27 септември 2006-та… 18-годишният Мариян Огнянов се появява на терена в 71-вата минута на мача от Шампионска лига между Левски и Челси, записвайки своя дебют в евротурнирите, а 18 минути по-късно праща топката в мрежата зад Петер Чех, оформяйки крайното 1:3. По този начин младокът се превръща в първия голмайстор за български отбор в груповата фаза на турнира на богатите. Впоследствие кариерата на родения в Лом халф преминава през Беласица, Ботев Пд, Нефтохимик, Черно море, ЦСКА 1948, Ханза Фризойте, Левски Лом, Спартак Плевен, а в момента се подвизава в четвъртодивизионния гръцки Сирос. В края на кариерата си той казва, че иска да покаже на младите, че трябва да оставят сърцата си за футбола и целта му е да им помогне да се предпазят от грешките, които той е допуснал във времето. Огнянов даде интервю за „Тема Спорт“.
Марияне, ще те върна години назад. Как се озова в Левски? Преди това ти беше на проби в ЦСКА?
– Да, моят баща много искаше да играя в ЦСКА, защото беше голям привърженик на армейците, но тогава ситуацията на „Червено знаме“ бе много тежка и отидох в Левски, защото там условията бяха много по-добри. Аз бях едно момче от провинцията, което имаше нужда да живее в пансион, а сините ми дадоха тази възможност. В Левски видях много повече шансове да се развия. Знам, че направих правилен избор, защото след това имах щастието и привилегията да работя с най-големия български треньор Станимир Стоилов, който промени футбола и треньорството в България. Сега промени визията на Левски като клуб. Имах и страхотни съотборници и примери, като Боримиров, Йовов, Бардон, Лусио Вагнер…
Със Стоилов имаше възможността да работиш и в Ботев Пловдив…
– Да, това е човекът, от когото съм научил най-много. Той винаги е бил много взискателен. Футболист не играе ли според неговите разбирания и виждания е пътник. В Ботев казваше на мен и Тошко Неделев: „Вие двамата нямате право на слаб мач. Даже и на слаба тренировка нямате право. Другите могат и да си позволят този „лукс“, но не и вие двамата“. Беше стресиращо да знаеш, че трябва винаги да си в топсъстояние. Когато с Тошко играехме или си мислехме, че играем добре, то за него означаваше посредствено представяне и игра под възможностите ни. Така беше и с някои футболисти в силния тим на Левски от периода 2005-2007 година. Сигурен съм, че е така и в сегашния Левски. Жалко, че накрая в Ботев той нямаше търпение да си тръгне и просто чакаше да мине финалът за купата, който загубихме от Лудогорец.
Следиш ли какво се случва сега в Ботев?
– Не. От две години следя какво става само с „Колежа“. Не ми харесва политиката и това, че се привличат само чужденци. Преди време, когато станаха проблемите с КТБ, за месец Пепо Пенчев и Вили Вуцов събраха само българи и имахме само един опитен – Иван Цветков. Със сърце и себераздаване бяхме в шестицата. Лошото е, че там има група фенове, които винаги са близки до всяко ръководство и влияят зле. Няма да забравя как при една поредица от слаби резултати ни събраха и ни казаха, че ние не можем да сменяме треньор, а треньорите само те ги сменят. Ние, разбира се, не сме имали такива намерения, но те явно ни показаха, че взимат решения. Точно такива като тях изгониха Стоилов от Ботев.
Когато ти бе тръгнал да ставаш футболист, със сигурност условията и терените не бяха толкова добри…
– Да, така е. Ние в Лом играехме на сгурия, асфалт, игрища с бабунки и кал. Преди 20 и повече години почти нямаше затревени площадки, но имаше повече футболисти. Сега в почти всеки град в България има затревени площадки, но футболисти няма. И причината е липсата на желание и глад за футбол у сегашните деца. Те са презадоволени и някак лесно получават всичко, което пожелаят. Мама и тати ги снабдяват с телефони за 1000 лв., кола за 15 000, облекло и футболни обувки последна мода. Няма лошо, всеки родител иска най-доброто за сина си. Как след това се очаква от тях да се развият футболно? Как се очаква да се борят и да се трудят на терена? Как очакваш това момче да играе за 600-700 лв. заплата на месец? Как очакваш това момче да се хвърля здраво, за да победи, като премията за мача е 100-150 лева? Това са парите горе-долу, които получават младите във В и Б групите. Те тези пари ги харчат на седмица, някои и на ден. Да не говорим, че всеки трети младеж играе и хазарт. Аз вече бях част от мъжкия отбор на Левски и не си купувах обувки, а играех с такива, които ми бяха дали Лусио Вагнер и Бардон. Понякога ми бяха малко големи…
Само в презадоволяването на младите ли е проблемът?
– Според мен и в треньорите. Футболистите трябва да ги създаваме. Да им обръщаме внимание. Ще дам друг пример – Димитър Димитров – Херо. Той, заедно със Станимир Стоилов, е един от най-добрите български треньори, но за съжаление избра по-лесния път и залага на чужденци. Ако използва знанията и усилията си, той може да извади много български играчи. Но вече всеки и навсякъде предпочита по-лесния начин. Той докарва един вагон чужденци и е нормално 4-5 от тях да направят впечатление, а в същото време младите българи се чудят къде да ги преотстъпят. Това е много грешна практика. Точно поради тази причина, когато през 2011-а Иво Тонев ми каза, че искат да ме преотстъпят, аз го помолих да ме пусне да си тръгна, защото в преотстъпването смисъл няма, а е отърваване.
Как се озова в Гърция?
– Аз бях в Лом и след това в Плевен. Първо исках да помогна на моя роден град и дори стигнахме до Б група. Във В група направихме 30 поредни победи. За съжаление, вижданията ни се разминаха. Не пожелаха да ме послушат и да използват опита, който бях натрупал в големите клубове. С похарчените средства можехме да направим фурор. Усилията се хвърлиха в друга посока и в крайна сметка закриха отбора. А всичко това ме отблъсна. В Плевен дори бях готов да завърша кариерата си, но и там се получи разминаваме. И така дойдох в Гърция. Тук играя на един малък остров – Сирос. Тук е добре за семейството ми и се наслаждавам на футбола, без да си тровя нервите. А и нивото е като това на нашата Б група. Тук има повече динамика в играта, а отборите трябва да отговарят на определени условия. По-малко са на брой и играят повече мачове помежду си, а след това има плейофи за промоция. Мисля, че ще успеем да играем в тези плейофи. Целта е да влезем в Трета дивизия. Добър отбор сме. Заедно сме с Мирослав Енчев от Черно море. Прави ми впечатление, че в Гърция повече се работи с децата, а не като в България треньорът да хвърли една топка и да ги остави да се оправят.
Големият ти син също е тръгнал по твоите стъпки…
– Да, големият е на 14 и е полузащитник. Техничар е. Когато гледаме мачове с него, опитвам да го науча на нещо. Да му обясня нещо от тактическа гледна точка. А малкият, който е на 5, не спира да ме връща към младините ми и да ми се смее, че съм се радвал при гол с изплезен език. Така често изпитвам носталгия по онези мигове, особено към гола в Шампионска лига. Но и ми става малко тъжно, защото времето минава, а и аз допуснах някои грешки, които може би ми попречиха да постигна нещо повече.
Националният отбор…
– Лошото е, че ние не се опитваме да се надиграваме с другите, а гледаме да ги излъжем и прецакаме. И това е характерно за много български отбори като цяло. Аз от Станимир Стоилов съм научил, че това е грешно. Това може да помогне в един мач, но не и в дългосрочен план.
