През 1978 г. драми с дузпи първо въздигат аутсайдер срещу сините, а после го сриват срещу ЦСКА
Всеизвестен факт е, че в турнира за националната купа, както и по Коледа, се случват чудеса. В надпреварата, в рамките на един двубой, а не на цяло първенство, малкият може да се опълчи на големия и дори да изживее своя неочакван звезден миг. Никой гранд във футбола не е застрахован от тежък провал и това Левски го разбира по болезнения начин на 18 февруари 1978 г. А сцената на случилата се беда с обичания от половин България клуб е някак символична – Карлово, родният град на патрона на сините.
Думите бледнеят да опишат сензацията в турнира за националната купа (тогава купа на съветската армия), на неутралния терен в подножието на Балкана велинградските анонимници, които в онзи момент са сред аутсайдерите в Южната Б група, изхвърлят действащия носител на трофея (и същевременно шампион) Левски. Само веднъж в надпреварата има такъв прецедент, макар и с не толкова силен резонанс – през сезон 1964/65 г. скромният Ямбол (тогава под името Николай Лъсков) на 1/16-финалите развенчава притежателя на трофея Славия, при това в София – 4:0 след дузпи след 0:0 в редовното време.
Чепинец и до днес, 45 години по-късно, се римува с чудо, защото двата клуба са не просто съвременен прочит на приказката за Давид и Голиат, а две коренно различни вселени.
На едната „живеят“ безсмъртни личности във футбола ни като Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Воин Войнов, Емил Спасов, Стефан Стайков, водени от Иван Вуцов, а другата обитават съвсем обикновени труженици на игрището, от които никой не прави впоследствие запомняща се кариера. Законите на турнирните битки, в които всичко се решава от един мач, са ясни и неумолими, а унижението на големия фаворит винаги върви ръка за ръка с лош съветник – високомерието.
Тимът с главно Т и отборчето пристигат уж да изпълнят една формалност в Карлово, където по онова соцвреме местата за настаняване не са чак толкова много. Иван Вуцов отсича: „Няма как да сме в един хотел с Чепинец“. И… велинградчани се местят без ропот и протести в близкия Сопот. Мачът е на датата, в която България губи Апостола на свободата. Уговорката е сутринта в 11:00 часа двата тима да се съберат пред паметника на Васил Левски в родния му град, за да поднесат цветя на признателност.
Сините закъсняват с близо един час за церемонията, а техните съперници търпеливо ги изчакват. В крайна сметка капитаните Кирил Ивков и Никола Кьосов извършват ритуала. В лагера на втородивизионния тим цари спокойствие. А шофьорът на автобуса им казва на тръгване за Карлово: „Имам чувството, че ще спечелим с дузпи“…
Рейдът на Чепинец, скромното тимче от Родопите, в онзи сезон е впечатляващ. Отборът елиминира последователно втородивизионните Ботев Ихтиман с 4:2 и Етър с 4:3. На осминафиналите в Чирпан пред 3000 велинградчани Чепинец води с 1:0 до 81-ата минута на елитния Сливен. Тогава абсолютният аутсайдер вкарва и втори гол, който е бурно оспорван от съперниците им. Най-крайни в протестите са националът Николай Арабов-Аро и Цонко Симеонов, които получават червени картони. Изстъпленията на сливналии обаче не стихват, а Аро удря рефера, който прекратява двубоя. Присъдена е служебна победа 4:0 за Чепинец, а Сливен е изхвърлен от турнира за 5 години.
Жребият за четвъртфиналите сблъсква Чепинец с Левски. Стадионът в Карлово е препълнен от 20 000 зрители, от които 7000 са дошли от Велинград. Сините решават, че са си свършили работата още в 16-ата минута, когато повеждат с гол на Иван Тишански. Три минути преди последния съдийски сигнал обаче след самостоятелен пробив Никола Сестримски изненадва вратаря Стефан Стайков-Заека и праща мача в продължения. В тях кошмарът за Левски става пълен. Стефан Аладжов на два пъти чисти топката от голлинията след удари на Сестримски и Благов. Идват и дузпите, а от увереността на сините не е останала и следа. Още при първата централният защитник на столичани Димитър Енчев уцелва дясната греда, а следващите четирима изпълнители за Чепинец са безгрешни. Напрежението идва в повече за Воин Войнов при четвъртата дузпа за Левски и слабият му шут е отбит от вратаря Тодор Филипов.
Сладкият сън за Чепинец продължава и след това. На полуфиналите ги чака другият гранд ЦСКА и… пак дузпи. Няколко дни преди мача изненадващо и по необяснени причини е освободен треньорът на велинградчани Борис Чолев, а „на пожар” тимът е поет от две легенди на Ботев Пд – Виден Апостолов и Иван Глухчев. Клубното ръководство пък се съгласява срещата вместо на неутрален терен да се играе на националния стадион „Васил Левски” – каква по-голяма сцена България да види героите от битката в Карлово.
Неизвестните докарват дуела до продължения, в които ЦСКА повежда в 115-ата минута с дузпа за нарушение срещу Георги Денев, хладнокръвно реализирана от Божил Колев. Драмата е пълна в последните мигове, когато Орлин Кадьов технично прави резултата 1:1 от пряк свободен удар. От бялата точка армейците обаче показват по-здрави нерви при първите си 4 изпълнения, докато вратарят Борис Манолков спасява четвъртата дузпа на велинградчани. Надеждата за втородивизионния тим все още е жива, когато Пламен Марков изпраща топката в аут и идва редът на вратаря на Чепинец Тошко Арсов. Борето парира и неговия шут. Червеният фаворит се отървава само със силната уплаха, а в историята на футбола ни остава красивата приказка за храбрите чепинци.
