Левски е на подготовка в Турция, където има наситена програма от контролни срещи. Повечето мачове сините ги загубиха, но в сряда развалиха прокобата и се върна на победния път срещу Сити, но не от Манчестър, а от Тузла Босна и Херцеговина. Резултатите от контролите нямат абсолютно никакво значение, но
тонусът за игра има
И точно таймингът силно липсва при сините в тези не меродавни четири контроли. Всичките идеи на Николай Костов, който е съобщил, че е пределно мотивиран да преобрази Левски през пролетта, са доста объркани. Но той си има право на експерименти, стига те да доведат до позитивна промяна от 17 февруари нататък. За начало Костов непрекъснато ротира съставите и играчите, като опитва най-различни варианти. Това е причината Левски да се представя в неравноделен ритъм. Понякога сините са по-силни през първото полувреме, понякога намират себе си чак през втората част. Друг път е точно обратното.
След мачовете, когато Ники Костов все пак реши да говори пред микрофона, казва, че отборът се е представил добре. Отстрани погледнато обаче неговите думи изглеждат малко нелепо. Левски определено не играе добре, а осезаемо губи и последните контури на това, което беше до края на сезон 2022/23. Създаденият и изграден отбор на практика вече не съществува. В което няма нищо лошо, стига Костов да успее да изгради нов тим, още по-успешен от предишния. Това е всъщност и голямата новина около Левски. Ерата на един треньор, който сега прави фурор в Турция, отминава безвъзвратно, а неговият наследник вече не може да ползва нищо от завещаното му голямо богатство.
И оттук нататък започват конкретните прилики и разлики. Представянето на Пламен Андреев, който някога беше капитан на отбора, сега е под всякаква критика и поне за мен неговата кариера в Левски вече е под сериозна въпросителна. По план той трябваше да бъде нещо като римейк на Димитър Иванков, но на този етап сравненията са неуместни. Двата варианта са Костов да реанимира от вратарското гробище (цитирам Наско Сираков) Николай Михайлов и той да се върне на вратата, или да се търси нов страж. Но проблемите са налични.
В защита вече го няма и Петрис, а Патрик Галчев явно ще получи пълно доверие, което той не е заслужил. От другата страна остава една от малкото константни все още в Левски – Вандерсон Цунами. Бъдещето на Кордоба остава неясно, а това прави автоматично в центъра на защитата титуляри Кристиан Димитров и Килиан ван дер Каап. Общо взето, резервите от предишния сезон сега станаха титуляри, в което няма нищо лошо, ако те вършат същата работа и дават същата сигурност. А при Кристиан Димитров, който се очертава вече и като лидер в отбора, за сигурност изобщо не може да се говори. Пловдивчанинът резонно прави на всеки мач по две или три фатални вересии, от които противникът често се възползва. Видя се и в досегашните контроли, че Левски много лесно получава попадения и много трудно ги бележи. А това се формулира само с една дума – посредственост.
Защитата я разнищих и
отивам при средните хора,
както се изразяваше великият стратег от Мировяне. Пак по кулоарна информация се разбира, че основните стълбове в средата на терена в следващите четири месеца ще са Дарлан, Фадига и новопривлеченият Охене. И с тези тримата очакваната посредственост ще нарасне до невъобразими висоти. Левски ще се върне някъде в пролетта на 2021 година, когато в средата на терена бродираха Даске, Илия Юруков, Райнов, а се появяваше и „легендарният“ мароканец Рерас. Между другото привличането на Охене напомня едно към едно славния трансфер на Тома Даске, който сега рита за едно квартално тимче в градското първенство на Валенсия.
Да вземеш футболист, който лятото ще стане на 31 години, най-малкото е странно решение. То и предишният трансфер на бразилеца Лима също впечатлява с годините на латиноамериканеца. Но в „Подуяне“ биполярното мислене е доста застъпено. До онзи ден се хвалеха, че имат най-младия и перспективен тим в първенството, а сега явно подготвят силен отбор при ветераните. Вероятно ще искат да се конкурират достойно с непобедимия тим на Витоша Бистрица, чийто централен нападател Бойко Борисов бележи головете като тютюневи низи.
И след това лирично отклонение ще допълня информацията, че резултатите от контролите нямат значение, но
представянето на футболистите
има и това на Велтон и Рикардиньо е доста смущаващо. Велтон буквално се е разменил с някой свой братовчед от фавелите и е много далеч от добрите си времена. А се видя, че без него Левски губи 60 процента от креативната си енергия. Рикардиньо никога не е бил безспорният централен нападател, но имаше своите пикове, от които вече се отдалечава на светлинни години. За Лима след първите четири мача не може да се каже почти нищо, защото той е напълно изолиран от действията на терена. И останаха да бъдат споменати по-периферни фигури като Асен Чандъров и Илиян Стефанов, които получават минути, но някак при тях се чувства и че те самите не вярват, че ще имат достатъчно шанс за изява. Ел Джемили е светлият лъч, но едва ли той ще носи Левски на плещите си. И едно голямо жалко за Асен Митков, който много трудно ще върви напред в тази игрова и социална обстановка.
Анализът ми може да изглежда повърхностен и прибързан, но феновете сами могат да направят сравнение какво представляваше Левски с Пламен Андреев, който носеше с достойнство капитанската лента, с Петрис и Цунами по флангове в ариергарда, с Кордоба и Сонко в центъра на отбраната, с Жоро Миланов, Анди Краев и Филип Кръстев в средата на терена и напред с Велтон, Роналдо и Бари, впоследствие Рикардиньо. Е, ако някой намери дори минимални прилики между онази машина за футбол и това, което сега подготвя Николай Костов за бъдещите си велики дела, той ще получи Нобелова награда за футбол. Между впрочем изразявам обосновано предположение, че Николай Костов няма да е треньор на Левски твърде дълго. Вече е вкарал ръководството в прекалено тежки размисли и страсти.
До края на 2023 година Левски ползваше огромното богатство, наследено от ерата на Мъри. Сега вече всичко е разпиляно и експертизата постави нещата по местата си и работи ударно на пълни обороти. С такива хора, които не разбират нищо от модерен футболен процес, Левски е обречен. А ключовата дума вече я уточних – посредственост.
