Преди две години на същата дата Левски отстрани Лудогорец за Купата на България. Не с “клатене”, а с футбол, съпроводен от победи в Разград и София. В онзи период Левски все повече доближаваше Лудогорец, а както казва Мъри Стоилов в интервю за “Мач Телеграф” от вчера, ЦСКА-София беше започнал да развива комплекс, защото в 4 мача не само голът, но и точният удар към вратата беше мираж. Не преувеличавам, пуснете си “Бутонките” на Ники Александров, терзаеше се завалията и питаше кога поне един път някой ще запари ръкавиците на Пламен Андреев…
Горе-долу по същото време миналата година, няколко дни след принудителното напускане на Стоилов, Левски изтърва да бие ЦСКА-София след пропусната дузпа в последната минута, а няколко кръга по-късно едни хора от ръководството на Левски получиха сърцебиене, защото наученият на правилен футбол от Станимир Стоилов отбор, замалко не съсипа плана на мажоритарния собственик в Разград при онова срамно петно с 3:2. С което клубът даде ясен знак, че ще мъждука и за кой ли път отново ще е с второстепенна роля в първенството. Петно, което е основната причина Сонко Сундберг, Филип Кръстев, Жереми Петрис и Анди Краев да не искат да останат в Левски, колкото и да искат да ни убедят, че са алчни за пари. Не, господа левскари, излъгаха ни. За пореден път… Не парите, а моралът, по-скоро липсата на такъв в това ръководство, накараха тези играчи да потърсят друго място за развитие.
Така стигаме до днешния 13 април 2024 година, в който няма и помен от гордия Левски, изграден не от нулата, а няколко нива под нулата за отрицателно време от същия този Станимир Стоилов. Към момента от гордия Левски няма и помен. Футболно грамотното ръководство и футболно грамотният треньор за няколко месеца го превърнаха в срамен Левски, както наскоро написа Желю Станков.
Съсипаха, разсипаха, обезличиха тотално любимия ни клуб! Изисква се особен вид некадърност, за да докараш отбора си дотам, че публиката на съперника в пореден мач да зове за разгром. Нали за печати говори старшията, вечно сърдитият Николай Костов! Печатът е, че те бият като тъпан на сватба, а ти дрънкаш врели-некипели! Ето това ти е печатът! З мача, 3 загуби, 0 точки срещу първите 3 отбора в класирането и голова разлика 2:10! Но пък имали план за излизане от кризата, играели добре, но бягали резултатите. Ситуацията била такава, този бил контузен, онзи не бил във форма. Димките пречеха, публиката не знам си какво…Милион оправдания и нито едно решение. На това се наслушахме в последните месеци.
Лошото е, че още не сме видели най-лошото. И не говоря за футболния резултат. Лошото е, че тези аматьори, които са се вкопчили в клуба, не се влияят от загуби, слаби игри и публика. Те са убедени, че няма по-знаещи и можещи от тях. Всеки, който не е от тях и не мисли като тях, е враг на Левски. Това им е сбърканото комсомолско и пещерно мислене.
Слушам им онзи ден пресконференцията, тамън се зарадвах за НАП, но бързо помръкнах, чувам от мажоритаря, че лятото щели да привлекат поне пет нови играчи! Не един, не двама, а ПЕТ! Което е най-страшното. Подписвам се, че експертизата пак ще докара я някой Даске, я някой Дарлан, я някой Фадига, или някой като този Хоакин. Той ученически футбол не знае да играе, те го взели за професионалист. Това е печатът, черешката на тортата от “най-добрата футболна експертиза” – Хоакин. Олицетворението, апотеозът на безпомощността и провала на един самозабравил се мажоритарен собственик. Който за жалост е на гърба на любимия ни клуб. И който на всичкото отгоре е приеман с овации от немалка част от публиката на Левски, което е най-тъжното.
