Левски изигра един от силните си мачове в Европа при гостуването на Апоел Беер Шева. Ако някой от двата отбора трябва да съжалява повече за нулевото равенство, това определено са „сините”. За съжаление малшансът, който им е почти толкова неизменен спътник, колкото е Луната на Земята, не им остана длъжен и този път.
Ако играчите на Костов имаха поне малко късмет в този двубой, едно от положенията на Рикардиньо и Уелтън през първото полувреме, или някое от тези на Роналдо и Ивелин Попов през второто, трябваше да завършат с гол във вратата на домакините. Това обаче не стана и няма как вече да бъде променено. Това, което все още може да се направи, е да се подходи със същия хъс и същата игра и в реванша. Както и да не се допуска някакво подценяване. По принцип изглежда абсурдно Левски да подцени по-силен съперник и отбор с по-голям бюджет от неговия. Но от видяното в първия мач, Апоел никак не изглежда страшен, а такова нещо винаги може да накара футболистите да си помислят, че във втория мач на „Герена” ще е лесно. А едва ли ще бъде. Гредата на Ивелин Попов накрая може и да се окаже за добро, ако е способна да накара „сините” да се хвърлят на 100% концентрирани във втория мач. Нещо, което не се случи миналата година срещу Хамрун, когато в първия двубой щастието се усмихна на Левски. Тогава Филип Кръстев вкара и те победиха в Малта, но след този частичен успех отпадането подейства изключително болезнено.
За да не се повтори това и сега срещу Апоел, Левски ще трябва просто да повтори играта от първия мач. А би могъл и да я подобри. Показал и доказал е, че може. Ако това се случи, все някое положение ще влезе и победата ще дойде.
Но нека кажем още няколко думи за мача в Израел. Левски беше такъв, какъвто всички или почти всички, които го обичат, искат да го виждат – борбен, непримирим, дисциплиниран, знаещ какво иска и как да го постигне. И можещ. Защитата игра за първи път в този вариант и с тези изпълнители и не допусна гол. Не позволи и много положения. И в двете полувремена имаше по една опасност пред вратата на Левски, при която нападателите на домакините се разминаха с топката и не се стигна до удар. Пламен Андреев бе стабилен и спаси опасния фал в края на мача. Галчев направи силен двубой, като същото се отнася за двойката Кордоба – Ван Дер Каап. Андриан Краев беше господар в средата на терена и спечели куп единоборства. Бразилците напред са доста различни като качества и начин на игра, но пък се допълват добре, както правеха успешно и в този мач. Резултатът от всичко това беше създаването на много малко опасности пред Андреев и повече пред другата врата. Или иначе казано – Левски игра по европейски и в Азия. И се доближи до равнището на мачовете от миналата година срещу ПАОК, когато тимът бе далеч по-неопитен и необигран.
Ако в реванша Николай Костов може да разчита на всички, а Левски не направи някоя глупост и не бъде за пореден път споходен от някакъв малшанс, има всички изгледи да успее. А това, няма какво да се лъжем, ще бъде огромен успех. Особено на фона на факта, че и срещу Шкупи, и срещу Апоел беше аутсайдер и по коефициент в Европа, и по коефициенти на букмейкърите. Така че дотук оценката е между много добър и отличен, но специално срещу Апоел работата е свършена наполовина. Ако и останалото се изпълни и този съперник бъде елиминиран, никой не би трябвало да има очи да иска повече от този отбор и сезонът в Европа трябва да бъде оценен като успешен. А евентуалните мачове с Айнтрахт да бъдат като бонус за феновете и играчите, с единствената цел да няма големи загуби в тях. Те обаче са все още далеч, а сега е важно да се довърши започнатото в Израел.
