В навечерието на края на календарната година по традиция е време за равносметки и обзори. „Синята” равносметка е доста разнообразна. Плюсове и минуси, приливи и отливи – това е част от обобщението. Друга е радостта от спечелената Купа на България и връщането на левскарщината на стадиона.
В първата половина от годината и най-вече в края на миналия сезон всеки мач за отбора бе като финал. В тези „финали” отбора показваше все повече и повече добра игра и резултати. Финалният спринт доведе до място в крайното класиране даващо право на участие в евротурнирите. По същото време дойде и най-голямата радост за всички левскари този, а и от доста, сезони. Спечелената купа бе още по-сладка от факта, че бе спечелена във финал с отбора играещ на стадион „Българска армия”. Самият мач бе пореден празник за сините. На терена победа, на трибуните също. Въпреки огромния „залог” нямаше сериозни фенски ексцесии и от двете страни и публиката на двата отбора показа, че все пак има някаква надежда за израстване в това отношение.
Последвалите евро-мачове също бяха на двата полюса. Фурор и отстраняване на балканския гранд ПАОК и сгромолясване срещу Хамрун. Така е в живота – колелото се върти. Мачът с Хамрун може би е първата сигнална лампа, която светна след поредицата от победи и добри резултати.
Новото първенство също върви с променлива крива по оста на успеха. Надеждите за борба за титлата, като че ли вече почти се изпари, а беше така силна в началото. Всичко си има логично обяснение и най-добре може да бъде анализирано от специалистите. Тънките моменти са много, но Мъри знае най-добре защо, как и кога.
Емоциите този година не бяха едностранни, като в последните сезони.
Въпросите продължават да са много и да чакат отговори, но едно е факт и то не се е случвало от доста време, а то е:
Левски ще е с купа на календара си за следващата година!
