Вратарят на Левски и един от най-опитните играчи в състава на “сините” Николай Михайлов даде обширно интервю пред dsport, в което говори за плановете си за бъдещето – кога обмисля да спре с футбола, коя сфера извън треньорството го вълнува, отношенията му с Пламен Андреев и съветите, които е дал на младока.
– Най-напред честита Коледа какво си пожелаваш в края на годината и преди предстоящата 2024?
– Честита Коледа. Винаги съм си пожелавал да бъдем живи и здрави както ние, така и нашите семейства. Това искам да пожелая на теб и на всички, които ни слушат и да си пожелаем по-добра, по-успешна и по-мирна 2024 година.
– Не беше много лесна последната година и като футболист на Левски. С хубавите и лошите моменти през сезона, може би и в личен план по някакъв начин. Разбира се, има и хубаво и лошо как я оценяваш ти?
– С годините, с натрупания опит гледам да извличам по-скоро положителните и добрите неща. Естествено, че е така – от лятото насам няма как да съм най-щастливият човек в професионален план поради простата причина, че дойде нов треньор, с който се запознахме. Беше обещано така на някои срещи, че ще има реална конкуренция, което вече се видя, че не е така. Естествено, нормално в мен самият да остане някакво разочарование. Пазих в три мача с Пирин Благоевград и Черно море, с които запазихме сухи мрежи. Представих се на ниво – дойде мачът с Берое, който загубихме и без лично аз да направя някаква грешка следващият мач ме изкараха от състава, за което е нормално да не се чувствам окей. В крайна сметка пак казвам, има си хора, които оценяват нещата също и треньорското ръководство така е решило.
Аз съм професионалист и трябва да се съобразя с тяхното решение и да продължа напред. Така че аз продължавам да тренирам, продължавам да правя това, за което ми се плаща. В крайна сметка аз съм професионален футболист, имам договор до 30 юни 2024 година. Ще си изпълня договора. Естествено мисля за нещата и в бъдеще. Нека така го кажем, защото доста хора последно време малко взимат инициативата и на мой гръб говорят различни видове неща. Затова исках от единствено число да кажа точно как са нещата, за да се знае и да не се спекулира.
– За себе си взел ли си решение какво да правиш и от лятото нататък чисто кариерно, ако мога да го кажа, каза “професионален футболист” ще продължиш ли с футбола или в някаква друга сфера пак около играта? Взел ли си го това решение?
– Честно да ти кажа обмислям всички видове неща. Хората, които ме познават, знаят, че съм добре организиран. При мен нищо не се случва случайно, а нещата се обмислят. Имах разговор с ръководството в лицето на господин Сираков и господин Боримиров преди приключването на годината, обсъдихме някои неща, така че както се казва, нека да не изпреварваме събитията. Ако говорим в план след футбола, както знаете, вече завърших лиценза за спортен мениджмънт. Казал съм многократно, че аз треньор не искам да бъда. Дали старши, дали треньор на вратарите и така нататък. По-скоро чисто организационно. Имам последен изпит, който трябва да завърша НСА, за да си взема висшето образование, което ще бъде лятото. Така че таймингът си върви абсолютно както съм го планирал вече. Нека видим как ще се развият нещата от януари до юни и ще преценя кое е най-доброто за мен. Аз нямам самоцел да играя до 40 или 45 години като други хора да не давам примери.
За момента се чувствам добре, чувствам се здрав, чувствам се компетентно – на едно добро ниво, така че продължавам да се боря, да тренирам и вече лятото ще седнем, когато му е времето, да изкоментираме нещата с ръководството, да преценим кое е най- доброто за всички нас. Аз многократно съм го казвал и в разговорите с ръководството, че, знаете много добре цялата ми фамилия откъде е минала, знаете моите усещания към Левски. Всичко е единствено и само любов, така че аз съм най-малкият проблем на Левски и никога не мога да бъда такъв, така че с каквото мога, дори в момента преглъщам така доста различни емоции, само и само Левски да бъде окей и да не правя проблеми. Така че Ники Михайлов е най-малкият проблем на Левски.
– Така както отговори, може да породи спекулации. Предложиха ли ти нещо от ръководството или е въпрос, който няма да коментираме сега?
– Аз не съм от хората, които нещо крият. Аз съм човек, на когото като му зададеш точен въпрос отговарям точно и ясно. Не, до момента сме коментирали неща само свързани с футбола, с първия отбор. С какво може да се помогне, какво не може, знаете имам доста опит, познавам доста хора както в България, така и на европейско ниво. Дори сега като бяхме в почивка имах пътуване до Холандия, до Белгия да видя стари приятели, генерални скаути, спортни адвокати, агенти на високо ниво. Така че аз това, че не давам интервюта през 20 дена да обяснявам къде ходя и какво правя. Аз съм просто такъв. Аз обичам да говоря, когато има какво да се каже. За момента с ръководството сме коментирали само чисто спортно-технически неща, които са свързани с първия отбор. Оттам нататък вече, когато му дойде времето и се разберем какво точно случва за в бъдеще вие със сигурност ще присъствате и ще разберете какви ще бъдат моите функции.
