Как я докара дотук Левски? Защо поредна Коледа за всеки, който има „синьо“ сърце, ще трепери не толкова около подаръците на децата, елхата, греяното вино и хубавите емоции, а за това какво ще се случва през следващата година с любимия отбор?
А ситуацията си е точно такава. Предстои среща между мажоритарния собственик на Левски, НКП и сдружение „Левски на левскарите“. След отпадането от Хебър за Купата на България треньорската смяна бе задължителна, а около клуба мало, голямо, можещо и неможещо, знаещо и незнаещо, коментира и иска позиция и трибуна, за да каже мнение.
И ако някои – като Васил Колев, например, си струва да бъдат слушани, тъй като са били в това ръководство и близо до процесите, а и аргументират сериозно това, което говорят, то други трибуни и влогове направо могат да те накарат да пиеш аналгин. Толкова разнопосочни, фенски и истерични сигнали подават. Не, че ситуацията не си е баш за истерия. Просто тази среда около клуба не помага по никакъв начин.
Но не това е големият проблем.
А че Левски е в някакъв Бермудски триъгълник, в който нито се знае точно местоположение на клуба, нито уредите показват ясно дали работи и как го прави. А най-лошото е, че не се знае кога и дали ще излезе оттам.
А защо е избрано сравнението с триъгълника ли? Ето защо.
Преди много десетилетия в Англия за първи път е формулирано какво е един футболен клуб. От тогава е калибрирано, оформено далеч по-детайлно като структури и разписано по устави и правилници.
Но трите опорни точки са ясни:
Едната са ръководителите, които подреждат нещата административно и се грижат за финансите. Борд на директорите ли ще е, собственик ли ще е, Управителен съвет или… каквото там наименование на структурата си изберете. Служителите са подфункция тук, те са важна част от организацията, но по-скоро работят в ритъма, зададен от хората в ръководството.
Източник: webcafe.bg
