Защитникът на Левски – Келиан ван дер Каап – даде интервю в предаването „Домът на футбола“. Той говори по всички актуални теми около „сините“, както и за сравненията с Върджил ван Дайк.
Келиан, вече си почти година тук в София, в Левски, как се справяш до този момент? Всичко наред ли е?
Да, всичко е наред засега. Страната ми харесва, вижте, почти ноември е, слънчево е, това също ми допада. Изиграх доста големи мачове, доста хубави мачове, има хубава атмосфера на почти всеки двубой, така че всичко е добре
И тук имаме големи мачове, както и в Нидерландия, когато Фейнорд и Аякс играят, както и другите големи отбори, винаги е горещо на трибуните, но предполагам, че си горд и щастлив от факта, че игра и спечели Купата през май срещу ЦСКА?
Мисля, че това беше най- подходящият опонент срещу който да спечелим във финала. Да спечелиш купата е едно, но да го направиш срещу ЦСКА е по-специално. Имаше много емоции, както месеци след двубоя. Това беше и първият трофей, който аз печеля, както и който клубът печели от доста време насам, така че беше перфектно.
От спортно- техническа гледна точка, кое е по-удобно за теб – играта с трима централни защитници или с четирима бранители в линия?
И двете, знаете, аз съм от Нидерландия, а там почти всички тимове играят с четирима защитници. Почти цял живот съм играл с четирима в линия, сега в Левски бе първият случай, в който играх с трима централни, но и това ми допада. Смятам, че съм централен бранител, който разполага с разнообразни качества. Не само едно или две специфични. Мога да играя и в двете системи, а най-хубавото е, когато съм на терена.
За кратък период в кариерата си си играл в Израел, но сега е първият случай, в който си в чужбина по-дълго време. Как ти се отразява това като млад футболист?
По време на първата си година в чужбина научих доста неща, които пренесох и тук в Левски. През първия си престой в чужбина направих някои промени, но сега не ми се налага. Чувствам се добре, свикнах, това не е нещо голямо за мен, вече имам. Опит в тези неща. Тук се адаптирах доста бързо.
Има доста нидерландци в българския шампионат, познаваше ли някои от тях от преди, от родината ви, поддържаш ли връзка с тях, например с тези от ЦСКА или Ботев Пловдив?
Не ги познавам лично, но разбира се, част от тях са изиграли доста мачове в Ервдизиви, така че знам имената им. Вратарят на Лудогорец- Серджио Падт, познавам го малко, защото аз бях във втория тим на Грьонинген, а той капитан първия. Тренирали сме няколко пъти заедно, така че се познаваме
Говорейки за настоящата форма на Левски, резултатите не се получават винаги, въпреки че отборът играе добре.
В мача със Славия имахме ментален проблем. Не дадохме всичко от себе си, не бяхме достатъчно агресивни, но след това показахме, че можем да правим тези неща – да взимаме решения, да сме агресивни. Да, не вкарахме много попадения, но понякога се случва. Всеки топ отбор дори в топ първенствата- Англия, Испания, Нидерландия, преминава през такива периоди с не най- добрите резултати.
Ще ми се да поговорим за статичните положения, като централен защитник, това е част от силните ти страни, важи и за Хосе Кордоба и Сонко Сундберг. Левски е отборът с най-много корнери средно на мач в елита, предполагам искате да се възползвате повече, защото имате само две попадения от статични ситуации.
Със сигурност. В игровите ситуации, когато не се получава, нямаме късмет, дори когато сме един на един, то тогава статичните положения могат да бъдат оръжие. Досега не бележим достатъчно, имайки предвид качествата на футболистите, с които разполагаме и начинът, по който те играят във въздуха, трябва да бележим повече от статични положения.
Беше споменал в интервю за медия в родината ти, че основното в играта тук в България е защитата, може би лично за теб това е добре?
Имах предвид, че когато си централен защитник трябва да си фокусиран първо върху защитните си действия и след това евентуално да разиграваш. В Нидерландия е по- различно. Разбира се, когато си защитник, трябва да се защитаваш, но се набляга повече на играта с топка в крака и след това да се защитаваш. Работи се и върху двете. Тук трябва да си сигурен, че си свършил работата си в защита на 100% и след това е всичко останало.
Със сигурност знаеш какво направиха феновете на Левски, за да спасят клуба в последните месеци. Предполагам, че чувството е специално, когато излизаш от тунела и играеш пред доста публика в доста мачове
Мисля, че когато тук има 10 000 души на стадиона, се усещат като 15-20 000. Това е нещо специално, това не е във всяка страна. С това не се свиква, то винаги вдига адреналина ти.
Може би понякога в България наблягаме твърде много на физическия аспект в подготовката, мислиш ли, че може да се погледне и малко повече към модерните технологии във футбола?
Да, технологиите помагат. Не трябва те да превземат всичко, но в малките детайли са полезни. Например да гледаш и анализираш собствените си мачове. Някои технологии помагат, но не трябва да са над всичко друго.
И накрая един очакван въпрос- доста често си оприличаван на Върджил Ван Дайк, макар и сега да си се подстригал, но какво е усещането да те сравняват с толкова добър защитник не само заради външния вид, но може би и заради някои сходни качества?
Как се чувствам ли?
Дразни ли те?
Не, не е дразнещо, но вече го слушам три години и е винаги едно и също. Да, забавно е, когато хората го казват, не бих казал, че се дразня
Какво е желанието ти в оставащите мачове до края на годината?
Трябва да спечелим всички мачове. Ние сме Левски, трябва винаги да печелим, без значение от терена, времето и други обстоятелства. Трябва да печелим, след това да си починем, да анализираме сезона. През лятото нямахме много почивка, сега паузата ще е по-дълга и ще прегледаме какво сме постигнали и ще се подготвим за това, което ни очаква.
