент. И не го казвам заради това, че съм му бил агент. Аз го познавам много добре. Той е почтен и иска да работи. Мисля, че има капацитет и възможности. Наясно е. Работил е по клубовете, т.е. има всички предпоставки Гонзо да свърши една добра работа. Как ще се пребори със заспалостта там и с инертността, той си знае. Но със сигурност Боби Михайлов направи един много добър ход с това нещо. Ако направи още един добър ход, до две-три години…
Какъв предлагате?
-До две-три години да помогне на клубовете да разберат и да им даде шанса да си администрират първенството, и да си решават нещата с телевизионните права и рекламни, защото това са пари основно за клубовете. Това му е още един добър ход. И по този начин той ще покаже, че някои неща се променят.
Като се видите с Георги Иванов, вие казвате ли му: „Отивай, чукай на Спортното министерство, на вратата на Финансовото министерство“. И що се отнася и до стадиона, и за всичко, и за националния отбор, и за БФС, и за клубовете изобщо, или всичко е орел, рак и щука?
-На това ниво Министерски съвет, министър-председател, министър на финанси, министър на спорт трябва да отиде президентът на Футболния съюз. Но президентът на Футболния съюз трябва да има чиста физиономия. Като отиде там, още с влизането хората да са убедени, че неговите цели не са користни, че неговите искания са за доброто на българския футбол. Това е посланието, което трябва да носи президентът. Зад гърба му трябва да има един добър екип от хора, които да направят необходимите презентации. И тъй като футболът е един социален феномен и колкото и да се опитват да го загърбват политиците, както го загърбват, така тичат да флиртуват с големите агитки на футболните клубове, нали?
Значи в един момент имат нужда от тези хора, в друг момент загърбват клубовете. Така че когато тия неща са безкористни, когато се обясняват правилно, когато имаш една добра презентация, една програма, аз съм убеден, че всеки министър-председател, всеки министър на финансите и всеки министър на спорта ще погледне сериозно и ще помогнат финансово и организационно на българския футбол. Но за това нещо се изисква една сериозна работа от страна на Футболния съюз, която да покаже и убеди тези хора на това ниво в държавата, че нещата могат да се получат.
Тези хора на това ниво вижте колко често се сменят – Красен Кралев, Радостин Василев, Весела Лечева, като всеки търси другият къде е сбъркал, какво е направил, къде е гонил користните си цели. И само за такива престрелки става въпрос, нищо по същество.
-Това са неща, които ние не може да ги контролираме. Хубаво, така е, това усложнява нещата, но ти, когато си готов и когато нещата са ясни, точни, който и да е на власт, ще ти бута проекта, ще го тика, както се казва, ще направи всичко възможно тия неща да се случат. Дори да се сменят, дори да се сменят министрите. Той ще стои там този проект и хората ще са убедени, че това са хубави неща.
Кажете ми за отбора, за който и вие сте направили толкова много, и той – толкова много за вас. На мен ми е мъчно. Аз съм от „Левски“ – казвам си, имам обаче страшно много приятели от ЦСКА. Мъчно ми е като гледам едното ЦСКА, другото ЦСКА. Или отиват легенди, отива Ради Здравков, който е вкарал тоя уникален гол на Байерн“, отиват Емо Бучински и започват да ги псуват, да ги плюват. Това са много грозни неща. Защо я докарахме до там?
-За мен ЦСКА е отборът, който играе на „Народна армия“, и да не кажа отборът, но то е ясно кой даде парите – собственикът, който купи емблемата на клуба. Това бяха доста пари, но аз смятам, че това беше един добър ход на Гриша Ганчев, до известна степен да намали всякакви спекулации кое е ЦСКА. Значи направи си труда и закупи емблемата, успя да задържи отбора на „Армията“ – за мен това е ЦСКА. Обаче не виждам като врагове другото ЦСКА. Да, може би един човек, който е голям цесекар, като Цветомир Найденов, който също иска да се покаже във футбола. Може би, някои казват, егото му е в повече – ами ОК, но той също прави някакъв проект. Тук въпросът е, че публиката и обществеността показва кое нещо го приема за истинско. Малко тъжно е да има две ЦСКА. Така е. Аз разбирам и моите колеги, които по някакъв начин трябва да издържат семейства и да работят нещо. Не знам. Аз лично – не че не уважавам това, което правят в ЦСКА1948, аз лично не бих отишъл.
