Левски укроти бика в пустинята Негев, но пропусна да го яхне и докара вързан на „Георги Аспарухов“. Затова и реваншът на 17 август се очертава да бъде хлъзгав. Той ще бъде истински тест за този отбор, в който е пълно с млади играчи, които не се са очукали в достатъчно битки на континенталната сцена. В Беер Шева обаче те получиха бойно кръщение. Минаха теста с успех и върху това трябва да се надгражда. Направиха го заедно. И показаха, че отборното в този състав го има и точно това е най-важното. Сещате ли се за двубой на Лудогорец в евротурнирите този сезон, в който колективът, а не индивидуалната класа е била водеща? Спомняте ли си как ЦСКА-София и ЦСКА 1948 напуснаха континенталната сцена с грешка на първото препятствие? Е, Левски не се спъна срещу Шкупи, а може да елиминира израелците точно защото в съблекалнята на „Герена“ са осъзнали какво означава отбор.
Директният футбол на Апоел Беер Шева сме го гледали срещу Лудогорец и Арда в миналото. Вярно, тогава съперникът разполагаше с по-класни играчи, но успя да схруска българските опоненти със скорост и физика. Опита да сдъвче и изплюе и Левски и от показаното в първия четвърт час сякаш имаше и предпоставки да го стори. Точно тогава обаче сините се хванаха ръка за ръка, убиха темпото и вкараха двубоя в руслото, в което искат. Това, за което треньорът Николай Костов още преди мача бе заявил, че тимът ще се чувства комфортно. „Апоел е силен, но Левски е много силен“ изглеждаше като прекалено гръмко изказване, но се оказа точно на място преценен опонент.
Всъщност всичко започна в момента, в който Марин Петков бе контузен, след като съперников играч се стовари върху глезена му. Младокът трябваше да получава лекарска помощ, но се върна на терена, макар и на куц крак. В епизодите до смяната му Роналдо бе много близо до него, като същото важеше и за някой от постоянно разменящите си местата халфове Краев, Митков и Дарлан. След това Петков бе заменен от Патрик-Габриел Галчев, който направи лош мач срещу Локо Пд дни по-рано. На „Търнър Стейдиъм“ той веднага допусна пробив в зоната си, но след това с помощ от другите ситуациите там биваха блокирани.
В предни позиции егоизмът също отсъстваше и най-добрите положения дойдоха след добри действия в дефанзивен план на Уелтън и Рикардиньо, които след това взаимодействаха помежду си, преди да стрелят. Лявото крило дори нямаше излишни действия и комбинираше, когато трябва. Помним как в миналото в дълги периоди бразилецът зацикляше. Или не му стигаше терен – предпочиташе да играе сам докрай, вместо да подаде или центрира, или постоянно си нагласяше топката да шутира и нищо не произлизаше от тези ситуации. В Беер Шева обаче бе различно. Така бе и с другите – новото попълнение Дарлан стискаше зъби и гонеше съперниците до припадък. А Ел Джемили, който бе водещият футболист до момента, но бе оставен на пейката, влезе на игрището с усмивка…
В края на миналия сезон, а и в началото на този имаше двубои, в които нещата бяха „всеки сам за себе си“. В предни позиции играчите изглеждаха като банда разбойници, но всеки гледаше да напълни собствената торба, а не общата. Забравяни бяха и задачите в дефанзивен план. В Израел обаче нещата изглеждаха „по мускетарски“. И именно това трябва да запазят на „Герена“, за да вървят напред. Ясно е, че три клуба у нас разполагат с доста по-големи бюджети и скъпоплатени играчи. Същото е положението и с Апоел Беер Шева. Но пък сините имат сплотена съблекалня и подреден отбор. Което за точно този Левски е жизненоважно. И той трябва да го покаже отново в четвъртък.
