Публиката на Левски е „странно животно“, от което може да се разгори буен огън само от една искра. И не спира да го доказва с поведението си през пролетта, особено в гостуванията. Те минават под един показател – гостуващите сектори се оказват тесни за сините шалчета, а играчите на Николай Костов се чувстват като домакини. Точно това се случи на „Христо Ботев“ в Благоевград, „Георги Бенковски“ в Пазарджик и „Ивайло“ във Велико Търново. При това във възходяща градация, изпълвайки със съдържание предаваното през годините „Празник е, Левски играе“, както и популярният транспарант „Синя окупация“.
На старта срещу Пирин повече от час преди началото „клетката“ бе пълна, а на три пъти се наложи полицията да мести кордона си, за да може всички привърженици на Левски да бъдат на трибуната. Подкрепата бе гореща, отборът на Николай Костов поведе, но орлетата изравниха, а Хосе Кордоба бе изгонен. Тогава тръгнаха и възгласи „Мъри Стоилов“. Голът на Рикардиньо обаче успокои страстите, до края всички пееха като един, а и Костов получи своята доза аплодисменти. Всъщност в момента неговият Левски е подкрепян повече навън, отколкото преди година бе съставът на предшественика му. Това показва само едно, че привържениците си обичат отбора, въпреки че много хора се опитват да набиват клин между тях.
На последвалото домакинство срещу Арда (4:0) публиката бе като юмрук, въпреки че за част от нея сезонът преминава под знака на протест срещу мажоритарния собственик Наско Сираков. И това пролича след това в Пазарджик, където феновете на Левски бяха повече от тези на Хебър. За да се стигне до истинския десант на „Ивайло“ – там изпълниха целия вираж зад едната врата, както и сектор В.
След паузата предстои гостуване на Лудогорец. То е в работен ден, но също ще бъде добре посетено от гостуваща публика. А след дербито с ЦСКА-София идва и мач на „Тича“, където също се очаква сериозен десант. Стига отборът с представянето си на терена да направи така, че да задържи ентусиазма на феновете. Костов и играчите са длъжни да го сторят. За да продължат привържениците да чупят рекорди и по изкупени артикули – продадени над 22 хиляди фланелки е мечта за всички родни клубове. А за Левски е реалност. Точно този капитал никога не бива да бъде пропиляван. И всичко това в сезон, който започна с огромно разцепление. А какво ли ще е, ако всичко е наред?