Това е моя лична позиция. Но не обвинявам другите. Не трябва да ги заклеймяваш. Това са футболисти, които са дали много на ЦСКА в годините. Не може да хвърляш стотинки или да пикаеш върху тях на плочите – ами и пикаеш върху историята, бе, момче тъпо, което си отишло на „Армията“ и правиш тия глупости. Така че трябва да се уважава решението на тия хора. Да, за мен повечето не ги приемам. Аз лично за Стойчо Младенов не приемам, че трябваше да отиде, и съм му го казвал лично преди да отиде. Така е решил. За мен той е един от най-големите символи на ЦСКА.
И той предполагам ви каза същото – че трябва да храни семейството.
-И на всичкото отгоре, предполагам, не му е финансов проблемът, тъй като той имаше успешна кариера – хайде, като футболист не се печелеха пари, но като треньор имаше една успешна кариера. Така че това е оправдание с нуждата от работа. Не го виждам. Пак, аз уважавам решението му, така е решил. За мен той не е враг, но мисля, че той трябваше да остане на нивото, на което е. Има няколко имена, които значат много, ама много значат за ЦСКА, като почнем от Симолията, Божков, Иван Колев, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Жеков, Стоичков, Стойчо Младенов – това са хора, които са символи, те са богатството на историята. И тези хора трябва много да внимават на такова ниво какви действия правят, защото с това култивират, с това възпитават, със своите действия. Така че моето мнение е това. Но в никакъв случай аз не ги заклеймявам като тези, които са отишли да работят там.
Съдийството в България, г-н Танев, защо много хора казват, някои клубове – и с основание, че съдийството у нас не е както е съдийството в чужбина, ВАР-ът ни не е същият ВАР. Имам много приятели съдии, работим заедно от много години. Защо се получава така?
-Не искам да коментирам тази тема, просто ми е неприятно. То е ясно защо – получават се някакви инструкции, ако искаш да бутнеш някой отбор, да му помогнеш, му помагаш. Защо – не искам да изпадам в тия местни такива…
Другата интрига: меко казано, „Левски“ и Българският футболен съюз не се разбират много. В момента там са силни личности – Сираков, Боримиров, Иво Ивков, които го познава цялата УЕФА, колко години е бил там, в арбитража.
– Не ми се иска да засягаме тия теми. Аз мога да кажа, че „Левски“ направиха някои много добри неща и може би ще направят най-доброто нещо в следващите месеци. Първо, „Левски“ от много години получи някаква независимост, истинска, с шанса, който стана стечение на обстоятелствата, но се получи възможност акциите да бъдат в един истински левскар с подкрепата на феновете. Успяха да направят много важен ход с привличането на Станимир Стоилов, който ход решава не само спортно-технически проблеми, но дава една сплотеност на цялата левскарска общност. Така че той, ефектът, не е само спортно-технически, той е емоционален, много голям. Оттам нататък нещата тръгват в добра посока. Имам представа кои са „Sport Republic“ – това е спортният фонд, който е закупил „Саутхемптън“ и има намерение да закупи и „Левски“. Това са сериозни хора, които наистина ще инвестират сериозни средства, което в края на краищата е хубаво за нашия футбол. Хубаво е да има една голяма конкуренция. Дай Боже да има хора с възможности, защото в края на краищата, за да се получава добър продукт, то не е само въпрос на знания, то е въпрос и на финанси.
Моделът „бащицата“, който толкова години, десетилетия в България доминираше…
-Ама то няма как да го няма, той пак ще продължава. Ние сме го нарекли „Бащица“. Ние нямаме, Томас Лафчис го каза преди няколко дни, икономическата възможност в България и база да се издържат самостоятелно клубовете, както примерно в Испания има четири клуба, които не са акционерни дружества. Да не обяснявам – имали са възможността да останат такива, да не са акционерни. Това са „Барселона“, „Реал“ (Мадрид), „Осасуна“ и „Атлетик“ (Билбао). Т.е. тези клубове могат да се развиват, защото там има страхотно много пари от телевизия, там има страхотно много пари от билети, там има страхотно много пари от спонсорски договори, от мърчъндайзинг и от всякакви такива неща. Т.е. ние нямаме икономическата основа да може един клуб като „Левски“ или ЦСКА да е на пълна самоиздръжка, т.е. да живее само от директните приходи от футбол и да се бори за първото място. Не казвам, че е невъзможно, но е много трудно. Трябва една липса на средства, които не ти ги дава икономическата база в държавата. Тази разлика от 20-30% в бюджета трябва да я покрие собственикът. Така че този модел ще продължава, докато заплатата е 800 лв., докато пенсиите са такива, каквито са в момента. Докато пенсиите са ниски, докато заплатите са ниски, докато вътрешният брутен продукт е нисък, то няма откъде ти да се самофинансираш толкова много, за да се бориш срещу един такъв сериозен проект, какъвто е „Лудогорец“. Това е истината.
