Щом ни е яд и ни боли, значи сме се представили на ниво и сме били в играта до последно. Реално погледнато, ако някой беше попитал Дино Топмьолер онази вечер към 22:00 часа германско време: Кой ще продължи напред в турнира Лига на конференциите и ще влезе в групите? По всяка вероятност нямаше да може да отговори. Левски беше в играта до 79-ата минута, а и след това. Малцина са вярвали, че “сините” ще покажат такъв характер и борбеност, че да накарат Айнтрахт да се чудят какво да направят, за да стигнат до вратата на Пламен Андреев. И тук помогна класата, която без съмнение беше на страната на немците.
Левски няма за какво да съжалява. В нито един момент не беше фаворит през тези шест мача, но показа, че е готов и иска тези любими за всички европейски „сини” вечери. И ако сега се размина за някакви си 12-15 минути с групите, то този отбор ще успее да ги стигне скоро. Стига да се запази.
Факт е, че Левски изтегли възможно най-късата клечка и се натресе на Айнтрахт, но е факт и това, че мечтаеше да се справи с такъв съперник. А с отбора мечтаеха и всички, които милеят за него. Тези играчи дадоха възможност на хиляди малки момчета да видят претъпкан стадион „Васил Левски”, както в едни други сладки години. Накара ги да усетят онази емоция, заради която този отбор е жив вече 109 лета. Замислете се, че преди 17-18 години тези вечери бяха доста по-чести и мачовете от първенството далеч не предизвикваха интерес. При положение, че в сряда идва Челси, някак си на никого не му пукаше за неделята с Родопа Смолян. Та тези деца усетиха онова чувство, което голяма част от нас са усещали преди години. Трепет, емоция, безсънни нощи, сълзи от щастие и от мъка. Да, това беше само една вечер в „синя” София, но вечер даваща надежда, че нещата ще се наредят скоро. Вечер, която просто ни напомни за онези години, когато на центъра на София се виждаше не море, а океан от “сини” привърженици. Затова е редно да им благодарим на тези футболисти, треньори, ръководители, лекари, масажисти и т.н. и да им пожелаем успех занапред. Горе главите, защото вие накарахте милиони българи да мечтаят. Да се прегръщат познати и непознати.
Левски отново обедини всички и отново показа, че е вероятно единствената причина в България, която да накара беден и богат да се разцелуват от щастие. Отново публика и отбор бяха заедно, а това даде импулс в играта на футболистите и срещу Шкупи, и срещу Апоел Беер Шева. Това вдъхнови момчетата и срещу Айнтрахт, а те не излязоха просто да изиграят едни 180 минути за протокола. Те показаха, че искат победата, просто противникът беше от друга вселена. Горе главите, скоро ще се случи!
