Бившият футболист на Левски от близкото минало Мариян Христов гостува в студиото на Герена.бг, където сподели своето мнение за съперника на Левски в Лигата на конференциите Айнтрахт (Франкфурт). Той разказа също така и за своята кариера на Герена, както и за тази в Германия, където стана шампион с отбора на Кайзерслаутен.
Здравей, Марияне! Благодарим ти, че прие нашата покана да бъдеш наш гост. Всъщност твоето гостуване в нашето студио съвпада с това, че Левски предстои да приеме в четвъртък отбора на Айнхтрах (Франкфурт), което е доста интересен факт, предвид това, че ти си играл в Германия и си ставал шампион с отбора на Кайзерслаутен. Със сигурност ще бъде интересно за нашите зрители и читатели да кажеш, какво е твоето мнение за опонента на „сините“?
– Аз бих предпочел да ме поканите, след като ги отстраним, но няма значение, може и сега. Какво да ви кажа… За мен немските отбори са най-неприятният съперник, защото не мога да кажа, че са толко добри, но знаете, че играят докрай! Гледах ги в първия кръг срещу отбора на Дармщад и не ми направиха кой знае какво впечатление. Не мога да кажа, че са толкова добри. Те също имат много фенове. Знам, че стадион „Васил Левски“ ще бъде пълен в четвъртък. Иска ми се и техните фенове на реванша да напълнят стадиона. Дано да има по-голям интерес към този мач, след като ги победим тук с 1,2,3:0 малко да се уплашат и да напълнят и своя стадион, защото ще бъде много интересно. Тяхната публика също е много колоритна. Очаквам оспорвани мачове. Всички казват, че Франкфурт е супер фаворит, но аз не мисля, че българският футбол трябва толкова да се подценява и особено Левски, срещу когото и да играе, никога не трябва да бъде аутсайдер. Преди мачовете винаги трябва да сме изпълнени с голяма надежда. Да не забравяме, че на Айнтрахт още им е първи кръг и аз се надявам да не са влезли в толкова добра форма. Също така се надявам да не са избистрили все още титулярния си състав. Естествено, нападателят им, който е доста голяма класа, ще бъде сериозен проблем за нас.
Ти визираш Коло Муани, който в момента е пред трансфер в ПСЖ. Поне такива са слуховете към момента.
– Не знам дали няма да е по-добре да остане и да го дава „по-лекичко“. Всъщност да се пази от контузии.
Със сигурност ще представлява интерес за нашите зрители и читатели да разкажеш малко повече за себе си и за твоята футболна кариера. Тя стартира през 1983 година в родния за теб Балкан (Ботевград). Как стана така, че се запали по футбола и как въобще започна всичко за теб?
– Какво да кажа, аз не съм изключение от всеки един футболист. Предполагам, всеки втори в България е тренирал футбол в ранна детска възраст, така че и аз не съм се различавал от масата. Тренирах футбол и баскетбол, но прецених, че футболът е моята страст.
Кой те запали по футбола?
– Кой да ме запали? Сигурно някой приятел пред блока. Не съм има специален човек, който да ме закара на стадиона, като се има предвид, че покойният ми баща беше доста добър баскетболист и всички очакваха насила да ме вкара в залата, но не се случиха нещата.
Как се стигна дотам, че от твоя роден Балкан преминаваш в Славия, а след това и в редиците на Левски? Кой ти се обади от Левски, за да ти предложи да играеш на „Герена“?
– Винаги съм смятал, че футболистите, които казват, че са левскари, трябва да са играли в юношенските формации на Левски. Аз познавам много хора, с които съм изкарал цялата юношеска школа и сме преминали с тях през всички формации и след това беше ред за казармата, но явно не бях толкова перспективен за хората, отговарящи за клуба. След като изкарах казармата, се върнах в Ботевград и започнах да играя от „А“ ОФГ. След това играх и във „В“ група, като впоследствие се борихме и за „Б“. Кано Коцев дойде и ми каза, че ми е време за „А“ група, за което съм му много благодарен. Взе ме и ме наложи в Славия, след което Левски си ме откупиха. Закъсняха с 3-4 години, но какво да се прави. Можеше направо да съм в Левски, но това е положението. Наложи се „сините“ да платят трансферна сума за мен, но след това си върнаха парите и спечелиха от трансфера ми в Германия.
За феновете на Левски ще бъде интересно да споделиш, чие беше решението ти да бъде привлечен на „Герена“?
– Спомням си, че по това време Андрей Желязков беше на „Герена“ и искаше да направи доста млад отбор. Искаше да привлече повече футболист до 21-годишна възраст. Заедно с мен бяха привлечени и още 5-6 човека на тази възраст, с които да направим добър, млад и перспективен отбор. Някои останаха, други не успяха да се задържат. Лично за мен, заслугата аз да играя в Левски, предполагам, че е била на Андрей Желязков.
Кой за теб е най-паметният двубой, който си изиграл за Левски?
– Какво да ти кажа, началото ми в Левски беше доста трудно. Доста пъти съм чувал да споменават майка ми и всички мои роднини. Естествено очакванията бяха големи към мен, защото когато се дадат пари за трансфер, а по мое време, парите, които плати Левски за мен, не бяха никак малко и от мен се очакваше още от третия мач аз да вкаравам и да решавам изхода от даден двубой. Спомням си четвъртия кръг, когато бяха гости на Шумен, тогава се отпуших и започнах да играя добре. Като цяло не мога да кажа, че съм имал слаб мач за Левски. Иначе паметен мач за мен е дербито на „Армият“, когато победихме с 4:2, но осъществихме обрат, защото съперникът ни поведе с 2 гола. Но спокойно мога да кажа, че всички победи бяха много ценни за мен, защото тогава бяха доста трудни времена.
Гледайте цялото интервю във видеото.