За лошо или за добро, ние сме на такова геополитически, чисто географско място, че в момента при тая геополитическа върхушка, която буквално се завихря, какво очаквате и в икономически план, как ще повлияе на вашия бизнес?
-В икономически план проблеми има цяла Европа. В отстояването на позиции ние сме много лабилни и непостоянни и това го показва историята ни. С какво впечатление оставам, грубо казано: ние искаме да използваме възможностите и благото на западноевропейската демокрация и средствата, но искаме ментално да си останем източни хора. Ако може един човек да ни казва какво да правим, ако може да не сме креативни, ако може нещата да са направени в една схема и аз да си вървя по тази схемичка, и да си прибирам каквото ми е на мен. Ние нямаме чувството за свобода, за обществена отговорност. Това чувство на нас като българи ни е много притъпено. Аз имам чувството, че ние се радваме да има еднолични собственици на държавата, които да ни казват какво да правим, и ние така да се гушим, и дай да караме така, както те казват, и да не създаваме проблеми. Ние сме хора с едно такова леко раболепно отношение към всичко, гледаме да не сбъркаме, я по-добре да си траем. А сега, в момента животът изисква ясни позиции. Такива позиции трябва да имат нашите политици, трябва да имат отговорност и трябва да взимат решения, които може би не са най-популярни, но ги изискват събитията и времето, в което живеем. Аз не виждам това нещо. В малко хора го виждам. И давам един пример. Може ли в Испания сега последното гласуване на трето място по гласове е една партия, която иска България да излезе от Европейския съюз? Някой замислял ли се е върху този абсурд? Какво мислене имаме дори и българите, които са в Испания! Не е измислено по-добро нещо от демокрацията, тя не е перфектна, но живееш общо взето в една страна, в която ти се пазят истински правата, работиш, печелиш някакви пари и в същото време гласуваш за партия, която иска да те изкара от там, където си ти в момента. Виж каква нация сме! В края на краищата, какво искаме ние, наясно ли сме? Не знам какъв друг пример да ти дам. Пазим се, страхливи сме общо взето. Не сме големи смелчаци. Всеки се спасява поединично. Пак казвам, рядко може да се види зад някаква тема да има голяма обществена подкрепа. И вяра ли загуби обществото – може би и това вече. 30 години очакваме някои по-добри неща. Не че не се движат, но прекалено бавно. Да не изпадам в повече политически анализи, но това е моето мнение. Трябва да имаме отношение, трябва да гласуваме. Аз имам познати, които не гласуват и коментират. Аз им казах: „Нямаш право да говориш, нямаш право на мнение. Не ми философствай! Иди и гласувай, и ще уважа твоето мнение, и ще дискутирам“. Но първият ми въпрос е: „Ти гласува ли? Не, ама… Ами като е „не“ – трай си и не ми коментирай“.
Горд дядо сте на цели четирима внуци…
-Ами, да, наистина, гордея се. Имам шанса да съм, мисля, млад дядо и да се радвам на тях, дай боже дълги години. Да се надяваме, че те са продукт на едни свестни родители, бих казал умни родители. Би трябвало и те да станат такива. Естествено, възпитанието е важно. Когато са вкъщи и така се случва да говорим на български език. И четиримата разбират, говорят го горе-долу добре, като изключим най-малкия, който е на годинка и 4 месеца, още не е проговорил. Но аз държа на българщината. И аз, и жена ми. И нещо интересно – тримата внуци, които говорят, двете момичета и по-голямото момче, между тях си говорят на български. И страхотно се дразня, като гледам в чужбина как българи говорят на децата си на испански език или на английски, като че ли имат някакво притеснение от това да кажат, че са българи. Не ги разбирам тия неща, не мога да ги приема.
Петя КУЗЕВА
