През зимата доскорошният национал Симеон Славчев изненада футболната общественост у нас, сменяйки Локомотив Сф, където бе основен играч, с третодивизионния полски Виешиста Краков. Опитният футболист говори за настоящия си тим и живота в Полша, но коментира и бившите си отбори – Левски, Локо Сф, както и националния тим.
– Симеоне, вече половин година си част от Виешиста Краков, който играе в трета дивизия. Как би определил този свой ход?
– Чувствам се много добре. Тренирам професионално и се готвя за сезона, който започва след 2 седмици. Имах нужда от спокойствие, което намерих тук. Отборът ми, макар и в по-долна дивизия, е изключително професионален, и приех офертата им заради целия проект, който се гради тук. Имаме физиотерапевти, лекари, щабът е голям. Аз си говоря често с мои бивши съотборници от България, и те ми казват, че отбори от елита, пък да не говорим за „Б“ група, изобщо нямат такива условия.
– Как точно се стигна до този изненадващ трансфер?
– Искаха ме от Лехия Гданск, където преди това бях играл 2 години. Дори говорих със собственика на Локомотив Сф – Иван Василев, че почти сигурно ще премина в този отбор. Но след това се появи офертата на Виешиста Краков. Искаха ме от Турция, Кипър, дори Малайзия, но настоящият ми клуб ми предложи много добър и дълъг договор, който в крайна сметка реших да подпиша.
– Спокоен ли е животът в Краков?
– Градът ми харесва. Той е вторият по големина в Полша. Туристически център и като цяло е приятно да живееш тук. Жив град, както се казва.
– Следиш ли случващото се в бившия ти отбор Локо Сф?
– Разбира се. В „Надежда“ се чувствах като у дома си. Беше изградена една чудесна сплав от ръководство, треньор, отбор, фенове, и заради това имаше резултати. Играехме отлично срещу силните, а и Локо Сф стигна до полуфинал за Купата на България.
– Не може да не те питаме и за Левски. Как би коментирал ситуацията на „Герена“?
– Интересно ми е да гледам Левски с Николай Костов. Не съм работил с него, но мога да споделя, че той има хубави идеи за футбола. Иска отборът му да притежава топката, да диктува случващото се на терена. Това е футболът, който повечето фенове харесват. Но в Левски никога няма спокойствие. Пак има разделение на лагери. Аз не знам кой е крив и кой е прав. Всичко това влияе на резултатите на отбора. Аз вече имах своя опит в Левски. Да, нещата не се развиха както трябва, но явно така е трябвало да се случи. Казаха се доста неща, които не отговарят на истината, но не желая да се връщам вече на тази тема. Пожелавам хубави моменти за феновете на Левски, те го заслужават.
– Как би коментирал началото на сезона в българското първенство?
– Следя всичко, случващо се в българския футбол. И тази година битката за титлата ще е много интересна. Лудогорец и ЦСКА влизат с инерцията от миналия сезон. ЦСКА 1948 ми харесва като отбор и като стил. Любопитно ми е как ще се представи Локо Сф с нов треньор и с почти изцяло нов състав. Ще следя внимателно и Ботев Пд заради Станислав Генчев.
– Ще се справи ли той с това предизвикателство?
– Вярвам, че ще се справи. Той е млад и много можещ треньор. С него се разбирах чудесно. Сега отива в клуб, който има страхотен стадион и финансова стабилност. Но е важно да се знае, че силен отбор не се гради за кратко време. Трябва спокойствие и нещата ще се получат. Но знаем как е в България – „Който плаща, той поръчва музиката“. И хората с парите нямат особено търпение към никого.
– И четирите ни евроучастника имат мачове тази седмица. Как виждаш ти дуелите на Лудогорец с Олимпия Любляна, на ЦСКА със Сепси, на ЦСКА 1948 с ФКСБ и на Левски с Шкупи?
– Аз силно искам и четирите отбора да преминат тази фаза. Евротурнирите са съвсем различно нещо. Тръпката преди евромач е неописуема. Ще бъде трудно на българските отбори, но защо да не продължат и четирите ни тима. Имам повече наблюдения върху Лудогорец, защото те все пак вече елиминираха един съперник в Европа. Гледах внимателно реванша им с Балкани и мога да кажа, че съм впечатлен. За една седмица такава промяна… Личи си треньорският почерк на Ивайло Петев. Това не е фойерверк. Всеки един футболист знаеше какво да прави на терена, какви са неговите функции. Явно след загубата с 0:2 в Косово, футболистите са осъзнали, че могат да отпаднат от Шампионската лига много рано и се решили, че трябва да слушат своя треньор. Резултата го видяхме всички…
– Не може да не поговорим и за националния отбор. Харесва ли ти ударното подмладяване на селекционера Младен Кръстаич?
– Аз не съм фен на това насилствено подмладяване. Процесът в националния отбор не трябва да е такъв. Трябва да играят най-подготвените. Вижте, националният отбор е една месомелачка. Заради целия негативизъм от хора и медии към отбора, момчетата се връщат без никакво самочувствие в своите отбори след лагерите. Колкото до подмладяването, няма как селекционерът да не разчита на отлични футболисти като Ивайло Чочев и Георги Миланов. Да, те са мои приятели, наистина, но и са страхотни футболисти. Чочев трябва да е основен играч, а те не го викаха. Чак накрая вече селекционерът беше принуден да разчита на него. И то след лоши резултати, атаки по социални мрежи и т.н. Колкото до Георги Миланов, ние си всички знаем каква класа е той. Демонстрира своите възможности в Левски, а след като отиде в чужбина, беше забравен. Да не би качествата му да се се изпарили? Не, разбира се. И друго не мога да разбера на този селекционер. Как един футболист не му е в първия списък, след това го вика на пожар, и изведнъж е титуляр. Вече няколко такива случая има. Аз като българин, искам отборът ни да побеждава постоянно. В момента съм чужденец и не ми е приятно като отида на тренировка след мач на България да ме питат „Как свършихте снощи?“ или „Коя е най-голямата ви звезда?“. Искам да имаме самочувствие. Всички се радват на победите на националния отбор, той е лицето. Спомням се колко добре сме се чувствали след победите над Нидерландия и Швеция. Дано пак изживеем такива моменти.
