Малко елементарно ми идва схващането, че хората, които подкрепяме Станимир Стоилов, ще бъдем казано на жаргон, “на контра” на всеки следващ треньор. В случая на Николай Костов. Симпатията към Стоилов няма нищо общо с идването на Костов. Едното задължително трябва да се отдели от другото. С други думи, няма как Костов да получи негативна оценка, само защото е наследил Мъри на поста. Няма как Левски да е без треньор. А в случая има и една добра новина, а тя е, че футболните схващания на сегашния треньор не се различават много от тези на Стоилов, и за разлика от наследника на Мъри през 2008, сегашният не отрича направеното дотук…
А дали ще получи симпатии или не, като при всеки треньор, така и при Костов, това зависи според мен от няколко компонента: резултати, игра и наследство. А за това е твърде, твърде рано да се говори.
Прогнозирам обаче, че толерансът към него от страна на публиката няма да е същият, какъвто беше към Мъри. За ръководството да не говорим – при първите турбулентни мачове съм сигурен, ще го “сготвят”. Но да се върнем към толеранса от привържениците. Няма как да е като този към Мъри, по простата причина, че говорим за стандарти. А до доказване на противното Стоилов е най-успешният треньор на Левски в новата история на клуба, и генерално сред най-успешните от 1914 година да наши дни, така че от тази гледна точка на Костов ще е доста трудно, но не и невъзможно. Да не забравяме, че новобранецът Мъри тръгна почти без опит в момент, когато стандарт за качество бяха Люпко Петрович, Херо, Вячеслав Грозни и т.н., за да стигне до 1/4 финал за Купата на УЕФА и влизане в Шампионска лига. Това са фактите. Колкото и на разни тролове, яшевци, титита и други покемони да им се иска да не са, срещу името на Стоилов стоят въпросните успехи, които никой не може да заличи. Именно от уважение към тях и вярата към треньора, на стадиона през последната година и половина се събираха средно по 7-8 хиляди зрители, дори и на мачове като този с Хебър, веднага след отпадането от Хамруни, и въпреки прословутите 11 мача без победа. Никой и за момент не си помисли да викне “Оставка”, а обратното – целият стадион скандираше “Мъри Стоилов” по няколко пъти, което дразнеше сегашните ръководители. И понеже не им стискаше да го изгонят, направиха така, че той сам да си тръгне, за да могат да си измият ръцете и да казват “ние го молихме да остане, той сам напусна”, която мантра сработи при немалка част от левскарите.
Но да се върнем към Костов. Мои приятели и познати ме обвиняват, че съм негативно настроен към него, само защото не е Стоилов. Нищо подобно. Да, радвам се, че бием, но няма как да се въодушевя от две, три победи срещу закъсали отбори. Виждате, че Локо Пд вкара 4 гола, изпусна още толкова в “Надежда”, Ботев Пловдив, който не ги хване, той не ги бие, а Шкупи са малко по-високо ниво от Ботев Враца. Но пък от един от стойностните отбори, какъвто е ЦСКА 1948, загубихме с 1:2 насред “Герена”…
Освен това, мога да дам и немалко примери, когато отборът тръгва добре, воден от някаква инерция или еуфория, но наближи ли моментът за т.нар. треньорска работа, проявяваща се при зацикляне, нещата отиват в канафката. И веднага се сещам за Делио Роси, Петър Хубчев и Славиша Стоянович. При тях започнахме с по няколко поредни победи, но и при тримата отборът рязко се срина при първите един, два неуспешни мача.
И точно тук се познава посредственият от добрия треньор. Нито един от гореизброените не се справи с кризите, точно обратното – задълбочиха се.
Затова смятам, че можем да оценим работата на Николай Костов, когато този момент настъпи, а той неминуемо ще настъпи, защото футболът е така устроен. Някои пак ще завъртят плочата с прословутите 11 мача без победа, но в дългосрочен план притеснения при мен не е имало, защото не съм подлагал на съмнение качествата и треньорската работа на Стоилов. Да, резултатът бягаше, но играта не страдаше, положенията ги имаше и т.н., като изключим мачовете с Черно море на леда и Септември.
Силно се надявам скоро време да не се стигне до този момент, но от друга страна подобно препятствие, криза, както искате го наречете, би дало отговор дали Николай Костов е подходящият треньор за Левски. От тази гледна точка е в по-благоприятна ситуация, работейки с готов и вече отлично обигран отбор. На самия него пожелавам, освен успехи с Левски, които всички левскари искаме, да усети истинска подкрепа от ръководството. Но не чрез постулати и декларации, защото тези, които сега му се радват и величаят, утре при първия лош резултат, ще му обърнат гръб и ще си измият ръцете с него, за да дойде следващият…
