В контролата с Марица Левски стартира с 9 родни играчи в редиците си. От тях 8 са юноши на клуба, защото и Ивелин Попов, и Илиян Стефанов, и Асан Чандъров са минали през Академията на „Герена”. Трима от тези играчи пък все още са ученици – Дейвид Михалев, Преслав Бачев и Кристиян Йовов. Похвално, биха казали мнозина и с право. Все пак това е и теорията на Станимир Стоилов – тимът трябва да създава играчи, които да продава, а със спечелените пари да вдига класата, да инвестира в базата и т.н. На този етап обаче нищо от тази идея не се осъществи, ако не броим минутите, които записа през миналото първенство Асен Митков, който даде заявка, че може да се справи в ролята на Филип Кръстев, който нямаше как да остане на „Герена”.
Юношите ги има в Левски, но присъствието им в официалните мачове е почти нулево. Да, това е клуб с големи цели. Да, има напрежение. Но все пак играч, който е минал през всички юношески формации на „Герена”, би трябвало да е свикнал с обстановката.
Явно е, че разликата между юношески футбол и мъжки е голяма. Но пък от друга страна младите трябва да разберат, че други такива времена няма да намерят. Затова не бива да се сърдят, че на постовете, които би трябва да има българи, още Мъри реши, че не може да се мине без чужденци. Ляв и десен бек например, крила…
Със сигурност в момчетата, които Костов избра да подсилят първия отбор, има хляб. Вижда се също, че се стараят да изпълняват неговите наставления. Но нещо все едно ги спъва и дърпа назад. И кара феновете да стоят като на тръни, когато видят имената им в стартовите 11. Нещо, което е вътре в тях. И те самите трябва да се справят с него, ако искат да успеят не само на „Герена”, но и на някой стадион, за който говорят, че мечтаят да играят. Птичето идва веднъж, както и златното време. След това идват гладните от другите континенти. И са готови на всичко, за да оцелеят.
