Футболната ирония и тази на живота в много случаи са безпощадни. Нашата българска футболна ирония също.
Връщаме колелото 30 години назад и „Господ е българин”, а Костадинов, Михайлов и Лечков са Героите на нацията. Те са хората, с които са отраснали поне две поколения. Те са хората, които тези поколения са обожавали и възхвалявали в продължение на години.
Да си голям футболист е трудно. Още по-трудно е да си голям човек. Най-трудно е да си и двете!
Годината е 2005-та – нашите любимци „взимат властта” в българския футбол и всички ние се радваме отново и виждаме надеждата!
Да но … годините минават една след друга, мачовете също следват един след друг. Квалификационните етапи и те си манават кротко, а националният ни отбор лека полека записва лоши резултати, срамни резултати и достига до абсолютното дъно. Достигаме дъното и продължаваме още и още и още надолу.
В клубния футбол нещата също дълбаят надолу. Фалират отбори, няма стадиони, нямаме „производство” на родни футболисти. Има и едно изключение. Един отбор има прилично представяне в Европа, но няма привърженици. Този отбор окупира вътрешното първенство къде с качества, къде с побутвание или направо засилвания от „компетентните” арбитражни органи на терен и на високо ниво.
И всичко се трупа и трупа, а натрупването води до лавинообразни процеси. Феновете си страдат тихомълком всеки за своя клубен отбор. Националният срам обаче се засилва и става все по-нетърпим.
Идва момент, в който се започва с искане за промени в ръководството на футбола ни. Резила продължава. Идва момент с първи искания за оставки. Хората искат промяна, а ръководителите си правят пас. Пас като този на Пенев към Костадинов в 90-тата минута през 1993-та година във Франция.
Годината вече е 2023-та. Месецът е ноември и е в средата си. БГ футболът е затънал. Хората вече са на ръба. Решава се да има протест. Най-нормалното е той да се изрази на стадиона. Организацията е таква, че чак е немислима. Всички фенове на различните клубове ще са едни до други и ще скандират против проваленото управление.
Да скандират против теб обаче е неприятно. Ти имаш власт и решаваш да се изгавриш с протедстиращите като си мислиш: „Ще ми протестирате? Ще ни искате оставките?” Я марш в Пловдив да ви пропадне организицията. И за още по-сигурно затваряме стадиона за публиката.
Трябва обаче да измислим сценари! Трябва ни причина за затваряне стадиона. Каква да е опорката? „Ми то ще има фенове на Левски и ЦСКА, на Ботев и Локо – тия всичките са рискови”. Ще пратиме писма до полицията и УЕФА и те да му мислят.
Стадонът в Пловдив обаче още се строи. Правят ни спънки за мача. „Е ще ги натиснеме и ще замажеме нещата”. Натискането обаче не се осъществява по план въпреки заплахите и подмолните методи.
В Пловдив не става, ами сега? Да бяхме построили стадиони сега можеше да си избираме къде да е мача, ама … Е то така и така ще е без хора, може да се пробваме в Кърджали.
Варианта за Кърджали обаче също удря гредата в последната минута на мача БФС-Фенове!
От немай къде мачът се връща на националния стадион. „Да му мисли СДВР”.
Идва деня на въпросния „мач фантом”. Идва деня на протеста.
Пред единственият ни стадион, горе долу годен за международен мач, се събират фенове. Този път обаче не за да влязат на него, а за да протестират отвън. Да протестират срещу управлението и разрухата, срещу самозабравата, срещу националния срам. Феновете по принцип имат едно право – да са на стадиона и да скандират. Е вече нямат никакви права – те са им отнети… Отнети от кого?
От УЕФА – НЕ, тя не ни е наложила наказание.
От държвата – донякъде да защото нямаме нормални стадиони, в случая обаче въпреки това няма държавна репресия.
От БФС – ДА, защото управлението се е самозабравило, няма реална самопреценка, няма морал, няма доблест!
На хората им е писнало, напрежението ескалира, избухват безредици. Всичко това на 100 метра от стадиона, на който се играе поредният фарс. Хората отвън си късат нервите и протестират, а вътре на празното съоръжение шепа хорица във ВИП ложата гледат частният си национален тим и им е все едно как ще се представи той. На ВИП-овете не им пука, но на хората отвън им пука. Точно за това те са там, отвън !
Там отвън редом едни до други са фенове на Левски и ЦСКА! Левски и ЦСКА заедно??? Звучи нереалистично! Нереалистично, но това се случи, това са фактите.
Немислимото се случи! Некадърното и арогантно управление на БФС роди безпрецедентно обедини Левски и ЦСКА, Локо Пловдив и Ботев Пловдив, Черно море Варно и Спартак Варна, Локо София и други.
30 години по-късно тези всичките привърженице се обединиха, както бяха обединени 1993-та, 1994-та години.
Тях и тогава и сега ги обединиха същите хора: Михайлов, Лечков, Костадинов!
Тогава те ги обединиха с футболните си качества!
Сега те ги обединиха с арогантността, наглостта и ужасното управление!
30 години по-късно истинското лице на нашите тогавашни любимци лъсна с огромна сила.
Те са се самозабравили. Нямат реална преценка за себе си и за ситуацията. Нямат морал и самоуважение.
Времето е най-големият съдник на БФС, а то крещи: 18 години стигат! ОСТАВКА!
