На „Герена“ или пак чакат нещо голямо да се случи, или нямат идея какво да правят
Явно в Левски пак чакат нещо голямо да се случи – вероятно да се скачат с потенциалната поредна орбитална станция. И затова са толкова пасивни и на трансферния пазар, и изобщо като поведение и присъствие в синята футболна общност и в българския спортен свят изобщо.
Така беше през зимата, когато при една от финалните прави от „Герена“ си помислиха, че наистина са уцелили кьоравото, и не обръщаха внимание на останалия свят. На масата им бяха стоварени доста пари, те просто не посегнаха да си ги вземат и както се получава обикновено напоследък, останаха капо. Е, не съвсем валат, защото тук имаме евентуалности и вероятности за близко или по-далечно бъдеще време.
Сега също имаме подобна ситуация. Дългоочакваната сделка с партньор, който да се заеме с изплащането на големия дълг към НАП, не е на финалната права, а напротив – на стартовата линия, тоест едва ли ще се случи изобщо. Няма лошо, е казал оптимистът, който обаче в никакъв случай не заслужава да е засегнат от настоящото информационно затъмнение.
Добре, че онзи ден Мило Борисов имаше рожден ден, че покрай пожеланията и други дискусии с привърженици да се разберат някои неща за финансовото състояние на Левски, макар и на този етап само като леки наброски. Съвсем друг е въпросът дали е редно шефът на компанията – генерален спонсор, да съобщава каквито и да било детайли за салдото на ПФК Левски, както и за някои плащания по трансферни сделки. Вероятно от „Герена“ съвсем са се капсулирали, щом не отрониха две-три думи в обяснителен режим по въпроса с драстичното поскъпване на абонаментните карти. Но това е частно акционерно дружество и притежателят, бивш приносител на акциите, може да информира когото прецени за необходимо със съдържание, същото така подбрано от него.
И така – от Мило Борисов разбрахме, че съвсем скоро ще разберем точния размер на дълга към НАП. Ясно, сещаме се, че сумата продължава да е осемцифрена и няма контрагент, който да отърве Левски от тази вечна погасителна линия. От там подразбираме, че касата на клуба си е все така празна от което можем с лекота да прогнозираме, че сините през новия сезон ще свирят втора цигулка, да не кажем, че се отива към трета.
Нещата са навързани. Щом фондацията на г-н Борисов и сестра му са финансирали откупуването на Ел Джемили, значи ситуацията наистина е тревожна. Слизаме леко надолу към спортно-техническите детайли, които са пряко зависими от празната каса и никаквата на този етап вероятност тази празнота да се запълни. Не звучи никак тежко или обидно, но перспективите пред отбора са отново да живурка, с някои изригвания. Сигурно покрай предварителния кръг на Лига на конференциите ще има импулс. Ако гостуването е в Македония, стотици запалянковци ще си направят разходка до Скопие, после тук реваншът, евентуално нов жребий, после началните задължителни мачове в Първа лига и така машината ще се позавърти, както е всяко лято. Като тук ще отбележим, че нивото на интерес няма как да е същото и поради споменатите вече високи нива на абонаментните карти.
Какво друго обаче ще предложи Левски на своите фенове, които са в ролята и на кредитори.
Анонсът на Даниел Боримиров на 24 май на Могилката, придружен със загадъчна усмивчица, че добрите новини предстоят, с бодряшкото – ще разберете скоро, взе да олеква. Месец и нещо по-късно новините ги няма, или ако трябва да използваме стилистиката на Сираков – на финалната права са.
И тъй като външните други орбити пресъхнаха, а тук поради разхлабените сглобки по високите етажи на държавата спонсори от категорията помолени, назначени и спуснати все още няма, ще трябва да се чака още. Това е разликата – Левски не отива някъде, а чака някой да дойде. И като дойде, да донесе нещо, с което ние да се разпореждаме. Сигурно все още има и такива субекти, но с оглед така нареченото международно положение те обикновено се колебаят и още по-обикновено размислят и се оттеглят някъде около поредната финална права.
Ето го и анонсираното влияние на това безпаричие и неяснота в спортно-техническо направление: Към този момент само Пирин, откъдето се разбягаха и треньори, и футболисти, и само Левски не е представил нов футболист. Абсолютният новак Крумовград дори си показва новите играчи по интересен и нетрадиционен начин в социалните медии. За по-старите традиционни и исторически, малки и големи няма смисъл да споменаване. Но хората бачкат, освежават и проветряват.
Дори Ман Сити, който се счита за най-добрия клуб в света, води финансови битки за нови попълнения, защото никой не иска да тъпче на едно място.
Всички действат навреме и завършват сделките си горе-долу в начален етап на подготовката, а на „Герена“ близо три месеца след напускането на Станимир Стоилов нямат нищо в тази посока. Нула. Явно спортните хора в управата Сираков и Боримиров са решили да не правят нови неуспешни опити по привличане на футболисти на своя глава. Тяхната ситуация така или иначе е временна, а и те се държат като хора с такъв статут. Сираков е мажоритарен собственик, но не крие, че непрекъснато търси нов притежател на пакета му акции, тоест селекцията му е дребнотемие или по-скоро – абе все нещо ще вземем. Даниел Боримиров е временно на поста изпълнителен директор и от тази камбанария обясни – не трябва всичко да ви се казва. То май не трябва изобщо да се говори, освен в случаите, когато спешно трябва да се попълва дарителската сметка.
А спортен директор няма, селекционер също, скаутско звено – хммм, това пък какво беше. И в резултат на тази „последователност“ Левски отново е в позицията на симпатичният изоставащ, който накрая ще обере от пазара каквото е останало. Допускаме, че при тръгването си Мъри е взел със себе си флашката с набелязани играчи и сега в клуба са се видели в чудо.
Николай Костов бе първият треньор от мнооого години насам, който при представянето си изразява задоволство от това, което е заварил в съблекалнята. Но от уважение към професията и той трябва да добави нещо и по своя рецепта, изисква го анонсът, че ще променя философията на игра на отбора.
Не му е лесно на завърналия се наставник. Очакванията към който и да е нов треньор на Левски почти винаги са големи, сега не е по-различно, като се има предвид, че сега Костов има готов отбор.
Но както се казва – готов, готов, колко да е готов. От онзи излязоха постепенно Георги Миланов и Филип Кръстев, но пък настоящият треньор не е обременен с досегашна работа с тях, че да се чуди откъде да я подхване. Лошото вече ще стане, ако му избягат още един-двама, да не говорим за трети. Такива перспективи обаче не се очакват – тези, които през зимата имаха цена, сега вече са със съвсем друг надпис на етикета и ако от „Герена“ са търсени, а не те да търсят купувач, е по-добре да чакат. Трудно може да се избяга от този коловоз – нямаме пари за нови, а сегашните никой не ги иска. Този коловоз обаче може трайно да вкара Левски в състояние на лежерност. В момента ситуацията е точно такава – при другите, особено при конкуренцията за челните места има двупосочо движение, а на „Герена“ нивото е „сон шон жмо“. За тези, които редовно са слушали емисиите на националното радио за нивото на река Дунав, това означава – без изменения.
Aвтор: Желю Станков