Естествено, че както съм го казвал многократно, както и го казах малко по-рано. Аз треньор не искам да бъда и да се развивам в това нещо. Неслучайно и не уча, за да бъда треньор, уча съвсем други неща, които са наистина интересни, които знам, че имам контакти, имам капацитет и мога да се развивам. Неслучайно и това завърших в УЕФА. Аз искам да се развивам в поприще и вече ще видим къде ще бъде най добре за реализация и за в бъдеще, но пак казвам нека да не изпреварваме събитията, защото така хората обичат да говорят предварително. Аз не, аз искам първо да завърша. Иа имам всички видове тапии, които са ми необходими, защото искам да стъпя върху образованието и вече след това с опита да мога да директно да стъпя и да почна да работя. А не по обратния начин да почна да работя нещо и успоредно да уча. Аз мисля, че това не е правилният път и искам нещата да се случват така, както трябва да бъде, за да няма после спекулации, излишни коментари и тъй нататък, защото знаем в какво общество живеем.
– Един въпрос, свързан с колегите ти в Левски, тоест по-младите вратари. Не беше лесна годината за тях, особено за Пламен Андреев. Мислиш ли, че той ще преодолее този по- сложен момент, в който изпадна?
– Така е, то колегите в случая бяхме аз и той. На третия колега така или иначе шанс не му се даде и не можем да го коментираме. Той продължава да работи, да се развива. Под наблюдение както от треньора на вратарите, така и от мен. Ролята ми е и по-различна от това да бъда просто съотборник. Доколкото до Пламен – аз съм го коментирал много пъти. Беше ясно, че ще настъпи такъв момент при него и беше ясно, че така или иначе трябва да го преболедува, да си го преживее. Да ти кажа честно, трябва да мине още време, за да се види как ще реагира под напрежение. Така или иначе в Левски е ясно, че той е както се казва “бъдещето”. На него се разчита безпредметно и каквото и да се случи е той там. Аз пазих, за да спадне напрежението от него, за да може да вземе въздух малко.
Вече след подготовката и започването на втория дял се надявам наистина той да го е преодолял и да върне добрите изяви от началото на сезона. Това е абсолютно нормално при млад вратар. Аз съм бил до него и в добрите времена, и в лошите.
Много хора използват социални мрежи, интервюта за някаква такава една подкрепа, която е важна, но тя не е толкова истинска, толкова важна за самия него. Аз бях до него от първия ден, в който започна да настъпва този спад, така че всичко е коментирано, от първо лице съм му дал съвети. Минал съм през това нещо преди много години. Обяснил съм му. Психически съм сигурен, че ще издържи, ще го преболедува. Дай Боже тука до година, две, ако успее да направи трансфер в Европа, ще бъде най доброто за него, защото знаеш, че в България все по-трудно правим трансфери. Вече е наболяла тема, виждате, че в топ първенствата въобще ни няма, доста сме далече от това нещо. Изостанахме чисто като мениджърство, като продажби и като треньори в чужбина. Надявам се все повече треньори да излизат в чужбина, все повече футболисти, все повече колеги вратари, защото и такива нямаме за съжаление. Пожелавам го искрено, защото това е изключително важно както за българския футбол, така и за националния отбор.
– За финал две неща: първо как си представяш – къде ще е Ники Михайлов, как искаш да бъде след една година, ако говорим пак така между празниците?
– След година си пожелавам, пак като се чуваме, всички да бъдем живи и здрави – ние и нашите семейства. Наистина гледам го в тайминг 6, 7 месеца – да кажем юни-юли, тогава ще мога да отговоря много точно и ясно на този въпрос. Пак казвам вие ще сте първите, които ще разберете. Ако е нещо, което си заслужава и се чувствам окей, се чувствам щастлив – да, може да продължа да играя футбол, ако не със сигурност нямам абсолютно никакъв проблем да приключа и да се занимавам с нещо друго. Затова успоредно карам нещата, за да мога да взема правилното решение за себе си. Казвам за мен не е самоцел да играя до 40. Да стоя някъде, да се клатушкам и просто да мине ден да дойде друг. Аз не съм такъв. Хората, които ме познават, знаят много добре какви са моите намерения, но е рано още и коментираме, така че нека да караме нещата едно по едно.
– Не знам дали видя аз си купих днес един ретро календар на Левски, който е направен с всички фланелки на шампионските отбори през годините. Твоята е доста впечатляваща, доколкото знам има и много история в нея.
– Да, наистина направихме хубав, емоционален и изпълнен календар с емоции с история. Дядо ми е играл в случая с този екип – да не излъжа коя година точно. Така че наистина идеята, която бяха организирали Левски беше чудесна, стана много хубав календар, който се надявам повече левскари да си го купят и нека завършим така. Искам отново като капитан на Левски, като един от най-опитните в съблекалнята да благодаря на нашите фенове за всичките емоции и за цялата подкрепа. Стартирахме добре сезона, имахме чудесни вечери в Европа. Не го завършихме по най-добрия начин, но искам отново да благодаря за невероятната подкрепа и за това, че винаги са с отбора, защото те, докато са до отбора Левски, ще го бъде. Надявам се през 2024 да имаме още положителни емоции, каквото зависи от нас футболистите ще го направим за тях.
