На 11 октомври, през 1967 г. Левски записва престижно равенство 1:1 с италианския гранд Милан в ответна среща от 1/16-финалите в турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК).
Това е първо участие на сините в турнира, като българският тим губи с 1:5 първата среща в Милано.
Въпреки това в София за реванша идват около 50 000 зрители.
И в двата мача точен за Левски е непрежалимият за синята общност Георги Аспарухов. В София Гунди поразява вратата на именития съперник четвърт час преди края.
В 75-ата минута от свободен удар Гунди изстрелва такъв снаряд, че огъва пръстите на вратаря Пиеранджело Бели, преди топката да спре в мрежата му за 1:1. Милан е спрян, макар и само за престиж.
Аспарухов е отличен не от друг, а от легендарния наставник на росонерите Нерео Роко. По това време Милан е един от най-силните отбори в Европа, а в състава му се подвизават играчи от калибъра на Джани Ривера, Пиерино Прати, Джовани Трапатони и западногерманеца Карл Шнелингер.
Но по-интересното се случва след мача. Тогава Гунди влиза в съблекалнята на Милан и се извинява на Ривера за неволно нарушение срещу него. Прочутите звезди на гостите стоят като парализирани от изненада, а след секунди на вцепенение възнаграждават синята деветка с бурни ръкопляскания и викове „Браво“.
Гунди за сетен път доказва, че освен голям футболист е и голям човек. А Ривера се скарва на Роберто Розато за грубата му игра срещу Аспарухов по време на мача.
Съставът на Левски:
Бисер Михайлов; Стоичко Пешев, Иван Вуцов (капитан), Иван Здравков, Кирил Ивков, Георги Георгиев, Цветан Веселинов, Янко Кирилов, Александър Костов, Георги Соколов.
Старти треньор: Кр. Чакъров
