Юношата на Левски Атанас Кабов е основен футболист на Септември (София). 23-годишният пловдивчанин разказa интересни случки с Христо Стоичков и Димитър Бербатов.
Кабов също така разкри, че е получил заплахи от фенове на любимия му клуб – Левски.
– Каква е равносметката ти за представянето на Септември от началото на сезона?
– Като за новак в елита направихме добър полусезон. Имаше възходи и падения, но оценката е положителна.
– Впечатлихте с представянето срещу Левски, завършвайки 0:0. Преди дни се представихте достойно и с ЦСКА за Купата на България (б.р. – загуба с 1:2). Срещу силните отбори се представяте силно, а срещу слабите неубедително.
– Срещу Левски и ЦСКА мотивацията е много по-голяма. Особено за мача с Левски, тъй като в Септември сме доста бивши играчи на „сините“. Нормално е всеки да иска да се докаже там, където е бил неоценен. Специално за ЦСКА смятам, че нямахме късмет срещу тях и не съумяхме да си вкараме положенията.
– Считаш се за недооценен, не получи достатъчно шанс на „Герена“ ли?
– Не получих достатъчно шанс. Три пъти ходих под наем в други отбори, за да трупам игрово време и да се развивам. Бях в Ботев (Враца), Царско село и Витоша (Бистрица). Върнах се в Левски с едни амбиции, но нещата бяха доста различни. Тогава имаше проблеми с Васил Божков, който по това време беше собственик на клуба. Треньори тогава бяха Георги Тодоров и Живко Миланов. Очаквах различно отношение, но за жалост нещата не се случиха така, както исках и се наложи да си тръгна.
– Гледайки Левски отстрани, като привърженик на отбора, какви са впечатленията ти и имаш ли качествата да пробиеш в тима?
– Левски доста лъкатушеше преди да дойде Мъри Стоилов. При него се вижда стабилизиране в отбора, футболистите намериха своя ритъм. Играта доста се подобри. Левски спечели Купата на България. Това беше доста дълго чакан момент, защото доста време Левски не беше печелил трофей. Пожелавам им всичко най-добро и се надявам в най-скоро време, ако могат и да станат шампиони, защото за всички фенове на клуба това е голяма мечта.
– Имаше ли закачки с приятелите от „Герена“ покрай мача ви, който завърши 0:0?
– Нямаше закачки, а по-скоро негативно настройване на феновете спрямо мен. Доста неприятни съобщения получих, и клетви – след мача. Едва ли не, че аз съм направил така, че Левски да не спечели. Аз няма как да изляза и да играя симулативно. Нормално е да дам най-доброто от себе си и да искам моя отбор да спечели.
– Какво те заплашиха?
– Доста грозни неща, не искам да споделям.
– Стресна ли се?
– Не. Това го преживях и след мача ми със Славия срещу Левски. Победихме 1:0, стана така, че топката случайно се удари в гърба ми и се получи асистенция към Калоян Кръстев, който вкара. Феновете на Левски доста се разгневяват, когато отборът не побеждава.
– Сега е моментът, ако искаш да кажеш нещо на феновете на Левски?
– Нямам нищо против Левски, но когато съм част от друг отбор, е нормално да давам най-доброто от себе си за този тим и да искам да побеждаваме.
– Виждаш ли се отново на „Герена“?
– Вратата не е затворена, но на този етап мисля, че няма шанс.
– Техничар си, обичаш да правиш финтове. Валери Божинов пък те нарича Кабиньо. Има ли нещо бразилско в теб?
– Бразилско не. Прякорът Кабиньо тръгна от феновете на Левски. Като малък гледах доста Роналдиньо, Дейвид Бекъм, а впоследствие и Кристиано Роналдо. Стилът им на игра ми харесваше. От малък мечтая един ден да играя в Манчестър Юнайтед. Вече съм на 23 години, надявам се стъпка по стъпка да стигна до някой голям отбор.
– Родом си от Пловдив. Как се запали по футбола и от колко годишен си в София?
– Още от малък съм с топката. Ритах с дядо ми, той много обичаше да си играе с мен. Постоянно ме водеше по стадионите. Когато бях първи клас, от Векта (Пловдив) бяха дошли в училище и ни раздаваха листовки, от които разбрах, че правят кастинг за моя набор и реших да отида. Веднага ме взеха и започнах с тренировките. По-късно преминах в Чавдар (Етрополе). Христо Стоичков тогава беше свързан с школата, той се обади на баща ми и се стигна до преминаването ми там. Не знам дали Стоичков ме е забелязал, но се обади на баща ми, говори и с мен и ме взеха. Спас Джевизов беше шеф на школата. За кратко бях в Етрополе, през цялото време ме търсиха от Левски и реших да премина на „Герена“ – бях 11-годишен. При Ники Митов направих дебюта си за мъжете. Пусна ме срещу Лудогорец. Бях на 18 г. Загубихме 1:3 на „Герена“. Искам да спомена и Славиша Стоянович. За мен той е изключителен човек и треньор. От него научих доста. Отношението му към мен беше доста добро, даже продължаваме да поддържаме контакт. Сега след мача с Левски ме поздрави за играта ми.
– Спомняш ли си първата тренировка с мъжкия отбор на Левски?
– Никога няма да я забравя. Това е един от най-хубавите ми моменти до момента. Бях 14-годишен. При повечето млади футболисти е нормално да има притеснение, но аз бях напълно спокоен. Все пак това ми беше една от мечтите – да направя стъпката от юношеския в мъжкия футбол.
– Близък си с Валери Божинов, би ли разказал някоя от многото ви случки заедно?
– Имаме доста лични случки и не желая да ги разказвам. Валери е човек с голямо сърце и в реалния живот не е този, който го знаят хората от социалните мрежи – с шеги и изказвания. Чувствам го много близък, много ми помага. Радвам се, че сега прави следващата стъпка и учи за спортен директор в Коверчано. Чуваме се постоянно, разказва ми за срещите си в Италия с легенди на футбола. Аз искам след години да съм треньор или мениджър.
– Би ли разказал повече за обаждането от Стоичков?
– Баща ми получи обаждането. Доста време говореше по телефона и в един момент ми каза „Искам да ти дам телефона и да говориш с Христо Стоичков“. Аз съм 10-годишен, не знаех какво се случва… Взех телефона, а отсреща „Здравей, моето момче, Христо Стоичков съм“. Изпотих се, започнах да треперя. Все пак разговарях с най-великия футболист на България. Никога няма да забравя този момент. Още съм му благодарен. Такъв човек да покаже, че има интерес към мен…
– Поставяш Стоичков пред Георги Аспарухов-Гунди ли?
– Е, Гунди не съм имал възможност да го гледам, само по ретро кадри. Бил е уникален нападател, легенда на Левски. Но за мен Стоичков е №1.
– Бил ли си на „Олд Трафорд“?
– Не, но съм гледал на живо мач на Манчестър Юнайтед. Карах проби в Тотнъм, когато бях на 10 години. Димитър Бербатов разбра, че аз и още едно момче от България сме там. Даде ни билети и гледахме мач на „Ъптън Парк“ между Уест Хям и Манчестър Юнайтед, бяхме в гостуващата агитка. Незабравим спомен за мен. Още повече като фен на Манчестър Юнайтед и да бъда в гостуващата агитка, където атмосферата беше доста нажежена. Уникално чувство за мен, това беше сбъдната мечта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
